Legislator Case Law & Legislation
VKS-FF4F04F72FFCB7BAC2258B330030AF41 AI generated

VCS dismisses appeal as claim modification violates procedural rules on claim alteration scope.

Case Number VKS-FF4F04F72FFCB7BAC2258B330030AF41
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the commercial cassation appeal filed by Eurobank Bulgaria against a lower court's refusal to allow modification of the claim's period and amount. The appellant argued that the change resulted from a necessary recalculation based on a prior judgment, but the court found the modification extended beyond the statutory limit of changing only the claim's size. The court ruled that the request constituted a new claim rather than a permissible adjustment, as it altered the underlying facts and period outside the scope of Article 214 of the Civil Procedure Code.

Legislator headnote

AI generated

Art. 214, para. 1, third sentence of the Civil Procedure Code; Art. 280, para. 1 of the Civil Procedure Code; The modification of a claim after the first hearing is limited to changing its size and cannot encompass changes to the factual basis or period that effectively constitute a new claim.

Keywords

AI generated
claim modification civil procedure code new claim cassation appeal procedural limitation commercial litigation statutory scope

Cited Legislation

AI generated
Art. 214, para. 1, third sentence of the Civil Procedure Code
Art. 280, para. 1 of the Civil Procedure Code
TR No. 1 of the Supreme Court of Bulgaria on Commercial and Tax Litigation, dated 19.02.2010

Cited Case Law

AI generated
Supreme Court of Bulgaria, Commercial and Tax Litigation, Case No. 1/2009
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1508

[населено място], 05.06.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на 30 май, през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 926 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД ЕИК[ЕИК] срещу определение №6/ 05.01.2024 г. по ч.т.д. № 1/2024 на АС-Пловдив, В ЧАСТТА, с която са потвърдени протоколни определения от съдебно заседание от 23.11.2023г. по търг.дело № 44/22г. по описа на ОС-Кърджали за оставяне без уважение на искания от страна на банката за:

1. Изменение размера на предявения иск за наказателна лихва за просрочие от 6 608.65 швейцарски франка за периода 10.04.2014 г. до 09.08.2022 г. на 39 200.22 швейцарски франка за периода 10.10.2013 г. до 15.10.2023 г.

2. За изменение размера на иска за дължими такси от 277.50 швейцарски франка за периода 30.05.2018 г. до 09.08.2022 на 1973.18 швейцарски франка за периода 10.10.2013 г. до 15.10.2023. .

Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.

Частният касатор счита,че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК.

Приложен е отговор на ЧКЖ със становище за неоснователност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд, се е позовал на следното:

Искането за изменение на исковете е направено след първото заседание по делото, поради което се прилага разпоредбата на чл. 214, ал.1, изр.трето, предл. първо от ГПК - до приключване на съдебното дирене в първата инстанция той /ищецът/ може да измени само размера на предявения иск. В случая предявените искове /съобразно уточняваща молба от 28.9.22 /са били първоначално предявени за следните периоди и основания: 10.04.2014 г.

до 09.08.2022 г. – за наказателна лихва; 30.05.2018 г. до 09.08.2022 г. – за такси. С молбата за допускане на изменение на исковете и двата периода са променени на период: 10.10.2013 г. до 15.10.2023 г. Така формулираното изменение, според въззивния състав, излиза извън рамките на допустимото съгласно цитираната норма на чл. 214, ал.1,изр.трето от ГПК, която на този етап от производството допуска изменение само на размера на иска.

Съдът е счел, че изложените в частната жалба пред САС съображения, за това, че поисканото изменение било вследствие на дължимо преизчисление на задълженията по процесния договор за кредит съобразно мотивите на влязъл в сила съдебен акт по друго дело, водено между страните, по отношение приложимия курс на швейцарския франк, приложимия лихвен процент и т.н., са ирелевантни към процесуалния въпрос за допустимостта на изменението.

Последните касаят материалноправните отношения между страните, а евентуалната преюдициалност на разрешения вече спор подлежи на съобразяване от съда при постановяване на решение по същество. За неоснователни са счетени и доводите в частната жалба, че съдът не е обвързан от периода, за който се претендират наказателни лихва и такси, посочен в исковата молба, доколкото съдът не може да присъди наказателни лихви и такси за период, който не е заявен в исковата молба, тъй като това би противоречало на диспозитивното начало в гражданския процес.

За редовността на предявен иск с такъв предмет е необходимо изрично посочване на периода, за който се търсят тези вземания. След първото заседание по делото такъв иск може да бъде изменен само по отношение на размера, но в рамките на заявения период. С промяната на периода се внася промяна както в обстоятелствената част на исковата молба /с която се търсят задължения до 10.8.22 г./, така и във формулираното искане по отношение предмета на търсената защита, т.е.

касае е за предявяване на нов иск. Неоснователни, според въззивния съд, са доводите, че периодите по молбата за изменение на иска са по-кратки: заявеният период от 10.10.2013 г. до 15.10.2023 г. е по-дълъг: началната му дата е по ранна от първоначално заявените /съответно 10.04.2014 и 30.05.2018/, а крайната дата му дата е по- късна от първоначалната -09.08.2022 и за двете претенции.

Не са уважени и доводите за незаконосъобразност на определенията, тъй като съдът следвало да уважи искането в цялост или да го отхвърли в цялост. Изложено е от страна на съда, че претенциите за главница , възнаградителна лихва, наказателна лихва и такси представляват отделни обективно съединени искове.

Изменението на всеки един от тях не е задължително свързано с изменението на другите, с оглед на което съдът дължи самостоятелно произнасяне за всеки иск поотделно. С оглед всичко изложено, съставът на АС-Пловдив е приел, че посочените определения на ОС-Пловдив, с които се отказва да се допусне изменение по период и размери на претенциите за наказателна лихва и такси, следва да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни.

По отношение преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС,ТК,Първо т.о. намира следното:

Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК.

В случая са формулирани въпроси за обвързаността на съда, при произнасяне по искане за изменение на иска, от силата на пресъдено нещо по предходно водено дело по отношение на фактите, от които възниква вземането, правната им квалификация и действителността на договора, от който произтича същото и следва ли с оглед тази обвързаност, да се приема, че промяната в периода и размера представлява нов иск. Останалите три въпроса, по смисъл и съдържание, напълно се припокриват с предходния обобщен правен въпрос.

Така формираните въпроси не се явяват от значение за изхода по настоящия спор, който е изцяло процесуалноправен: касае съдържанието и приложението на правната норма на чл.214 ал.1 ГПК относно предпоставките и обхвата на допустимост на изменение на иска. Силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение се отнася до непререшаемостта на материалноправния спор между страните и не се отразява на процесуалните предпоставки в чл.214 ал.1 ГПК за изменение на предявен иск, което изменение засяга, както правопораждащите факти и периода едновременно, а и е направено след уредения преклузивен срок за това.

С оглед изложеното не се установява наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване, с оглед на което Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №6/ 05.01.2024 г. по ч.т.д. № 1/2024 на АС-Пловдив в обжалваната му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.