Supreme Court dismisses appeal as legal issues raised are not relevant to the current proceedings under Article 288 of the CPC.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1184

гр. София, 23.10.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева

2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4504 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. И. М. и А. И. С. против допълнително решение от 05.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 3298/2007 г. от Софийски градски съд, ІІ-г състав.

Ответникът Т. С. Х. оспорва касационната жалба с писмен отговор. Останалите ответници по касационната жалба не взимат становище.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното допълнително решение, състав на СГС е приел, че липсват основание за допълване на постановеното решение по отношение на предявения иск с правно основание чл.209, ал.3 ГПК /отм./, като е приел, че с решението си, районният съд се е произнесъл по този иск, като е счел същия за неоснователен, а въззивният съд е приел, че споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд и по отношение на този предявен иск, т.е., че същия е неоснователен.

Съдът се е произнесъл по основателността на предявен иск с правно основание чл.209, ал.3 ГПК /отм./, като ищецът по този иск е изложил твърдения, че тъй като съдебния акт, чиято нищожност се претендира е постановен с дата 05.01.2001 г., а последното поделото съдебно заседание е проведено на 20.11.2002 г., решението е нищожно. Ищецът е поддържал това свое твърдение, въпреки наличието на решение за поправка на явна фактическа грешка на районния съд, от 24.09.2004 г., с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в съдебното решение, като за дата на изготвяне на съдебното решение да се чете „05.01.2003 г.”. Въззивният съд е счел, че предявения иск за нищожност на съдебното решение е неоснователен.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, свързани с постановеното от въззивния съд и влязло в сила решение по предявените обективно съединени искове, извън иска по чл.209, ал.3 ГПК /отм./, а именно с недействителността на договора, обявен за окончателен с влязлото в сила съдебно решение. Решението е влязло в законна сила, тъй като с влязло в сила определение на ВКС, производството по подадената против въззивното решение е оставена без разглеждане, предвид цената на предявените искове, като отново с определение на ВКС, производството по делото е върнато за продължаване от състава на СГС по отношение на произнасяне по предявения иск с правно основание чл.209, ал.3 ГПК /отм./. Именно това произнасяне от състава на СГС е предмет на настоящото касационно обжалване и единствено правни въпроси, свързани с това произнасяне са относими към производството по чл.288 ГПК, относно допустимостта на касационното обжалване. Такива правни въпроси не се сочат, като поставените правни въпроси, касаещи нищожността на предварителния договор и липсата на воля като основание за това, са неотносими към производството.

Предвид изложеното, не са налице правни въпроси, които са относими и които могат да доведат до извод за допустимост на касационното обжалване.

С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника Т. Х. следва да се присъдят направените от нея съдебни разноски, в размер на 640 лева, представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на допълнително решение от 05.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 3298/2007 г. от Софийски градски съд, ІІ-г състав.

Осъжда К. И. М. и А. И. С. и двете със съдебен адрес [населено място], [улица], ет., ап., адв. П., да заплатят на Т. С. Х. съд.адрес [населено място], [улица] адв. К. сумата 640 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.