Supreme Court allows claim against closed school's successor ministry for unpaid severance under Labor Code.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 9

София 22.01. 2010 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК , І V г.о.в открито заседание

на осемнадесети януари през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НАДЕЖДА ЗЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСКА РАЙЧЕВА

СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

при секретаря.......................... и

в присъствието на прокурора....................

като изслуша докладваното от съдията

Светла Бояджиева гр.дело № 3764 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе

предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Т. П. К. чрез пълномощник адв. Д срещу решение № 179/23.06.08г.по гр.дело № 3834/07г.на Софийски градски съд,с което е отменено решението от 30.05.07г.по гр.дело № 1344/07г.на СРС,70 състав и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен искът с правно основание чл.59 от КТ,предявен от същата страна против М. на о. и н. гр. С. за сумата 1136 лв.

С определение № 36 от 22.01.09г. ВКС,ІV г.о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.

Жалбоподателката поддържа,че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Моли да бъде отменено и искът –уважен.

Ответникът по касационната жалба М. на о. и н. не заявява становище.

Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,след като прецени данните по делото приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел неоснователност на предявения от Т. П. К. иск по чл.59 от КТ за сумата 1136 лв,тъй като ответникът МОН не бил пасивно легитимиран да отговаря по него. Направен е извод,че МОН не е правоприемник на закритото ПУ”П”с. Ветрен-работодател на ищцата.

Поставеният от жалбоподателката правен въпрос,разрешен от въззивния съд с обжалваното решение е относно материалноправната легитимация на ответника. С оглед на това е поддържано противоречие между приетото с обжалваното решение и приетото с решение от 20.03.08г.по гр.дело № 1879/07г.на СГС,ІVб с-в.; решение № 356 от 21.01.08г.на СГС,ІVа отд.; решение от 13.05.07г.по гр.дело № 21603/06г.на СРС,77с.; решение от 11.02.08г.по гр.дело № 2898/07г.на СГС,ІVа състав и решение от 8.12.06г.по гр.дело № 21604/06г.на СРС,75 с-в. Същите се отнасят до идентични казуси,по които е прието,че след закриване на държавното училище ПУ”П” без определяне на правоприемник,пасивно легитимирано да отговаря по исковете е именно МОН като негова висшестояща структура.

Настоящият състав на ВКС, с оглед посочените различни разрешения на материалноправния въпрос от значение за изхода на спора,дадени с посочените по-горе решения и обжалвания съдебен акт,на основание чл.291 ал.1 от ГПК приема следното:

По делото е установено,че със заповед № 241/23.08.06г.на директора на ПУ”С”на основание чл.328 ал.1 т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищцата Т,считано от 1.09.06г. Закриването на училището е разпоредено със заповед № Р* от 30.06.06г.на Министъра на о. и науката/ обн. ДВ,бр.59/21.017.06г. /на основание чл.10 ал.5 от ЗНП и чл.12 ал.1 и ал.4 от ППЗНП.

Безспорно е установено по делото от заповед № РД-14-18/8.04.99г.на Министъра на о. и н. ,издадена на основание §1 ал.12 от ДР на ЗНП,с която са определени държавните училища и помощните звена по смисъла на чл.10 ал.2 от ЗНП,че закритото ПУ”С”е било държавно училище. Съгласно чл.10 ал.2 от ЗНП източник на финансиране на тези субекти е държавния бюджет чрез М. на о. и н. ,респ.други министерства и ведомства /за училищата с особен статут. Предоставените им за ползване имоти са публична държавна собственост. Държавата осъществява своите функции в тази сфера на обществени отношения чрез МОН. След анализ на правната норма на чл.10 от ЗНП настоящият състав приема,че със закриването на съответното държавно училище без определянето на правоприемник в съответния акт,както е в случая,като такъв следва да се третира именно МОН като негова висшестоящата структура,овластена от закона /чл.10 ал.6 от ЗНП/да решава въпросите по откриване,преобразуване и закриване на тези правни субекти.

С оглед разпоредбата на чл.291 ал.1 от ГПК ВКС в настоящия състав приема за правилна практиката,обективирана в решение от 20.03.08г.по гр.дело № 1879/07г.на СГС,ІV”Б”с.;решение № 356 от 21.01.08г.по гр.дело № 1488/07г.на СГС,ІV”А”отд.; решение от 13.05.07г.по гр.дело № 21603/06г.на СРС,77 състав;решение от 11.02.08г.по гр.дело № 2898/07г. и решение от 8.12.06г.по гр.дело № 21604/06г.на СРС,75 състав.

По основателността на касационната жалба:

Касационната жалба е основателна.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено на 1.09.06г.по време на действие на КТД от 3.11.04г. Съгласно раздел ІV,т.5 от КТД при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да изплати на работника петкратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение. Данните по делото сочат,че към момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение ищцата е била член на синдикалната организация,която е страна по КТД. Размерът на последното получено от нея брутно трудово възнаграждение възлиза на 227.20 лв. Предявеният иск по чл.59 от КТ е основателен и доказан за сумата от 1136 лв,която следва да бъде заплатена от МОН като правоприемник на закритото училище,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 11.09.06г.до окончателното изплащане на сумата. Като е приел обратното въззивният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон,което налага касирането му на основание чл.281 т.3 от ГПК.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените деловодни разноски в размер на 550 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат

По изложените съображения,Върховен касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 179 от 23.06.08г.,постановено по гр.дело № 3834/07г.на Софийски градски съд,ІV а състав.

ОСЪЖДА М. на о. и н. –гр. София, бул.”К”№ 2А да заплати на Т. П. К.,ЕГН * от с. В.,обл. Стара З. , общ. Мъглиж,ул.”С”№ 25 сумата 1136 лв/хиляда сто тридесет и шест/на основание чл.59 от КТ във вр.с раздел ІV чл.5 от КТД,ведно със законната лихва,считано от 11.09.06г.до окончателното изплащане,както и 550 лв/петстотин и петдесет/ разноски по делото .

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.