Legislator Case Law & Legislation
VKS-FD95F44D1330F79FC2257B8E004BDF16 AI generated

Criminal appeal dismissed; court upheld conviction for attempted murder and rejected request for lighter sentence.

Case Number VKS-FD95F44D1330F79FC2257B8E004BDF16
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal against the appellate court's decision to reduce the defendant's sentence. The defendant argued for a lighter penalty based on self-defense, but the court found he intentionally armed himself and shot at the victim, negating any claim of necessary defense. Consequently, the court ruled that the original conviction for attempted murder was correct and the reduced sentence was not arbitrary.

Legislator headnote

AI generated

Art. 339, para. 2 CPL; Art. 347 CPL; Art. 348, paras. 1, 3, 5 CPL; Art. 354, para. 1, item 1 CPL; Art. 35, para. 3 Penal Code; Art. 36 Penal Code; Art. 55, para. 1, item 1 Penal Code; Art. 115 Penal Code; Art. 18, para. 1 Penal Code: The court may reject a cassation appeal if the lower court correctly assessed the evidence and applied the law, finding no grounds for a lighter sentence when the defendant's actions demonstrate direct intent to cause the prohibited result.

Keywords

AI generated
attempted murder conviction necessary defense rejection cassation appeal dismissal proportionality of sentence intent to cause harm

Cited Legislation

AI generated
Art. 339, para. 2 CPL
Art. 347 CPL
Art. 348, paras. 1, 3, 5 CPL
Art. 354, para. 1, item 1 CPL
Art. 35, para. 3 Penal Code
Art. 36 Penal Code
Art. 55, para. 1, item 1 Penal Code
Art. 115 Penal Code
Art. 18, para. 1 Penal Code
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

Р Е Ш Е Н И Е

№ 312

София, 18 юни 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на трети юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ПЛАМЕН ПЕТКОВ

при участието на секретаря Аврора Караджова

и в присъствието на прокурора Красимира Колова

изслуша докладваното от съдия Пламен Петков

касационно дело № 938 / 2013 год.

Касационното производство е образувано по жалба от подс. Р. Ц. Х., депозирана чрез защитника му, срещу въззивно решение № 30 от 22. 02. 2013 година, постановено по ВНОХД № 12 / 2013 год. по описа на Апелативен съд – гр. Варна.

В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират и трите касационни основания, като по същество основно се изтъкват доводи за неизпълнение на задълженията на въззивния съд по чл. 339, ал. 2 от НПК. С жалбата се правят алтернативни искания: делото да бъде върнато за ново разглеждане, да бъде изменен атакувания съдебен акт с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, или да бъде намален размера на наложеното на подсъдимия наказание с приложение на института на условното осъждане и с намаляване размера на уважения граждански иск.

Частният обвинител и граждански ищец Ц. М. Ц. не се явява и не се представлява в съдебно заседание пред настоящата инстанция.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение.

След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Апелативен съд – гр. Варна в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав, намери следното:

С присъда № 41 от 04. 12. 2012 год. постановена по НОХД № 392 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Разград, подс. Р. Ц. Х. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години, при първоначален „общ” режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата, подс. Х. бил осъден и да заплати на гражданския ищец Ц. М. Ц. сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законните последици, като иска бил отхвърлен до пълния си предявен размер, като неоснователен.

Присъдата била обжалвана от подс. Х. с оплаквания за допуснати от окръжния съд нарушения на материалния закон и процесуалните правила и за явна несправедливост на наложеното му наказание, като се оспорвал и размера на присъденото обезщетение. С жалбата към въззивния съд били отправени алтернативни искания, идентични с изложените в касационната жалба. С атакуваното въззивно решение № 30 от 27. 02. 2013 година, постановено по ВНОХД № 12 / 2013 год. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, същата била изменена, като бил намален размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” от пет на четири години. В останалата си част, първоинстанционната присъда, била потвърдена.

Касационната инстанция намира, релевираните доводи в касационата жалба на подс. Х. за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по фактите, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 от НПК, в претендираното им от касатора съдържание.

