Supreme Court dismisses cassation appeal regarding court's duty to inform about legal aid and sua sponte access.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal filed by a plaintiff against a second-instance court decision that rejected his request for legal aid. The appellant argued that the first-instance court failed to inform him of his right to legal aid and that the appellate court improperly allowed him to access the system without an attorney. The court ruled that the lower courts fulfilled their duty by including the notice in the official summons and that the law requires such access to be initiated by the party, not the court.
Legislator headnote
AI generatedArt. 99 GPC; Art. 274, para. 3 GPC; Art. 280, para. 1 GPC: The court must inform parties of legal aid options via official summons, and access to legal aid systems must be initiated by the party, not the court sua sponte.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 97/22.02.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в състав: Председател: Геника Михайлова
Членове: Димитър Димитров
Александър Цонев
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 167 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 209/ 02.05.2018 г. по ч.гр.д. № 195/ 2018 г., с което Пловдивски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на К. И. Б. срещу разпореждане № 578/ 13.03.2018 г. за връщане на основание чл. 129, ал. 2 ГПК на неговата искова молба по образуваното гр.д. № 94/ 2018 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението се обжалва от К. И. Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) по процесуално-правните въпроси : 1. Длъжен ли е първоинстанционният съд да укаже на ищеца възможността да се ползва от правна помощ и какви са последиците от неизпълнението на това задължение? и 2. Допустимо ли е съдът служебно да допусне страна до системата за правна помощ чрез процесуално представителство, когато прецени, че тя не разполага с необходимата правна култура и необходимите средства, за да си наеме адвокат? Касаторът счита въпросите обуславящи обжалваното определение, а намира, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че въззивното определение е незаконосъобразно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет. С въззивното определение е потвърдено разпореждане, което е преградило развитието на исковото производство (чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК), а решението по гражданско дело с цена над исковете над 5 000 лв. подлежи на касационно обжалване (чл. 274, ал. 4 ГПК). Подадена е от надлежна страна. Обжалваното определение отрича надлежното упражняване на правото на иск, а жалбоподател е ищецът. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК, а и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат: 1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и 2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
На 28.02.2018 г. на жалбоподателя лично е била връчена призовката със съобщение за разпореждане № 1319/ 14.02.2018 г. по гр.д. № 94/ 2018 г. на Пловдивски окръжен съд, с което на основание чл. 129, ал. 2 ГПК са му дадени указания и срок за поправяне нередовности на исковата молба. В призовката по образец (приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № 7/ 22.02.2008 г., издадена от министъра на правосъдието на основание чл. 55 ГПК) е и съобщението, че той може да заяви желание да ползва правна помощ, при необходимост и право за това. Призовката е официален удостоверителен документ и задължава настоящият състав да приеме, че едновременно с връченото разпореждане по чл. 129, ал. 2 ГПК на жалбоподателя е било връчено и съобщението за законовата възможност да бъде допуснат до правна помощ чрез процесуално представителство по делото. Следователно първостепенният съд е изпълнил задължението си по чл. 99 ГПК да го информира за тази възможност. Първият повдигнат процесуално-правен въпрос не е включен в предмета на обжалване, доколкото е основан на невярното твърдение на жалбоподателя за неизпълнение на задължението по чл. 99 ГПК. Общото основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК липсва, а към него препраща чл. 274, ал. 3 ГПК.
Вторият повдигнат процесуално-правен въпрос е основан на довод, че има възможност страна по делото-носител на правото да бъде допусната до системата за правна помощ чрез процесуално представителство, като акцентът е върху условията за тази възвожност. Действащият закон обаче не допуска такава самоинициатива на съда. Производството по установяване на правото е охранително, а чл. 95, ал. 1 ГПК предвижда да се иницира по молба на лицето, което го упражнява. Следователно и вторият въпрос не обуславя обжалваното определение, а по него също е изключено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят не се позовава на вероятна нищожност или недопустимост, нито на очевидна неправилност на въззивното определение (основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК), а и настоящият състав не ги съзира.
При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 209/ 02.05.2018 г. по ч.гр.д. № 195/ 2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.