Supreme Court allows appeal against appellate court ruling on compensation for wrongful criminal charges under Civil Procedure Code.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria allowed the prosecution's cassation appeal against the Sofia Regional Court's decision on compensation for non-material damages. The appellant argued that the appellate court incorrectly applied the fairness criterion from the Civil Code when setting the 30,000 BGN award. The court found this error violated established Supreme Court practice regarding wrongful prosecution cases and permitted the appeal for further review.
Legislator headnote
AI generatedCivil Procedure Code Art. 280, 283; Civil Code Art. 52; The Supreme Court established that appeals are admissible when lower courts fail to apply the fairness criterion for non-material damages in wrongful prosecution cases according to established Supreme Court practice.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
София, 24.06.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на осми юни, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 2229 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура, [населено място] срещу въззивно решение № 531 от 23.03.2016 г. по гр.д. № 3958/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 27.05.2015 г., постановено по гр.д. № 10644/2014 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е уважен предявеният от А. С. В. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда. Според жалбоподателят определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото и е решаван противоречиво от съдилищата.
В писмен отговор, подаден чрез адвокат И. М. М., ответникът А. С. В. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос не противоречи на практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК намира, че е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ- по отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, като образуваното наказателно производство е приключила с оправдателна присъда, с което е ангажирана отговорността на ответната страна за обезщетяване на претърпяните неимуществени вреди. Изложени са съображения за претърпяните болки и страдания от ищеца, и предвид наличието на пряка причинна връзка между наказателното преследване и понесените вреди е определено обезщетение в размер на 30 000 лв.
По поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е относим към правния спор следва да се допусне касационно обжалване. С обжалваното решение правният въпрос по прилагане критерия “справедливост” установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне обезщетение за неимуществени вреди е разрешен в нарушение на т.11 на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, и съдебната практика на ВКС по приложението на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ във вр. чл.52 ЗЗД, установена по реда на чл.291 ГПК - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 531 от 23.03.2016 г. по гр.д. № 3958/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :