Supreme Court dismisses appeal against acquittal, upholding lower court's finding of innocence based on insufficient evidence.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 41

С о ф и я, 26 февруари 2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 я н у а р и 2015 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

РУМЕН ПЕТРОВ

при секретар Мира Недева

и в присъствието на прокурора Искра Чобанова

изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски

наказателно дело № 1753/2014 година.

Касационното производство е по касационен протест от Софийска градска прокуратура и има за предмет постановената по ВНОХД № 2945/2014 г. от Софийския градски съд нова присъда № 217 от 18.09.2014 г., с която е отменена присъдата от 01.10.2013 г., постановена по НОХД № 16889/2011 г. на районен съд-София в наказателно-осъдителната й част и двамата подсъдими М. Й. Б. и В. П. К. са признати за невинни и оправдани по обвинението им по чл.214, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК. Заявени са касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК с искане за отмяната й „в частта, с която подсъдимите .... са били осъдени за извършено от тях престъпление по чл.214, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК ” и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и моли да бъде уважен по съображенията, развити в допълнението към него.

Частните обвинители Т. Д. Х. и Д. К. Х. от София, лично и чрез повереника си адв.М.А. от САК заявяват съгласие с подадения протест и молят да бъде уважен.

Подсъдимите М. Б. и В. К., лично и чрез защитниците си адв.М.Г. и адв.Ив.К. от САК оспорват протеста и молят да бъде оставен без уважение.

Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната въззивна присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :

С присъда от 01.10.2013 г., постановена по НОХД № 16889/2011 г. Софийският районен съд е признал подсъдимите М. Й. Б. от Б. и В. П. К. от [населено място], област София за виновни за извършено на 26.05.2008 г. в София,[жк], в съучастие като извършители на престъпление по чл.214, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК спрямо св.Т. Д. Х. и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК са осъдени на по 10 месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанията е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила.

С присъдата двамата подсъдими са признати за невинни и оправдани по обвинението да са осъществили в периода 27-28.05.2008 г. същото престъпление по чл.214, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК и спрямо св.Д. К. Х. за сумата от 1000 лв.

Подсъдимите са осъдени да заплатят по 160,11 лв направени разноски по водене на делото.

Присъдата е била обжалвана в осъдителната й част от защитниците на двамата подсъдими, адв.Ст.Б. от САК с допълнение от адв.М.Г. от САК и адв.А.Б. от САК с допълнения лично от подс.В.К., с оплаквания за необосноваността и процесуалната й незаконосъобразност във връзка с извеждане от доказателствената съвкупност на правно значимите факти, довело до несправедливото им осъждане с искане за отмяната й в атакуваната част и постановяване на нова оправдателна присъда по останалото предявено им обвинение.

Присъдата не е била протестирана или обжалвана от частните обвинители в оправдателните й части и е влязла в законна сила.

С въззивна присъда № 217 от 18.09.2014 г. по ВНОХД № 2945/2014 г. Софийският градски съд е отменил първоинстанционната присъда в осъдителните й части и като е признал подсъдимите за невинни, ги е оправдал по описаното по-горе обвинение за извършено от тях престъпление по чл.214, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК за сумата от 400 лв спрямо св.Т.Х..

Постановено е направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.

В допълнението към бланковия касационен протест прокурорът от градската прокуратура-София изразява недоволството си от въззивния съдебен акт, като счита при постановяването му да се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в доказателствения анализ на съда и изведените от него фактически и правни изводи, довело до неправилно приложение на материалния закон, като отправя искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд с указания по приложението на закона.

Върховният касационен съд – първо наказателно отделение приема протеста за подаден в установения от закона срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка съгласно чл.346, т.2 от НПК, поради което е допустим, но разгледан по същество, за НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения :

Основен довод на протестиращия прокурор за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила е свързан с отказа да кредитира показанията на пострадалите св.Т.Х. и баща му св.Д.Х., както и на техните роднини – св.Х. (майка на първия и съпруга на втория), св.Ц. (съответно сестра и дъщеря), св.И. (снаха), от които доказателствени източници по категоричен начин се извеждали фактите в подкрепа на онази част от обвинението, по което подсъдимите били осъдени от първата инстанция. В този смисъл следва да се приеме искането в протеста, дословно посочено по-горе, колкото и противоречиво да е то, включително и в допълнението му. Така изложени обаче, съображенията на прокурора са твърде общи и не са съобразени както с резултатите от проведеното от първоинстанционния съд подробно съдебно следствие, така и с убедителните мотиви на градския съд да не се съгласи с фактическите и правни изводи на първия, вложени в осъдителните части на присъдата му.

