VCS dismisses appeal on state fee exemption, ruling lower court correctly assessed financial status per Civil Procedure Code.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 326

гр. София, 29.06.2016 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ , Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 431 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ответника Н. Г. Е. от [населено място] срещу определение № 67 от 05.02.2016г. по ч. гр. дело № 43/2016г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 2442 от 09.12.2015г. по т. дело № 808/2014г. на Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, ХVІ състав, с което е отхвърлена молбата на Н. Г. Е. по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде освободен от заплащане на държавна такса за въззивна жалба в размер 97 893,47 лв., подадена от него против решение № 596 от 06.11.2015г. по т. дело № 808/2014г. на Пловдивски окръжен съд.

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 859/27.12.2012г. по ч. гр. д. № 797/2012г. на ВКС, определение № 13/12.01.2011г. по ч. гр. д. № 621/2010г. на ВКС, определение № 439/28.09.2010г. по ч. гр. д. № 372/2010г. на ВКС, определение № 410/13.09.2010г. по ч. гр. д. № 379/2010г. на ВКС и определение № 11138/15.08.2011г. по а. д. № 4124/2010г. на ВАС, и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

При наличие на законово лимитативно изброяване на обстоятелствата, които се вземат предвид за освобождаване на страна по делото – физическо лице от държавна такса, съгласно чл. 83, ал. 2, т. 1 – 7 ГПК и с които това физическо лице доказва, че не разполага с достатъчно средства да заплати следващата се държавна такса по въззивната си жалба, която е в особено голям размер – 97 893,47 лв., следва ли съдът да изисква и обсъжда и други документи във връзка с това освобождаване от държавна такса за обстоятелства, които не попадат в обхвата на разпоредбата на т. 7 на ал. 2 на чл. 83 ГПК?

Като не се уважава молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК на това физическо лице, не се ли пренебрегва основният принцип на право на защита, което право на защита в конкретния случай се упражнява чрез обжалване на съдебното решение, с което едно физическо лице – нетърговец, е третирано като страна в абсолютна търговска сделка /по страни, предмет и цел/ и не се ли прегражда по-нататък възможността за атакуване на това решение, което с отказа за освобождаване от държавна такса става фактически необжалваемо?

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че липсват предпоставките, предвидени в чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от заплащане на дължимата по въззивната жалба държавна такса. За да стигне до този извод, съдебният състав е установил, че Н. Г. Е. е мажоритарен акционер, който притежава 58% от акциите в капитала на [фирма], което търговско дружество е с трайно присъствие на пазара и се ползва с добра търговска репутация.

Въззивната инстанция се е аргументирала с обстоятелството, че подадената декларация не е пълна и дава невярна информация за реалните доходи, получени от молителя: молителят не е декларирал факта, че за продължителен период от време, включително и през 2015г. е бил вписан като съдружник, член на Съвета на директорите и представляващо лице на няколко търговски дружества, а именно [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и „ХВГ [фирма];

според въззивната инстанция управлението на тези търговски дружества не се е осъществявало от молителя безвъзмездно, но доходите, получени от възнагражденията по договорите за възлагане управлението на тези търговски дружества, не са декларирани; молителят не е посочил дали има депозити в банкови институции, а ако е нямал такива е следвало изрично да декларира това обстоятелство.

Относно притежаваното от съпругата на молителя жилище в [населено място] въззивният съд е посочил, че не са представени данни учредената върху жилището ипотека за каква сума и чие задължение обезпечава. Във връзка със здравословното състояние на ответника по иска съдебният състав е посочил, че страда от дископатия, а данните за влошеното здравословно състояние на съпругата му не са актуализирани, като последният документ е от 2007г.

Позовавайки се на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1 – 7 ГПК, въз основа на направените констатации въззивната инстанция е заключила, че не са налице предвидените в чл. 83, ал. 2 ГПК основания за освобождаване от държавна такса.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид изложените от частния жалбоподател доводи и данните по делото релевантните за спора материалноправни и процесуалноправни въпроси се отнасят до предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК и необходимостта от извършване на преценка доколко материалното състояние на заявителя, съпоставено с размера на дължимата държавна такса, му позволява нейното заплащане.

По отношение на релевантните правни въпроси за спора е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. В конкретния случай въззивният съд е съобразил размера на дължимата държавна такса, обсъдил е представените доказателства, посочените данни в декларацията и като е отчел и обстоятелството, че ищецът не е декларирал обстоятелства, които са от значение за установяване на имущественото му състояние /във връзка с притежаването на 58% от акциите в капитала на [фирма], участието му като съдружник и работата му като член на Съвета на директорите и представляващо лице на няколко търговски дружества, на които дейността не е прекратена/, е постановил обжалвания съдебен акт, като не се е отклонил от трайноустановената съдебна практика.

Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 не е налице. Позоваването на противоречие с определение № 859/27.12.2012г. по ч. гр. д. № 797/2012г. на ВКС, определение № 13/12.01.2011г. по ч. гр. д. № 621/2010г. на ВКС, определение № 439/28.09.2010г. по ч. гр. д. № 372/2010г. на ВКС и определение № 410/13.09.2010г. по ч. гр. д. № 379/2010г. на ВКС е носнователно, тъй като при произнасяне по искане за освобождаване от държавна такса и разноски на лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, съдът се ръководи от критериите по чл. 83, ал. 2, т. 1 – т. 7 ГПК, като извършва преценката въз основа на представените конкретно по всяко отделно дело различни доказателства. Различният изход по делата е обусловен от различните данни и различното имуществено състояние на ищците. Неоснователно е позоваването на противоречие с определение № 11138/15.08.2011г. по а. д. № 4124/2010г. на ВАС, тъй като актовете на административните съдилища, включително ВАС не представляват постоянна или противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд П..

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 67 от 05.02.2016г. по ч. гр. дело № 43/2016г. на Апелативен съд П., Търговско отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.