Това е така, поради следните съображения:

Липсва твърдяното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Приетите за установени фактически положения обуславят съставомерност на деянието по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, т.е., материалния закон е приложен правилно. Не може да бъде уважено искането за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, респективно, оправдаване на подсъдимия, тъй като в настоящия случай, хипотезите на чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК и тази по чл. 354, ал. 1, т. 2, изр. 2-ро във вр.

с чл. 24, ал. 1, т. 1 от същия процесуален закон, не са налице. Това е така защото, въз основа на съвкупната преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, както Окръжен съд – гр. Разград, така и Апелативен съд – гр. Варна, законосъобразно са приели, че вината и авторството на престъплението в чието извършване подс.

Х. е бил признат за виновен, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират и допълват - показанията на разпитаните по делото свидетели и в частност, тези на Ц. Ц. и Р. Ц. и кореспондиращите си с тях заключения, по съдебно-медицинските, съдебно-психиатричната, балистична и химическа експертизи, приобщените писмени доказателства.

Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност е извършена от инстанционните съдилища, при съобразяване с принципа залегнал в разпоредбата на чл. 14 от НПК, поради и което, възраженията на защитата на подс. Х. за неизпълнение на задълженията на съдилищата по фактите, вменени им по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, не могат да бъдат споделени.

Апелативен съд – гр. Варна стройно и аргументирано, е отговорил на доводите на защитата на подсъдимия /наведени междувпрочем по същество и в касационната жалба/, като липсват допуснати нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че хипотезата на чл. 12, ал. 1 от НК не може да бъде изведена от установената по делото, доказателствена база – когато подс. Х. е произвел изстрела с който е причинил процесното нараняване на пострадалия, непосредствено противоправно нападение насочено срещу него, не е имало. Към този момент, пострадалият Ц. макар и да е държал взетата от каруцата на Х. брадва, е бил отдалечен на отстояние най-малко от два метра от касатора и заемал е далеч по-ниска позиция, бидейки стъпил на земята, докато подсъдимия се е намирал в каруцата си, държейки в ръце пригоденото като бойно, оръжие /в.ж. експертните заключения/. Липсата на условията на неизбежната отбрана пък от своя страна, изключва въпроса дали е налице превишаване на нейните предели поради уплаха или смущение, поради и което, искането на защитата за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, не може да бъде удовлетворено.

Обосновани са изводите на инстанционните съдилища, че подс. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, а не това, по чл. 129 от НК – касатора е приближил дома на пострадалия въоръжен с пистолет, който преди това е пригодил да изстрелва патрони с твърдо метално тяло, съоръжил го е именно с такива боеприпаси /въпреки, че е разполагал както с газови, така и с халосни/ целенасочено е предизвикал конфронтация заплашвайки пострадалия и не на последно място, е възпроизвел прицелен изстрел в гърдите на Ц., причинявайки му, процесното нараняване. Всички тези обстоятелства са били съзнавани от подсъдимия което пък налага и извода, че същия пряко е целял настъпването на общественоопасния резултат, като смъртта на пострадалия не е настъпила, поради оказаната медицинска интервенция.

В обобщение може да се посочи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствената маса довели до неправилно приложение на закона, като същевременно не са били и допуснати нарушения на процесуалните правила явяващи се съществени, по смисъла на разпоредбата на чл. 348, ал. 3 от НПК.

Не е налице и твърдяното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Х. наказание, е било релевирано и пред въззивната инстанция която, е упражнила правомощията си по чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК. Извършеният от въззивната инстанция анализ на релевантните за наказателната отговорност на подс. Х. обстоятелства е правилен и настоящата инстанция няма основания за неговата промяна. Определеното от апелативния съд на подсъдимия наказание, като размер, се явява напълно адекватно и кореспондиращо с целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК и същото извън съмнение, не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК.

Искането на защитата на подсъдимия Х. за допълнително намаляване размера на наложеното на последния наказание, изпълнението на което да бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, не може да бъде удовлетворено, тъй като евентуалното му уважаване, би било в разрез както с целите на наказанието, така и с изискването визирано в разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената касационна жалба, за неоснователна.

Поради всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 30 от 22. 02. 2013 година, постановено по ВНОХД № 12 / 2013 год. по описа на Апелативен съд – гр. Варна.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1

2.