Supreme Court dismisses appeal as inadmissible due to lack of legal questions and statutory prerequisites under Civil Procedure Code.

Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3

649_11_opr288_19(3).doc

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 30

С., 10.01. 2012 година

Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело N 649 /2011 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Невен И. Д. срещу въззивно решение от 11.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 3605 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „д” възз. с-в., с което е потвърдено решение от 11.03.2009 г. по гр.д. № 5239 /2008 г. на Софийски районен съд, 36 с-в., с което е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу [фирма] с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 07.02.1995 г. предварителен договор за покупко-продажба на апартамент, индивидуализиран в решението.

Жалбоподателят твърди, че в решението е недопустимо и неправилно поради грешните изводи на съда за отхвърляне на предявения иск и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване.

Насрещната страна [фирма] не изразява становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по разглеждания във въззивното производство иск е над 5,000 лева.

Искът е основан на твърдения за наличието на предварителен договор между ищеца и ответника за покупко-продажба на процесния апартамент от 1995 г., с който ответникът предоставя на ищеца правото да купи апартамента, но ответникът не е изпълнил задълженията си по договора да сключи окончателен договор.

Въззивният съд е приел за установено, че с договор от 1995 г. ответникът е дал съгласие за продажбата на процесния апартамент на ищеца, който се е задължил да работи седем години при ответника, със заповед от 1995 г. ответникът е наредил апартаментът да се продаде на ищеца срещу определена цена – 89,923 лева (неденоминирани), но е установено, че процедурата не е довършена, че апартаментът е държавна собственост, ответникът не е доказал по делото апартаментът да е бил включен в имуществото на дружеството при учредяването му или в по-късен момент и щом ответното дружество не е придобило собствеността върху апартамента, то искът по чл.19,ал.3 ЗЗД е неоснователен.

Въззивният съд е изложил и друг довод за неоснователност – че договорът от 07.02.1995 г. не е предварителен договор по смисъла на чл.19,ал.3 ЗЗД, а представлява съгласие на предприятието, дадено от предприятието в процедурата по покупко-продажба на апартамента по реда на глава четиринадесета от НДИ (отм.), процедурата представлява смесен гражданскоправен фактически състав, който завършва с договор по чл.121 НДИ (отм.), какъвто не е подписан, а следва да бъде подписан не от представител на ответното дружество, а от областен управител, а въпросът за законосъобразността или мълчаливия отказ на областния управител да подпише договора следва да бъде разрешен по друг ред, а не посредством иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД, този договор (по чл.121 НДИ (отм.) не може да бъде заместен със съдебно решение, постановено на основание чл.19,ал.3 ЗЗД, т.к.

областният управител действа като административен орган, а не като гражданскоправен субект.

Въпреки дадените му указания, жалбоподателят не е представил изложение на основания за допускане на решението до касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 и чл.284,ал.3 ГПК и т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС – не извежда правни въпроси, които да са обусловили изводите на въззивния съд, нито прави твърдения за предпоставките по чл.280,ал.1,т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Жалбоподателят твърди, че „недопустимостта и неправилността на решението произтичат от грешните изводи на съда за отхвърляне на предявения иск”. Настоящият състав намира, че неправилните изводи на съда по съществото на спора (които се отнасят до основателността на иска) не обуславят недопустимост на решението му, т.е. не са наведени доводи за недопустимост на въззивното решение. При служебна проверка (съгласно т.1 от ТР № 1 /2010 г.) настоящият състав не установи недопустимост.

Съгласно предвиденото в чл.280,ал.1 ГПК и ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 т. ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато решението до касационно обжалване, жалбоподателят трябва да посочи правен въпрос от значение за изхода на спора, както и да обоснове за въпроса и една от трите специални предпоставки по т.1,т.2 или т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.

Настоящият състав намира, че в представените си касационна жалба и изложение жалбоподателят не е извел правен въпрос, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил изводите на съда по него и като такъв да е предпоставка за допускане на обжалването. На самото твърдение, че решението е неправилно, законодателят не придава значение на предпоставка за допускане на касационно обжалване, а предвижда изрично други такива. Затова оплакванията за неправилност на изводите на въззивния съд, че заповедта не е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, след като съдържа реквизитите на такъв и по нея е извършено плащане, не представляват правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а се отнасят до правилността на обжалваното определение, по която Върховният касационен съд не се произнася при липсата на предпоставки по чл.280,ал.1 ГПК. Освен, че не извежда правен въпрос, жалбоподателят не обосновава и нито една от трите специални предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК и изяснени в ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС.

Поради което следва да се приеме, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът в това производство не претендира разноски и не е доказал, че е направил такива, поради което разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 11.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 3605 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „д” възз. с-в...

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.