Court dismisses defamation claim against defendants who expressed public opinions on a murder case.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 140

гр. София, 01 юни 2017 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА

СПАС ИВАНЧЕВ

при секретаря Мира Недева

и в присъствието на прокурора Кирил Иванов

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 488 по описа за 2017 г

Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител Д. И. П. срещу нова въззивна присъда на Софийски градски съд от 17.05.2016 г, по ВНЧХД № 477/16, с която е отменена осъдителната част на присъда, постановена от Софийски районен съд от 15.12.2015 г, по НЧХД № 7789/13, и двамата подсъдими Б. А. В. и Е. В. В. са признати за невинни в това, че на 4.03.2013 г, в съучастие като съизвършители, са приписали престъпление убийство на Д. И. П. чрез изразите: „Извикала е братовчед си Д. и са го свалили в гаража...Там са го застреляли с неговия пистолет до колата. Затова кръвта е там. После са го сложили на седалката и са го нагласили да изглежда като самоубийство”, и клеветата е разпространена чрез печатно произведение / статия във вестник „24 часа”, бр. 62 от 4.03.2013 г, в интервю, дадено пред журналиста Л. И. /, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, са оправдани по обвинението по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК, а присъдата е потвърдена в останалата й част.

С първоинстанционната присъда подсъдимите В. са признати за виновни в това, че на 4.03.2013 г, в съучастие като съизвършители, са приписали престъпление убийство на Д. И. П. чрез изразите: „Извикала е братовчед си Д. и са го свалили в гаража...Там са го застреляли с неговия пистолет до колата. Затова кръвта е там. После са го сложили на седалката и са го нагласили да изглежда като самоубийство”, и клеветата е разпространена чрез печатно произведение / статия във вестник „24 часа”, бр. 62 от 4.03.2013 г, в интервю, дадено пред журналиста Л. И. /, престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което, на основание чл. 78 а НК, подсъдимите са освободени от наказателна отговорност и на всеки от тях е наложено административно наказание глоба от 1 000 лв, като са признати за невинни относно изразите: „двамата със съпругата му смятат, че Ж. е убит от К. в съучастие с братовчед й Д.”, и че „за смъртта те обвиняват годеницата на Ж. К...., двамата със съпругата му смятат, че Ж. е убит от К. в съучастие с братовчед й Д....”, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, са оправдани по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК.

С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: че доказателствата са оценени избирателно, едностранчиво и превратно, че не са интерпретирани съобразно действителното им съдържание показанията на св. И., че неправилно въззивният съд е приел, че подсъдимите са изложили свои предположения и съмнения, а не твърдения, уронващи доброто име на тъжителя, че са неправилни изводите на въззивния съд относно приложението на материалния закон, че е налице престъпление клевета, а чрез оправдаването на подсъдимите се е стигнало до неправилно приложение на материалния закон.

С жалбата се прави искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

В съдебно заседание на настоящата инстанция повереникът на частния тъжител пледира за уважаване на жалбата.

Жалбоподателят не участва лично в производството пред ВКС.

Защитата счита, че въззивният акт следва да бъде оставен в сила.

Подсъдимият В. моли жалбата да не бъде уважена.

Подсъдимата В. изразява същото становище.

Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице.

Въззивният съд е анализирал доказателствата в съответствие с процесуалните изисквания и е достигнал до верни изводи по релевантните факти. Вярно са интерпретирани гласните доказателства, изводими от показанията на св. И., св. Н., св. Н., и обясненията на подсъдимите, наред с писмените доказателства, очертаващи фактическата обстановка, приета и от двете инстанции по същество.

Различието между първата инстанция и въззивната такава касае не установените факти, а приетите въз основа на тях правни изводи. Налице е съвпадение в становището на двете инстанции по въпроса за липсата на съставомерност на инкриминираните изрази, по които е постановена оправдателна присъда още от първата инстанция, тъй като въззивният съд е потвърдил присъдата в тази й част.

Верен е изводът, че основанието за оправдаване е, че от обективна страна процесните изрази не съдържат твърдения на подсъдимите, а са преразказ на събитията, от страна на св. И., провел журналистическото разследване. Това е така, защото не може да се носи наказателна отговорност за съждения на друго лице, макар и те да са основани на сведения, получени от подсъдимия, тъй като за съставомерността на клеветата е необходимо клеветническите твърдения да са изразени лично от дееца.

При това положение, правилно е прието, че не се касае за клевета и подсъдимите са оправдани по повдигнатото им обвинение в посочената част.

Въззивният съд е направил правилно заключение, че липсва съставомерност и относно второто обвинение за клевета, по което първата инстанция е приложила чл. 78 а НК. В тази насока, от значение е следното: За да бъде изпълнен съставът на клеветата, следва да е формулирано клеветническо твърдение по адрес на определено лице или да му се приписва престъпление, като деецът отнапред знае, че информацията е неистинска или престъплението не е извършено / или не е извършено от това лице.

В настоящия случай, приложеният от първата инстанция критерий за липса на съставомерност от обективна страна / че се касае за споделена и преразказана информация / е налице и по отношение на останалите, инкриминирани с тъжбата, изрази. В цялата статия проличава авторското присъствие на св. И., който е разказал за случая, интерпретирайки споделеното от родителите на починалия Ж.

В.. От друга страна, подсъдимите са разказали собствената си версия за събитията, при формирано у тях убеждение, че тази версия е най-правдоподобна. Установено е, че становището на разследващите органи, е коренно различно, а именно: наказателното производство за смъртта на Ж. В. е водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 127, ал. 1 НК.

Родителите обаче са отхвърлили / в житейски смисъл / такава версия и от момента, в който са научили за нелепата смърт на сина си, са смятали, че той е убит, търсейки „виновните” за това. Посоченото обстоятелство е от съществено значение за изхода на делото, тъй като изключва наличието на съставомерност от субективна страна, което е достатъчно за постановяване на оправдателна присъда.

На следващо място, настоящата инстанция споделя съображенията на въззивния съд относно правото на гражданите свободно да формират мнение по определени въпроси и да го изразят публично, гарантирано от Конституцията и законите на Република България, както и от международните актове: Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Въззивната инстанция е цитирала съдебна практика на ВКС и такава на Европейския съд по правата на човека, според която „в една демократична и правова държава всеки има правото, без страх от каквито и да било санкции, публично да изразява своето становище по всякакъв вид въпроси, както изявления, които са безобидни или неутрални, така и такива, които са оскърбителни, шокиращи или смущаващи, но такива са изискванията на плурализма, толерантността и широкомислието, без които няма демократично общество”. Цитираната съдебна практика е в допълнение на изводите за липса на основание да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите, които са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Ето защо, като е приел, че липсва клевета относно всички инкриминирани изрази, и изцяло е оправдал подсъдимите, въззивният съд е извел верни правни изводи и е приложил правилно материалния закон.

С оглед на изложеното, ВКС намери, че не са допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, поради което не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Софийски градски съд от 17.05.2016 г, по ВНЧХД № 477/16.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: