Supreme Court dismisses appeal on confiscation, ruling property value is acquisition cost, not market price.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the appellant's cassation appeal against the appellate court's decision to reject a request for state confiscation of property. The appellant argued that the property's value should be based on market price rather than acquisition costs, claiming the difference represented illicit gains. The court rejected this, citing established precedent that acquisition cost, defined by actual expenses, is the correct valuation method for confiscated assets, thereby denying the existence of illicit profit from the construction work.
Legislator headnote
AI generatedArt. 10, Art. 11, Art. 12 of the Law on Confiscation of Property Acquired through Criminal Activity; The value of confiscated property is determined by its acquisition cost based on actual expenses, not market price, unless the difference represents illicit profit.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 778
София, 17.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 2824/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
К. - Т. д.Л. е подала касационна жалба против решение по гр. д. № 437/2012 г. на Апелативен съд Велико Търново и приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответниците Ц. И. И. от [населено място] и [фирма], [населено място] не са взели становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Великотърновският апелативен съд, с обжалваното решение, постановено на 11. 01. 2013 г., е потвърдил решението на Плевенския окръжен съд по гр. д. № 381/2011 г., с което е отхвърлен искът на К. против двамата ответници за отнемане в полза на държавата от [фирма] на имущество, състоящо се от апартамент № в сграда на ул.
М.” № в [населено място] и конкретно посочени парични суми, представляващи пазарната стойност на продадени обекти от сградата на [улица] [населено място] – апартамент № , апартамент № , апартамент № , апартамент № , апартамент № , апартамент № , апартамент № и гараж № . С въззивното решение е потвърдено решението на окръжния съд и в частта, с която е отхвърлен евентуалният иск на К.
на конкретно посочените суми, отразени в нотариалните актове за продажбата на изброените недвижими имоти – апартаменти №№ и и гараж № . След преценка на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че ответното дружество за периода на проверката 2006 – 2009 г. има доказани приходи в размер на 590 587,98 лв.
и разходи в размер на 546 952,98 лв., т. е. приходите надвишават разходите, или дружеството е разполагало със законни средства за финансиране строителството на сградата на [улица] [населено място] и няма връзка между финансите на дружеството и престъпната дейност на проверяваното лице Ц. И., управител на дружеството заедно и поотделно с другия управител Х.
И.. При определяне общата сума на приходите 590 587,98 лв., съдът е взел предвид сумата 460 712 лв. като придобивна стойност на недвижимите имоти в описаната сграда – осем апартамента и един гараж, посочени по-горе и още два апартамента и един гараж от същата сграда, построени от дружеството и предадени на трети лица, като престация за отстъпеното на дружеството право на строеж.
Сумата 460 712 лв. е удостоверена по счетоводните документи на дружеството, неоспорени от ищеца, като разходи на дружеството за осъществяване на строителната му дейност – покупка на материали, външни услуги, горива, заплащане на заплати, осигуровки, наеми и др..
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и това е въпросът коя е придобивната стойност на обектите в построената от дружеството сграда – тяхната пазарна стойност или стойността на разходите за тяхното придобиване.
Искането е неоснователно, тъй-като по този въпрос е налице ззадължителна съдебна практика – решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. С решение по гр. д. № 848/2011 г. и решение по гр. д. № 1601/2010 г., двете на ВКС, 4 г. о., е прието, че имуществото се оценява по неговата придобивна стойност, формирана от действителните разходи според естеството на придобивния способ. Съдът преценява всички обстоятелства и може да приеме, че придобивната стойност е цената на вложените материали, когато вложеният труд не е заплащан. Тези принципни съображения правилно са възприети и приложени от въззивния съд по настоящото дело. Целта на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, респк. незаконно придобито имущество, е определена от неговото наименование. Когато стойността на един недвижим имот, както е в случая, се определя по пазарни механизми в качеството му на готов продукт за граждански оборот и тази стойност е различна и по-голяма от финасовите средства, вложени от изпълнителя на обекта за неговото изграждане, не е налице незаконно придобиване на сумата, представляваща разлика между двете стойности. Тази стойностна разлика фактически е овеществения труд на изпълнителя по цялата организация на строителството, в резултат на което е създадена една нова вещ.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 11. 01. 2013 г. по гр. д. № 437/2012 г. на Великотърновския апелативен съд по жалбата на К. – Т. д Л..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: