Supreme Court dismisses appeal due to lack of legal question formulation and procedural fiction in inheritance proceedings.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal filed by a municipality against an appellate court decision regarding inheritance proceedings. The appellant argued for the invalidity of the lower court's ruling, but the Supreme Court found no specific legal question was formulated in the appeal. Consequently, the court ruled that the appeal was inadmissible under the Civil Procedure Code without further examination.
Legislator headnote
AI generatedAccording to Article 274, Paragraph 3 in conjunction with Article 280, Paragraph 1 of the Civil Procedure Code; the cassation appeal must clearly formulate the legal issue of significance for the outcome of the case, and failure to do so constitutes a sufficient ground for inadmissibility.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
гр. София, 26.09.2018 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. Никова ч. гр. д. № 2757 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба вх.№ 5679 от 19.04.2018 г. на [община] чрез кмета И. А., приподписана от гл.юрк. Х. Я. срещу Определение № II-596 от 27.03.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 137/2018 г. на Окръжен съд – Бургас. Иска се обезсилване на въззивното определение поради неговата неправилност.
Ответници по касация не са конституирани поради едностранния характер на производството.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:
С атакуваното определение е оставена без уважение частна жалба, подадена от [община] против Определение № 6 от 03.01.2018 г. по гр.д.№ 572/2016 г. на Районен съд – Поморие, с което е прекратено производството по отношение на ответника К. К. К.. Окръжният съд е приел, че по делото е безспорно, че лицето, призовано да наследи С. Т. Г., бивш жител на [населено място], Гърция, починала на 13.07.2004 г. – К. К. К., не е български гражданин, няма регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, както и че молителят - [община] не може да посочи известен адрес за призоваване на това лице. В производството по чл. 51 ЗН, когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на чл. 51 ЗН, той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно. Именно поради тази причина в това производство се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл. 40 и чл. 41 ГПК, както и призоваване чрез залепване на уведомление или чрез „Държавен вестник”, които предполагат назначаване на особен представител.
В представеното изложение на касационните основания, както и в частната касационна жалба не е формулиран правен въпрос.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
Съгласно чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалвания съдебен акт, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Непосочването на правния въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС, какъвто е настоящият случай, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се обсъждат допълнителните основания за това /каквито основания не са и посочени/, освен ако съществува вероятност за нищожност или недопустимост на обжалваният съдебен акт. В изпълнение на служебното си задължение да следи за валидността и допустимостта на въззивното определение и с оглед искането на жалбоподателя за неговото обезсилване /без посочване на доводи в тази връзка/ касационният съд намира, че същото е валидно и допустимо и не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Следва да се подчертае, че процесуалните фикции по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 2 ГПК и процедурите по призоваване чрез залепване на уведомление и чрез публично обявление в Държавен вестник по чл. 47 и чл. 48 ГПК, които предпоставят назначаване на особен представител, не намират приложение в производството по чл. 51 ЗН /така - постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 315 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3092/2015г., I г.о., както и възприелите даденото с него тълкуване Определение № 138 от 2.08.2017 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 2806/2017 г., II г.о.; Определение № 460 от 22.07.2015 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3616/2015 г., III г.о.; Определение № 203 от 29.02.2016 г. на ВКС по т.д.№ 1911/2015 г., I т.о./. Съгласно чл. 540 ГПК правилата на исковото производство се прилагат съответно към охранителните производства, а това по чл. 51 ЗН има особен характер. Правото на призования към наследяване наследник да приеме или да откаже наследството в дадения му от съда срок се упражнява с едностранно и неотменимо волеизявление, зависи от строго личната му преценка и се отразява на неговата имуществена сфера, което означава, че назначеният от съда особен представител, разполагащ само с обща процесуална представителна власт, не може да изяви воля за приемане или отказ от наследството по чл. 51 ЗН.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № II-596 от 27.03.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 137/2018 г. на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: