Supreme Court dismisses appeal for failure to state a legal question of significance under Civil Procedure Code. The court ruled the appeal inadmissible because the appellant did not formulate a legal issue relevant to the appellate court's decision. The Supreme Court held that it cannot independently identify the legal question and must rely on the appellant's formulation. The court also noted the cited precedent was not binding and irrelevant to the specific issue of time restoration. Consequently, the cassation appeal was not admitted, and the appellate decision stands final. The core legal principle is that the principle of disposition limits the Supreme Court's ability to define the legal question without the appellant's input. This decision reinforces the requirement for appellants to explicitly state the legal issue they wish the Supreme Court to address. The court emphasized that without a properly formulated legal question, the appeal lacks the necessary foundation for cassation review. The outcome ensures that the appellate court's reasoning remains the sole basis for the final judgment. The decision clarifies the procedural boundaries between the parties' autonomy and the court's supervisory role. Ultimately, the appeal was rejected due to the absence of a valid legal question as required by law.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 77

София, 25.02. 2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева

Членове:Маргарита Соколова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 52/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 116047/09.10.2014 г. на [фирма] [населено място], чрез адв. В. Х. П., срещу определение № 17319 от 26.08.2014 г. на Софийския градски съд по ч. гр. д. № 7141/2014 г. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение от 15.04.2014 г. по гр. д. № 27243/2013 г. на Софийския районен съд за оставяне без разглеждане като недопустима молба на жалбоподателя по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срок за подаване на отговор на исковата молба, по която се развива първоинстанционното производство.

Жалбоподателят поддържа оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт, иска неговата отмяна и уважаване на искането за възстановяване на срока. Позовава се на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване и посочва и съдебна практика.

Ответната страна не изразява становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е редовна, подадена в срок и от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съобразно критерия по чл. 280, ал. 2 вр. с чл. 274, ал. 4 ГПК съдебен акт.

[фирма] е ответник по иска на Я. Г. Н.-Б. за осъждането му да върне получени суми, дадени с оглед сключването на договор за съвместна инвестиционна дейност, за който ищцата твърди, че впоследствие не е сключен. Първоинстанционният съд осъществил размяна на книжата, прилагайки чл. 50, ал. 2 ГПК по отношение уведомяването на ответника. Ответникът депозирал отговор на исковата молба на 04.12.2013 г., който съдържа и възражение за прихващане. С определение от 07.03.2014 г. за проекта на доклада по делото, връчено на страната на 12.03.2014 г., съдът отказал приемането на това възражение като заявено след срока по чл. 131 ГПК.

В първото открито съдебно заседание на 15.04.2014 г. ответникът направил възражение за нередовно връчване на препис от исковата молба и поискал възстановяване на срока за подаване на отговор. Районният съд оставил молбата за възстановяване на срока без разглеждане, приемайки я за просрочена.

Софийският градски съд приел, че препис от определението за проекто-доклада е редовно връчен на 12.03.2014 г. чрез служител в офиса на адрес, посочен от страната в молба от 04.11.2013 г. Това е и актът, с който съдът е съобщил на ответника за пропускането на срока за отговор на исковата молба и до 19.03.2014 г. той е следвало да поиска възстановяване на срока. Това е сторено на 15.04.2014 г., поради което правото му по чл. 64, ал. 2 ГПК е преклудирано. Допълнително градският съд изложил мотиви за неоснователност на наведените в частната жалба твърдения за неправилно приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК. По тези съображения определението на районния съд е потвърдено.

По допускане на касационното обжалване с оглед преценката за наличието на общата и поне една от специалните предпоставки за това, очертани в нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че те не са налице.

В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, касаторът не е формулирал правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който решаващият съд се е произнесъл, като общо основание за допускане на касационното обжалване.

Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос е достатъчно основание обжалваният въззивен акт да не бъде допуснат до касационен контрол. Не е в правомощията на ВКС сам да извежда правния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил решавашите му изводи. ВКС може само да го конкретизира, уточни или квалифицира, но след като такъв е изведен от касатора. Това е така, тъй като в чл. 6 ГПК е закрепен принципът на диспозитивното начало, съгласно който предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.

Отделно от това следва да се отбележи, че съдебната практика, на която касаторът се позовава - решение № 36/06.07.2010 г. по т. д. № 262/2010 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., за да обоснове наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на първо място не е от категорията на задължителната за съдилищата, като постановена в производство по чл. 303 ГПК, и на второ място - не е релевантна с оглед предмета на делото, защото обсъжда не въпроса за възстановяване на срок, а за приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, съста на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 17319 от 26.08.2014 г. по ч. гр. д. № 7141/2014 г. на Софийския градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: