Supreme Court allows appeal against traffic accident compensation for non-pecuniary damages due to lack of reasoning on fairness criteria.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria allowed the cassation appeal regarding the compensation amount for non-pecuniary damages in a traffic accident case. The appellant argued that the lower court failed to apply mandatory judicial practice criteria for determining fair compensation based on the intensity of suffering and specific victim circumstances. The court found that the appellate court's reasoning was insufficient and contradicted established case law, necessitating the appeal's admission.
Legislator headnote
AI generatedArt. 52 ZZD; Art. 280, para. 1, items 1 and 3 CPC; The Supreme Court established that a lower court's decision on non-pecuniary damages is subject to cassation if it fails to apply mandatory judicial practice criteria regarding the intensity of suffering and specific victim circumstances, resulting in a contradiction with binding precedent.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50527
София, 14.10.20 22 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2448/2021 година .
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Н. Д. против решение № 879 от 22.07.2021 г. по гр.д. № 1131/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение по т.д.123/19г. на СГС, в частта, с която е уважен искът на С. Н. Д. срещу „Евроинс“ АД, с правно основание чл.432 КЗ, за присъдено обезщетение за разликата над 46480лв.до 96480лв. за вреди причинени й при ПТП от 25.05.2017г. и в същата част, по същество този иск е отхвърлен.
Ответникът по касация – ЗД „Евроинс” АД, [населено място] не е заявил становище. Такова е постъпило от третото лице- помагач на негова страна „Агенция Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление, [населено място] чрез пълномощника му – алк. Г. Н., който е на становище, че не са налице основанията за допускане на решението до касационно обжалване, а по същество, жалбата е обсъдена като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение , за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Д., чрез пълномощниците си и – адв. Н. Д., мл.адв.Г.Р. и мл.адв. С. Х., е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставила е множество въпроси, които могат да бъдат обобщени с първият поставен въпрос, а именно – „ Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с чл.52ЗЗД, и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост и да ги съпостави реално с доказателствата по делото“.
Този въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан пряко с мотивите на състава, предвид липсата на обосноваване на размера, съобразно задължителната за него тълкувателна практика. Следователно, налице е общото основание за допускане на решението в разглежданата част до касационно обжалване.
Основателни са и доводите за наличие на противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и соченото от страната ППВС №4/68г., според което справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.В случаят, САС не е съобразил релевантните, съгласно цитираната задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти- високия интензитет на търпяните страдания, възрастта на ищцата, неблагоприятната прогноза за развитие на част от травматичните увреждания, а вместо това като решаващ мотив е посочила, че ищцата била пострадала „ сериозно“, но нямало данни за непълно възстановяване освен „ левия фибуларен нерв“, за който експертизата била установила, че увреждането е до живот, и тъй като обезщетението било заместващо и не следвало да води до неоснователно обогатяване, то „след съвещание и внимателна преценка на обстоятелствата по казуса, съдебният състав единодушно решил, че сумата 70 000 е по-подходяща за обезщетяване на понесените вреди от ПТП“.
Следователно, при тези мотиви съдът не е обосновал установените по делото факти, нито ги е свързал с определените от ППВС № 4 /68г.критерии, нито е обосновал приложимостта им към конкретния случай. Тези мотиви довели до определеното от въззивният съд обезщетение, водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищцата по спора – сега касатор – вреди, изразени в стойностния им адекват.Или, след като в случая е дадено различно спрямо даденото в т.11 на ППВС №4/68г.
тълкуване на нормата, то е налице поддържаното от страната противоречие, от което следва, че решението в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване в атакуваната част. На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК касаторът Н. е освободена от заплащането на държавна такса.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 879 от 22.07.2021 г. по гр.д. № 1131/2021 г. на Софийски апелативен съд, в обжалваната част, с която, след отмяна на решение по т.д.123/19г. на СГС, в частта, с която е уважен искът на С. Н. Д. срещу „Евроинс“ АД с правно основание чл.432 КЗ, за присъдено обезщетение за разликата над 46480лв. до 96480лв. за вреди причинени й при ПТП от 25.05.2017г. и в същата част, по същество този иск е отхвърлен.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: