Supreme Court allows appeal on name change grounds, dismissing procedural objection regarding court report.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria allowed the cassation appeal regarding the change of personal and paternal names, while dismissing the procedural objection about the lack of a court report. The appellants argued that their Turkish-Arabic names did not match their Bulgarian ethnicity, but the lower courts rejected this as insufficient under the Civil Registration Act. The Supreme Court held that the substantive legal questions require interpretation to unify practice, whereas the procedural issue regarding the court report was irrelevant and precluded by the timing of the appeal.
Legislator headnote
AI generatedArt. 19 of the Civil Registration Act; Art. 13 of the Civil Registration Act; Art. 146 of the Civil Procedure Code: The Supreme Court must allow cassation when lower court interpretations of statutory terms require unification of practice, but dismiss appeals based on procedural defects if they are irrelevant to the case outcome or precluded by the timing of the filing.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
С. 10.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 107 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. С. Б. и Ф. С. Б.-двамата от [населено място], [община], чрез процесуалния представител – адвокат Г. против въззивно решение № 213 от 20.10.2011г. по в.гр.д. № 385/2011г.на Смолянски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 135 от 30.06.2011г. по гр.д.№ 71 по описа за 2011г. на Районен съд Златоград, като са отхвърлени като неоснователни молбите им с правно основание чл.19 от Закона да гражданската регистрация за промяна на собственото и бащиното им име съответно на Р. К. и Р. А..
Като основание за допустимост касаторите се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по следните поставени три въпроса:
1.Представлява ли важна причина по смисъла на чл.19 от ЗГР, обосноваваща основателността на искането за промяна на името на едно физическо лице – наличието на несъответствие между името и народностния произход на лицето,
2. Важи ли ограничението по чл.13 от ЗГР при промяна на бащиното име в хипотеза, когато собственото име на бащата на лицето също не съответства на народностния му произход и
3.обстоятелството,че районният съд не е изготвил доклад по чл.146 от ГПК съставлява ли съществено процесуално нарушение,което въззив-ния съд е бил длъжен да отстрани и длъжен ли е последния да се произнесе по всички изложени във въззивна жалба възражения.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд,състав на Трето граждан-ско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да счете исканията за неоснователни въззивният съд е приел,че имената на молителите не са осмиващи,опозоряващи или обществено неприемливи.Посочил е,че субективното желание на молителите за промяна на техните собствено и бащино име,обусловено от обстоятелст-вото,че са български граждани, живеят на българска земя и на преклонната си възраст желаят да носят български имена - не съставлява „важно обстоятелство”по смисъла на закона,достатъчно да обоснове основателност на направеното искане. Съдът е изложил мотиви,че през годините имената им вече са били променяни, включително и с български, но няма доказателства те да са останали известни с тях в обществото и е акцентирал на обстоятелството,че през по-голямата част от живота им /повече от 60 години/ те са били с турско-арабски имена.
Съпоставката между така изложените мотиви на въззивния съд и поставените от касатора въпроси,налага да бъде допуснато касационно обжалване по поставените материално- правни въпроси, на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Въпросите за съдържанието на понятието „важно обстоятелство” по смисъла на чл.19 от ЗГР в аспекта,на който се позовават касаторите и за приложението на чл.13 от ЗГР при промяна на бащиното име в настоящата хипотеза – не са законодателно изяснени,като е налице необходимост от тяхното тълкуване с цел уеднаквяване на практиката.
По поставения процесуално- правен въпрос /за значението на доклада по чл.146 от ГПК и за задълженията на въззивния съд/ - не следва да се допуска касационно обжалване, защото той освен,че вече е изяснен в практиката, в случая е ирелевантен за изхода на спора. Текстът на чл.146 от ГПК касае задълженията на първоинстанционния съд и доколкото във въззивната жалба не са били въведени оплаквания за допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада на делото,а такива се правят едва с настоящата касационна жалба, към който момент възможността за това е преклудирана - въпросът се явява неотносим към обжалваното въззивно решение.
За разглеждане по същество на подадената касационна жалба - касаторите следва да внесат държавна такса в размер на 15лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 213 от 20.10.2011г. по в.гр.д. № 385/2011г.на Смолянски окръжен съд.
ДАВА 7-дневен срок на касаторите да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 15лв. и да представят квитанцията в деловодството,след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.