Градският съд е извършил собствен прецизен, обективен и всестранен анализ на двете групи гласни доказателствени източници, проверявайки ги за тяхната достоверност, преди всичко тези на посочените в протеста, констатирайки множество вътрешни и помежду им противоречия и непоследователност. Те са били налични още на досъдебното производство и това обяснява продължителността на разследването над 3 години, така и разнопосочните заключения за приключването му от разследващите и прокурора. Тези противоречия в хода на съдебното следствие са се задълбочили още повече и в крайна сметка са довели до отпадане на част от обвинението още пред районния съд, което не е било атакувано от страна на обвинителите. Въззивният съд е отчел тази колебливост, като е защитил нововъзприетите фактически и правни изводи с логично звучащи и съответстващи на закона доводи. Той се е спрял на онези части от свидетелските показания, даващи съществена информация относно правно значимите факти, както и на събраните по инициатива на районния съд редица писмени доказателства, което му е дало основание да не се довери на баща и син Х. и техните роднини.

Безспорно е установено въз основа на последните кога е станало въпросното ПТП, кой е бил обявен от пътните полицаи за виновен и наказан и защо, имало ли е и какви уговорки за репариране на вредите по колата на св.В., кога и от кого е имало посещения от подсъдимите пред имота на Х.. Това е дало възможност на въззивния съд да изкоментира по-категорично наличните противоречия в показанията на кредитираните от районния съд свидетели и да не се съгласи с неговите заключения.

Право на инстанциите по фактите е да възприемат едни или други факти и когато са го сторили съобразно процесуалните правила, те не могат да бъдат преразглеждани от или по указание на касационната инстанция. В случая, при надлежния доказателствен анализ ясно и категорично е изразено вътрешното убеждение на въззивния съд по установяване на фактите от предмета на доказване по делото, поради което ВКС не намира за допуснато каквото и да е нарушение на процесуални правила.

Житейски логично е при опасността от търсене на отговорност за виновно причинените при ПТП вреди (л.60-65 от НОХД), при неуредените взаимоотношения с предишния собственик на колата, управлявана от неправоспособния св.Т.Х. и регистрирания “скандал” между него и бащата св.Д.Х. (л.82-85 НОХД) последният да се отрече от обещанието да ремонтира колата на подс.М.Б., което да е предизвикало и инкриминираните пререкания с участие и на подс.К..

Тези обстоятелства обаче подсилват съмненията както за възможността семейство Х. да разполагат с въпросните парични средства (обяснена от св.Д.Х. и като събрана след продажбата на ударената им кола за скрап), така и за манипулиране на показанията им за създадена от подсъдимите застрашеност чрез въвличане на полицейски служители за установяване на твърдяни конфликти с тях.

Или, съзряната от въззивния съд липса на категоричност за установяване на упражнена принуда върху “пострадалите” Х. и предаване на подс.Б. против волята им на сумата от 400 лв с основание го е мотивирала да отмени обжалваната пред него осъдителна присъда и да постанови нова, но оправдателна и за тази част от предявеното на подсъдимите обвинение.

ВКС намира, че не е налично основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакуваната въззивна присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд. При правилно установените факти, не е налично и неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е налице съставомерност на инкриминираното деяние на подсъдимите като престъпление по чл.214, ал.1 от НК, извършено от тях като извършители, т.е. не е налице и касираното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Касационният протест, като изцяло неоснователен, следва да бъде оставен без уважение, а обжалваната присъда следва да бъде оставена в сила.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 217 от 18.09.2014 г., постановена по ВНОХД № 2945/2014 г. от Софийския градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :