Constitutional Court dismisses MP's new question as unauthorized individual initiative under Art. 150 Const.
Bulgaria (BG)
Legislator summary
AI generatedThe Constitutional Court dismissed a supplementary document submitted by a single Member of Parliament containing a new constitutional question. While the initial petition by 48 MPs was valid, the individual MP attempted to add a separate inquiry regarding the calculation of mandates upon removal by unconstitutional acts. The Court ruled that individual MPs cannot independently formulate new questions outside the scope of the collective initiative they signed. Consequently, the supplementary document was deemed inadmissible as it lacked the requisite collective authority to address the new issue.
Legislator headnote
AI generatedArt. 150, para. 1 of the Constitution; Art. 67, para. 2 of the Constitution: A single Member of Parliament cannot independently formulate new constitutional questions not contained in a collective initiative, as the right to refer cases is exercised only by the group as a whole.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedFull text
СТАНОВИЩЕ
на съдия Сашо Пенов
по Определение № 4 от 12.06.2025 г. по к.д. №2/2025 г.
Споделям диспозитива на определението, но изразявам и следните допълнителни съображения:
В искането с вх. № 92 КД от 07.02.25 г., направено от 48 народни представители, субект на инициативата за сезиране на Конституционния съд по смисъла на чл. 150, ал. 1 от Конституцията, се иска отговор на въпроса: „Намалява ли се времето на упражняване на правомощията на държавен орган спрямо определения в закон мандат в случай на отстраняването му от длъжност с акт, обявен за противоконституционен, в светлината на разпоредбите на чл. 4 КРБ, чл. 8 КРБ и чл. 11, ал. 1 от Конституцията на Република България“. Твърди се: „Настоящето [ sic ] искане е допустимо доколкото до момента няма тълкувателно произнасяне на Конституционния съд относно неправомерното препястване [ sic ] упражняване на мандат на държавен орган с противоконституционен акт и отражението върху неговото времетраене като мандат.“
В допълнително представения и подписан от един народен представител документ с вх. №105 КД от 13.02.2025 г., изрично се посочва: „[…] правим уточнение на искането и петитума му, че тълкуването, което искаме от Конституционния съд е на разпоредбите на чл. 4, чл. 8 и чл. 11, ал. 1 от Конституцията на Република България относно въпроса зачита ли се и намалява ли се времето на упражняване на правомощията на държавен орган спрямо определения в закон мандат в случай на отстраняването му от длъжност с акт, обявен за противоконституционен“. Не е представено и посоченото „ ПРИЛОЖЕНИЕ : Искане от 48 народни представител [sic] от 51-то Народно събрание от 10.02.2025г.“
Така в допълнително представения от един народен представител документ, освен първоначално поставения един въпрос – „намалява ли се времето на упражняване на правомощията на държавен орган спрямо определения в закон мандат в случай на отстраняването му от длъжност с акт, обявен за противоконституционен“, се поставя и нов въпрос – „зачита ли се времето на упражняване на правомощията на държавен орган спрямо определения в закон мандат в случай на отстраняването му от длъжност с акт, обявен за противоконституционен “. Поставените два самостоятелни въпроса са общи въпроси. На тях следва да се отговори поотделно. Сроковете в правото се разбират като период от време, с изтичането на който правният ред свързва настъпването на определени правни последици. В правната теория термините „зачитане“ и „намаляване“ не се употребяват спрямо различните видове срокове и тяхното изчисляване, а за определяне на продължителността на сроковете се използват термините „спиране“, „прекъсване“, „продължаване“ и „възстановяване“. В този аспект и двата поставени въпроса относно „зачитането“ и „намаляването“ на срока създават неяснота по отношение на искането за тълкуване.
Смятам, че един народен представител не може самостоятелно да формулира нови въпроси, които не се съдържат в първоначалното искане. Всеки един от народните представители е носител на персонален мандат, който е функционално свързан с мандата на Народното събрание (Решение №8/1993 г. по к.д. №5/1993 г.). Според чл. 67, ал. 2 от Конституцията народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения. Както се предвижда в чл. 150, ал. 1 от Конституцията, правото на народния представител да сезира Конституционния съд не се упражнява индивидуално. Конституцията и Законът за Конституционен съд не допускат упражняване на волеизявление за сезиране на Конституционния съд от един народен представител като представител на други народни представители.
В конкретния случай един народен представител, под формата на уточнение на искането, е задал нов въпрос, който не фигурира в петитума на искането, подписано от 48 народни представители. Поради тази причина представеният документ не е подаден от оправомощен сезиращ субект по чл. 150, ал. 1 от Конституцията по отношение на допълнително зададения нов въпрос и не е годно основание Съдът да упражни правомощието си по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията .
По посоченото подписвам определението с настоящото становище.
Съдия:
Сашо Пенов
<footer