Supreme Court dismisses appeal as appealable issue not raised and lower court acted correctly.

Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 112

София, 11.01. 2024 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 13.12.2023 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело № 5201 /2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. В. Р. ( [дата на раждане] ), действащ със съгласието на своя баща В. В. Р., и на В. В. Р. срещу определение № 9883/17.08.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 8706/2023 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 19248/30.05.2023 г. по гр.д. № 39005/2022 г. на Софийския районен съд, с което е върната исковата молба, с която ненавършилият пълнолетие Н. В. Р. е предявил иск срещу своята майка А. И. А. по чл.127, ал.2 СК.

Въззивният съд е приел, че предмет на производството е иск с правно основание чл.59, ал.9 вр. чл.127, ал.2 СК за промяна на постановените по-рано мерки спрямо детето (по чл.59, ал.1 СК) и за определяне на нови. Детето обаче не е легитимирано да иска изменение на постановените спрямо него мерки.

Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес от обжалване срещу подлежащ на обжалване акт и е редовна.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Във връзка с доводи за неправилност на обжалваното определение поради това, че всеки един от ищците е предявил отделен иск, като Н. Р. е предявил иск за изменение на присъдената издръжка, но първоинстанционният съд им е дал подвеждащи и заблуждаващи указания за отстраняване на нередовности, след което не вникнал в казуса, частните жалбоподатели извеждат следните правни въпроси:

Има ли задължение въззивният съд да мотивира определението си, като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните, както и да изложи мотиви;

Налице ли е недопустимо определение, с оглед факта, че съдът не обсъжда, че се касае за два отделни иска – а именно иск за родителски права и иск за издръжка от непълнолетен;

Следва ли съдът да приложи служебно начало и да раздели производството при наличие на два иска, които са с различни ищци, а именно по единия иск ищец е бащата, а по другия иск – за издръжка ищец е детето (непълнолетно) със съгласието на родителя?

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице съмнение за недопустимост на обжалваното определение. Въззивният съд, както и първоинстанционният, се е произнесъл по уточнения от двамата ищци с две последователни молби иск – по чл.127, ал.2 СК за изменение на постановено и влязло в сила съдебно решение по чл.59, ал.1 вр. чл.51, ал.1 СК (молба от 10.03.2023, л.31), като искът е предявен от (непълнолетния) Н. В. Р., действащ със съгласието на баща си Владимир В. Р. (молба от 10.05.2023, л.41).

Изводите на въззивния и на първоинстанционния съд за съдържанието на молбите – уточнения са обосновани (за това какъв е предявеният иск и кой е посочен като ищец).

Първият изведен въпрос е обуславящ само в частта за задължението на въззивния съд да мотивира определението си. Но не е разрешен както се твърди, а в съответствие с установената практика. Въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви за законосъобразността на обжалваното определение по чл.130 ГПК на първоинстанционния съд.

Разрешеният от въззивния съд въпрос за допустимостта на иска не изисква обсъждане на доказателства, а на фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и на молбите – уточнения на ищците и на техните искания до съда (на петитумите на исковата молба и на молбите - уточнения). В исковата молба не се излагат възражения, те са защитни средства на ответниците, не на ищците срещу допустимостта и основателността на исковете и на доказателствените искания. В случая въззивният е извършил проверка на законосъобразността на определение по чл.130 ГПК, постановено преди съдът да изпращал преписи на ответника по реда на чл.131 ГПК, поради което и ответникът не е имал възможност да изложи възражения, които да бъдат обсъждани.

Както беше посочено по-горе, третият изведен въпрос не е обуславящ, защото изводите на въззивния съд, че направените уточнения на исковата молба са в смисъл, че е предявен един иск - по чл.127, ал.2 СК и че негов ищец е непълнолетният, са обосновани. Поради което е без значение, какво биха били задълженията на съда, ако беше сезиран с два иска с различно правно основание, предявени от двама различни ищци.

Във всеки случай, ако съдът беше сезиран с два иска, както се твърди, и ако беше прекратил производството и по двата, обуславящ би бил не въпросът дали съдът следва да раздели производството по двата иска, а дали съдът би следвало да прецени допустимостта на всеки един от двата иска поотделно, като ги разграничи и в случай, че поне един от двата иска е допустим – да продължи извършването на съдопроизводствени действия по него (да го разгледа). Такъв въпрос не е изведен.

Поради изложеното дотук – липсата на съмнение за недопустимо произнасяне от въззивния съд, неизвеждането на правен въпрос, който да е обусловил правните изводи на въззивния съд и липсата на допълнително основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира, че не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

С оглед на този изход на делото жалбоподателите нямат право на разноски, а ответникът не претендира разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на определение № 9883/17.08.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 8706/2023 г. на Софийския градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.