Supreme Court dismisses cassation appeal in traffic homicide case, upholding increased sentence due to lack of new evidence.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 157

град София, 27 април 2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев

2. Жанина Начева

при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Гебрев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 65 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. И. И. и жалба от частните обвинители, чрез техния повереник, против решение № 417 от 30.11.2010 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 536/2010 г.

В касационната жалба са отбелязани всички основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Според защитника съдът избирателно е обсъждал доказателствените материали, едностранчиво е анализирал свидетелските показания и неоснователно е отказал назначаване на нова автотехническа експертиза. Направил е искане за оправдаване на подсъдимия или за намаляване на наказанието.

В жалбата на частните обвинители е посочено само, че наложеното наказание е занижено и се иска от касационната инстанция да определи по-тежко наказание на подсъдимия.

В съдебно заседание както защитникът (адв. В.), така и повереникът (адв. Г.) поддържат депозираната жалба.

Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата на подсъдимия е частично основателна предвид явната несправедливост на наложеното наказание, респективно жалбата на частните обвинители преценява като изцяло неоснователна.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 260 от 7.07.2010 г. по н. о. х. д. № 2134/2010 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия И. И. И. за виновен в това, на 27.10.2009 г. в [населено място], на пешеходна пътека на [улица], при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил, марка „Волво” с ДК [рег.номер на МПС] в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал. 1 ЗДП по непредпазливост да е причинил смъртта на С. А. Г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” и чл. 54 НК го е осъдил на наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години. Лишил е подсъдимия от правото за управлява моторно превозно средство за срок от една година. В тежест на подсъдимия е възложил направените разноски по делото.

С решение № 417 от 30.11.2010 г. по в. н. о. х. д. № 536/2010 г. Софийският апелативен съд е изменил присъдата, като е увеличил размера на наказанието лишаване от свобода на две години и изпитателния срок на четири години. В останалата част е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд.

Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Софийският апелативен съд стриктно е съблюдавал процесуалните си задължения и грижливо е представил пътя на своите разсъждения. Съществените факти и обстоятелства е извел след всестранен анализ и задълбочена преценка за законосъобразността на процесуалните средства и достоверността на целия обем от събрани и проверени по делото доказателства. Аналитично е изследвал съществуващите противоречия в доказателствените материали, като изчерпателно е посочил кои от тях и защо приема за достоверни и кои от тях и защо отхвърля като недостоверни. Съдът е отделил детайлно внимание на показанията на св. П., на които не се е доверил, отчитайки противоречията относно съществени факти с приетите за достоверни други свидетелски показания. В съответствие с правомощията си по чл. 327 НПК е отказал да назначи нова експертиза, а е допуснал повторно изслушване на вещите лица, изготвили комплексната медико-автотехническа експертиза. По този начин подсъдимият и неговият защитник са имали възможност да поставят своите въпроси, получили са отговор от съответните специалисти и не са имали други доказателствени искания. Ето защо оплакването, че отказът от нова експертиза е компрометирало установяването на обективната истина е неприемливо.

Въз основа на съвкупната интерпретация на всички доказателствени средства, използвайки специализираните знания на експертите, Софийският апелативен съд е отхвърлил версията, че пострадалият сам се е блъснал в движещия се товарен автомобил, както и тезата за съпричиняващото поведение на пешеходеца за собственото си увреждане. Затова неоснователен е упрекът за едностранчив подход към доказателствените източници, неясно предпочитание към тезата на прокурора и обвинителните доказателства. При установените факти и обстоятелства съдът законосъобразно е извел всички съставомерни признаци на престъплението в обективно и субективно отношение, поради което материалният закон не е бил нарушен, а е приложен правилно.

Липсва и касационното основание по чл. 348, ал. 1 т. 3 НПК.

Въззивният съд не е установил пострадалият да е допринесъл с поведението си за настъпване на съставомерните вредни последици, затова и обстоятелството, че същият е употребил алкохол законосъобразно не е отчетено при определяне на наказанието. Съвкупността от данни, характеризиращи личността на дееца, включително като водач на моторно превозно средство, адекватно са били взети предвид при индивидуализация на наказанието от две години лишаване от свобода за подходящия изпитателен срок от четири години. Посоченото наказание съответства на тежестта на престъплението и силата на останалите релевантни обстоятелства, както и на необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК.

Върховният касационен съд няма правомощия да налага по-тежко наказание, каквото искане е направено в жалбата на частните обвинители, която поначало съдържа единствено твърдение, че наказанието на подсъдимия е занижено без да е подкрепено от конкретни данни и съображения. Неправилното приложение на закона (чл. 49, ал. 2 НК) от въззивния съд надхвърля обхвата на жалбата на частните обвинители.

Предвид отсъствието на касационно основание, релевирано от страните, въззивното решение трябва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 417 от 30.11.2010 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 536/2010 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: