VCS dismisses creditor's appeal for security measure due to failure to identify relevant legal issue.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the creditor's private cassation appeal regarding a security measure on a public auction. The appellant argued the measure was inadequate, but failed to specify the relevant legal issue contradicting cited precedent. The court ruled that without identifying the specific legal question of significance, the appeal cannot be admitted for review.
Legislator headnote
AI generatedAccording to Article 280, Paragraph 1, Item 1 of the Civil Procedure Code; Article 280, Paragraph 1, Items 2 and 3 of the Civil Procedure Code; the Supreme Court must reject a cassation appeal if the appellant fails to identify the relevant legal issue of significance for the case outcome.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
София, 26.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2052/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение №91 от 05.05.2016 г. по ч.т.д. № 128/ 2016 г. на АС - Велико Търново, с което е отменено Определение №182 от 07.04.2016 г. по т.д.№ 86/2015 г. на Ловешки окръжен съд, вместо което е допуснато обезпечение на предявения по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК иск от „Корпоративна търговска банка АД - в несъстоятелност” - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] и поръчителя [фирма] - [населено място] за признаване за установено, че Банката има вземане 5 006 556.57 щ.д. - просрочена главница по Договор за банков Кредит от 26.05.2011 г. за периода 01. 07.2015 г. - 07.07.2015 г., със законната лихва от 06.08.2015 г.; 112 647.52 щ.д. - просрочени лихви за периода 26.03.2015 г. - 25.06. 2015 г.; 5 561.53щ.д. - неустойка по т.14 от договора за периода 23.04.2015 г. - 07.07.2015 г. и 140 436.10 лв. - юрисконсултско възнаграждение, чрез спиране на публичната продан по изп.д. № 20158400400922 по описа на ЧСИ М. Ц., рег. №840, район на действие СГС на описания поземлен имот, съставляващ Петролна база „Г.” - [населено място],[жк], с находящите се в него сгради, с оплакване за необоснованост.
В Приложение към частна жалба жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по съображения, че съдът се е произнесъл в противоречие с Опр.№314/03.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 5871/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. Тъй като изпълнителното дело е инициирано от взискател - обезпечен кредитор, който е насочил изпълнението към недвижим имот, собственост на трето за кредитното отношение лице и няма качеството ответник по делото, поддържа, че наложената обезпечителна мярка неадекватна, затова следва да бъде отменена.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] - ищец по делото - счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, защото изложението на жалбоподателя не съдържа основания за допустимост по чл. 280 ал.1 ГПК - липсата на съществен правен въпрос не налага обсъждане на хипотезите по чл. 280 ал. 1 т.1 - т. 3 ГПК, оспорва и по същество частната жалба, като неоснователна.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - [населено място] - ответник по делото - счита, че частната жалба по същество е основателна и не излага становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение възивният съд е допуснал обезпечение на иска, като е отменил определението, с което това е отказано, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е допуснато обезпечение на предявения по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК иск от „ Корпоративна търговска банка АД - в несъстоятелност”- [населено място] срещу [фирма] - [населено място] и поръчителя [фирма] - [населено място] за признаване за установено, че Банката има вземане 5 006 556.57 щ.д. - просрочена главница по Договор за банков Кредит от 26.05.2011 г.
за периода 01.07.2015 г. - 07.07.2015 г., със законната лихва от 06.08. 2015 г.; 112 647.52 щ.д. - просрочени лихви за периода 26.03.2015 г. - 25.06.2015 г.; 5 561.53 щ.д. - неустойка по т.14 от договора за периода 23.04.2015 г. - 07.07.2015 г. и 140 436.10 лв. - юрисконсултско възнаграждение, чрез спиране на публичната продан на описания недвижим имот по изп.д. № 20158400400922 по описа на ЧСИ рег.№840, р-н СГС.
Изложени са съображения, че искът за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК на основание сключените от първия ответник - главен длъжник - с Банката договори и поръчител вторият ответник - е допустим и вероятно основателен, и е налице обезпечителна нужда с оглед големия размер на дълга и намаляването на активите на втория ответник, което ще се отрази неблагоприятно на възможността ищецът да се удовлетвори при постановено в негова полза решение по предявения иск.
Съдът е заключил, че поисканата обезпечителна мярка ”спиране на изпълнението” - публична продан на имот, собственост на втория ответник - ипотекарен длъжник, е подходяща по см. на чл. 397 ал. 1 т. 3 ГПК.
С оглед изложеното, частният жалбоподател, като взискател по посоченото изпълнително дело, чието спиране е постановено, като обезпечителна мярка, е процесуално легитимиран да обжалва определението за допускане на обезпечението, съгласно т.6 на ТР №6/14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне, тъй като жалбоподателят не е посочил кой е релевантния за делото разрешен от съда правен въпрос, за който поддържа, че е решен в противоречие с Опр.№314/03.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 5871/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочената съдебна практика. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №91 от 05.05.2016 г. по ч.т.д. № 128/ 2016 г. на АС - Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: