Legislator Case Law & Legislation
VKS-FD2182E195EC3979C2257C8B004EADE8 AI generated

Supreme Court dismisses appeal on construction contract payment, ruling procedural grounds and lack of legal basis for challenge.

Case Number VKS-FD2182E195EC3979C2257C8B004EADE8
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court dismissed the cassation appeal against a second-instance judgment confirming a first-instance order for the contractor to pay the client. The client argued that a protocol regarding the work lacked binding force due to unaddressed defects, while the contractor contested the appeal's timeliness. The court rejected these claims, finding the protocol valid and the defects unproven or discovered too late to justify non-payment. Consequently, the appeal was deemed inadmissible under the Civil Procedure Code as it failed to meet statutory requirements for cassation.

Legislator headnote

AI generated

Art. 280, para. 1 CPC; Art. 283 CPC: A cassation appeal is inadmissible if the grounds raised do not affect the legal will of the deciding court or if the appeal is filed outside the mandatory time limit.

Keywords

AI generated
cassation appeal inadmissibility construction contract payment protocol validity statutory time limits defects discovery timing

Cited Legislation

AI generated
Art. 280, para. 1 of the Civil Procedure Code
Art. 283 of the Civil Procedure Code
Art. 284, para. 3, item 1 of the Civil Procedure Code
Art. 287, para. 1 of the Civil Procedure Code
Art. 264, para. 2 of the Construction Act
Art. 265 of the Construction Act

Cited Case Law

AI generated
Supreme Court Decision No. 25 of 01.03.2013, Case No. 287/2012, II Civil Chamber
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 111

София, 26.02.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря

в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията М.Славчева

т.дело № 2572/2013 година

П. по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. Ч., [населено място] срещу въззивно решение № 267 от 07.02.2013 г. по в.гр.д.№ 2 628/2012 г. на Софийски апелативен съд. С това решение е потвърдено решение № 2 336 от 02.04.2012 г. по гр.д.№ 4 341/2007 г. на Софийски градски съд, с което касаторът е осъден на основание чл.266, ал.1 ЗЗД да заплати на [фирма], [населено място] сумата 11 388.18 лв. - неплатена част от възнаграждение по договор за изработка, както и неустойка за забава в плащането й в размер на 3 769.49 лв.

В касационната жалба са въведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че въпросът за доказателствената сила на подписан между страните Протокол обр.19 за СМР със забележка, че същия касае само описаната обща квадратура, но не и стойността и остатъкът за плащане и дали същият акт поражда за възложителя задължение за плащане при съществено отклонение от договорената обща цена и при липса на законова регламентация към датата на сключването му за съставяне на актове и протоколи по време на строителството е решен в противоречие със задължителната съдебна практика – Решение № 25 от 01.03.2013 г. на ВКС по т.д.№ 287/2012 г., ІІ т.о., като поддържа, че освен основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, този въпрос покрива и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Претендира разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявения срещу касатора иск за заплащане на стойността на изпълнени от ищеца СМР, въззивният съд въз основа на заключението на тройната съдебно-графологична експертиза приел за недоказано направеното от него оспорване истинността на съставения по договора Протокол обр.19, като поставената от него забележка, че „одобрението не се отнася за стойността и остатъка за плащане” е счетена за ирелевантна към предмета на спора, тъй като липсват данни същата да е обвързана с конкретни недостатъци в изпълнението, а от друга страна, дори да се приеме че не се касае до явни недостатъци, то приобщената като доказателство по делото частна експертиза от м.04.2007 г. установява, че към този момент ответникът е знаел за появилите се недостатъци в положения щампован бетон, но не е упражнил правата си по чл.264, ал.2 ЗЗД. От друга страна същият в качеството си на възложител не е въвел като предмет на спора нито една от регламентираните в чл.265 ЗЗД хипотези, а от изслушаната по делото експертиза не е установена по безспорен начин причината за констатираните дефекти, която по отношение на настилките се дължи на подготвителни дейности, които са извън предмета на спора.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Първите два от формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК да са обусловили правната воля на решаващия съдебен състав. Въведеното от касатора възражение в предмета на спора не е свързано с действителния размер на договореното с ищеца възнаграждение за изпълнение на възложената му работа, а с недостатъците, с които според твърденията в отговора му по чл.131 ГПК тя е била изпълнена. Изводът за тяхната недоказаност, направен с решението е обоснован както с липсата на конкретно посочени в забележката му недостатъци, в случай че те са явни, така и с несвоевременното уведомяване на изпълнителя за проявили се след одобряване на работата дефекти.

Третият от въпросите е обусловил изводите на въззивния съд, но даденото разрешение по него не е в противоречие с разрешението по него,дадено с цитираното от касатора Решение № 25 от 01.03.2013 г. на ВКС по т.д.№ 287/2012 г., ІІ т.о. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е прието, че когато не е съставен изрично уговореният в договора акт обр.19 за приемане на извършената работа, за установяване на конкретния обем и стойността на извършените СМР въззивният съд служебно е следвало да назначи вещо лице. В разглеждания случай страните са уговорили приемането на работата да се извърши именно с акт обр.19 и след като такъв е съставен и подписан от касатора без забележки, то той съставлява основание за заплащане на приетата с нето работа.

По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касация.

Независимо от изхода на делото разноски на ответника по касация не следва да се присъдят поради липса на доказателства такива да са били направени.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.01.2013 г. по в.гр.д.№ 5118/2012 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: