Supreme Court dismisses appeal as inadmissible because case value falls below statutory minimum threshold for cassation.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 853

гр. София, 21.12.2013 г.

Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ч.гр.д. № 7630 по описа за 2013г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], чрез пълномощника му адвокат С. Ц., срещу определение №229 от 24.09.2013г., по гр.д. № 4106/13 г., по описа на ВКС, ІІ ГО. С това определение е оставена без разглеждане подадената от тях касационна жалба срещу въззивно решение № 1301 от 26.02.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 2286/2007 г., с което е отменено решението от 14.06.2002 г. на Софийски районен съд, постановено по гр. д. № 12834/2000 г. и е уважен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на недвижим имот.

С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Според жалбоподателите приетата данъчна оценка за определяне цената на иска касае друг имот, а не процесния и това е последица от допусната грешка в първоинстанционното производство, отстранена във въззивното, което не е съобразено от състава на ВКС. Представят ново удостоверение за данъчна оценка на процесния имот към момента на завеждане на иска и поддържат, че цената на иска е в размер 5542,20лв. Искането е за отмяна на определението и продължаване на съдопроизводствените действия по подадената касационна жалба.

Ответните страни М. Д. Б. и Д. Р. Л. взема становище за неоснователност на частната жалба.

Останалите ответници по жалбата не вземат становище.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното определение съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима, оставил е същата без разглеждане и е прекратил образуваното по нея пред ВКС производство.

За да постанови този резултат съставът на съда е констатирал, че предявеният иск е по чл.108 ЗС и касае недвижим имот; че съобразно действащата към момента на предявяването му разпоредба на чл.55,б.„б” ГПК /отм./ цената на този иск се определя въз основа на данъчната оценка на имота – ¼ от нея. Констатирал е също, че по делото в първоинстанционното производство към исковата молба е представено удостоверение №1969/15.11.2000г.

за данъчната оценка на имота – парцел ІV-328,кв.182, находящи се в [населено място], Район «Л.», която оценка е 19 906,60 лева; че в исковата молба е посочена цена на иска – ¼ от данъчната оценка в размер на 19 906,60 лева, както и, че по делото няма други данни, обосноваващи цена на иска над минимално определения в чл.280,ал.2 ГПК.

Съобразил е също, че така, както е посочена от ищеца и установена с приложената данъчна оценка, цената на иска не е променяна от съда по реда на чл.56 ГПК /отм./, вкл. с допуснатата в с.з. 09.05.2005г. поправка на техническа грешка само в изписване номера на процесния УПИ – от ІV-383 на ІV-388 /при същите граници, номер на парцел, квартал/.

Обосновал е извод, че въпросът за цената на иска не е повдиган по реда и в срока по чл.56 ГПК /отм./, поради което и въпросът за цената на иска не може да бъде преразглеждан, вкл. от касационната инстанция по повод допустимостта на касационното обжалване. Съобразно изложеното е приел, че касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, поради недопустимост на касационното обжалване.

Определението е правилно.Съображенията за това са следните:

Чл. 280 ал. 2 ГПК предвижда критерий - установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд по граждански дела, с цена на иска под 5000 лева. Касационната жалба е депозирана във въззивния съд на 12.04.2013г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г. С оглед данните по делото в процесния случай цената на иска е под този минимален праг, което е обосновало и извода на съда за недопустимост на касационното обжалване.

Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че съставът на ВКС е направил необоснован извод досежно цената на иска въз основа на удостоверение за данъчна оценка на имот различен от процесния. При постановяване на определението съставът на ВКС е отчел обстоятелството, че искът е с правно основание чл.108 от ЗС.

Съобразил е , че този иск е предявен по време на действие на ГПК/отм/, както и, че разпоредбата на чл. 55 ГПК/отм/ установява процесуалните правила, въз основа на които се определя цената на иска, като изрично предвижда, че по искове за собственост върху имот размерът на цената на иска е ¼ от данъчната оценка на имота и само ако няма такава - пазарната цена на вещното право.

Цената на иска според чл.56 ГПК/отм/ - сега чл.70 ГПК , се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото.

След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случаи на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. И настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска.

В случая, видно от данните по делото, въпросът за цената на иска не е повдиган и преразглеждан по реда на чл. 56 ГПК/отм/ и затова няма основание при преценка допустимостта на касационната жалба да се изхожда от друг критерий за цената на иска. В тази връзка неоснователен е и доводът на жалбоподателя , че приетата от съда данъчна оценка е относима за друг имот.

Предмет на предявения и разгледания от инстанциите иск е имотът, посочен и в приложеното с исковата молба удостоверение за данъчна оценка, като с нарочно определение искът не е изменян, а единствено е допусната поправка на техническа грешка само в изписване номера на процесния УПИ – от ІV-383 на ІV-388 /при същите граници, номер на парцел, квартал/.

По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №229 от 24.09.2013г., по гр.д. № 4106/13 г., по описа на ВКС, ІІ ГО.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: