Court partially allows appeal to reduce excessive legal fees based on minimum rates for non-representative work.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 45

София, 25.02.2020 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 556/2019 г.

Подадена е молба от „Т.“ О., [населено място] за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 341 от 04.12.2019 г. в частта относно разноските, като присъдените с него разноски в полза на ответника по касационната жалба „Арх. др. Ф. и партньор“ Е., [населено място] бъдат намалени поради прекомерност до размер на сумата 450 лв.

Ответникът по молбата – „Арх. др. Ф. и партньор“ Е., [населено място] – заявява становище за недопустимост на същата, респ. за неоснователност по съображения в писмен отговор от 04.02.2020 г.

Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима .

Неоснователно е възражението на ответника, че възражението за прекомерност на заплатеното от него адвокатско възнаграждение е направено след изтичане на установения в закона срок. Съгласно константната практика на Върховен касационен съд, доколкото законодателят не е предвидил задължение препис от отговора на касационната жалба да бъде изпращан на касатора, първият възможен момент, в който същият се счита за редовно известен за претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение и за неговия размер, и съответно в който момент касаторът би могъл да направи възражение за прекомерност на това възнаграждение, е присъждането на разноските с определението по чл. 288 ГПК, респ. подадена по реда на чл. 248 ГПК молба на ответника за тяхното присъждане. В случая, касаторът е узнал за претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение и за размера на същото на датата 06.01.2020 г., когато е получил препис от определение № 341 от 04.12.2019 г. по настоящото дело, с което касационните жалби са оставени без разглеждане и са присъдени разноски на ответника. С оглед на тази дата, депозираната на 10.01.2020 г. молба по чл. 248 ГПК, съдържаща възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна .

Видно от приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 17.09.2018 г., „Арх. др. Ф. и партньор“ Е. се е задължил да заплати на своя процесуален пълномощник адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 625 лв., без ДДС, или сумата 3 150 лв., с включен ДДС , за оказване на „правна помощ и съдействие, изразяващи се в изготвяне на становище по жалба, подадена от „Т.” О. срещу решение № 2 от 17.01.2018 г. по гр. д. № 389/2017 г. на БАС, ГО и процесуално представителство по образуваното дело до завършване на делото пред ВКС”. С оглед ясно очертания предмет на договора за правна защита и съдействие, напълно неоснователно е твърдението на ответника по молбата, че адвокатското възнаграждение е и за подадената от него насрещна касационна жалба, насочена срещу решението по иска за неустойка, чиято цена е 26 000 евро.

В случая производството пред ВКС е приключило с определение за оставяне на касационната жалба без разглеждане поради недопустимост на същата на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, т. е. оказаната от адвоката правна защита и съдействие се изчерпва само с изготвяне на отговор на касационната жалба и не включва процесуално представителство пред ВКС, тъй като производството по жалбата изобщо не се е развило. Поради това, отговорността на касатора за разноски следва да бъде ангажирана само до дължимия съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер на адвокатското възнаграждение.

Изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1, с оглед цената на предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (10 731.59 лв.), решението по който е предмет на подадената от „Т.” О. касационна жалба и съответно предмет на ангажираната от ответника адвокатска защита, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 851.95 лв. (830 лв. + 3% (10 731.59 лв. – 10 000 лв.). Или, съгласно чл. 9, ал. 3 от посочената наредба, дължима на ответника е сумата 638.96 лв. Ето защо, постановеното по настоящото дело определение по чл. 288 ГПК следва да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото на ответника по касация адвокатско възнаграждение бъде намалено до сумата 638.96 лв.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 във връзка с чл. 78, ал. 5 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ постановеното по настоящото дело определение № 341 от 04.12.2019 г. в частта относно разноските, като НАМАЛЯВА присъденото на „Арх. др. Ф. и партньор“ Е., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] адвокатско възнаграждение от сумата 2 362.50 лв. на сумата 638.96 лв. (шестстотин тридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Т.“ О., [населено място] за намаляване на адвокатското възнаграждение до размер на сумата 450 лв., като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: