Supreme Court allows appeal and confirms dismissal of establishment claim due to lack of specific legal interest.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 36 гр. София, 23.01.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева

2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 162 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Д. Т. против определение № 5006/06.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 856/2018 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.

Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното определение, състав на въззивен съд е потвърдил първоинстанционно определение, с което е върната исковата молба на ищеца, поради недопустимост на предявените установителни искове с правно основание чл.124, ал.4 ГПК.

Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 193, ал.1 от ГПК заинтересуваната страна може да оспори истинността на един документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен, а когато е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. Посочено е, че при пропускане на този срок, за тази страна не съществува възможност до влизане в сила на решението, да предяви иск по реда на 124, ал. 4 от ГПК в друго производство и да поиска спиране на производството по делото до решаване на спора за истинността на документа, както и да изведе правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1,т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 от ГПК.

Искът за установяване неистинността на документ цели преюдициално разрешаване на спор дали той е истински или неистински, преди да се стигне до съдебен процес, в който документът може да бъде използван. Посочено е, че ищецът – жалбоподател, твърди, че оспорваните документи са неистински, за които е узнал след писмо от държавен архив и това обуславя правния му интерес, но съдът е приел, че от приложеното гр. д. № 1544 по описа за 2000 г. на Районен съд – Гоце Делчев, се установява, че същото е образувано по повод молба за ревандикация на имот, срещу ответника Община Г. Д., по което дело са представени оспорваните документи, с изключение – липсват данни за регулационната сметка. Посочено е, че от изложеното в исковата молба не може да се изведе наличието на правен интерес от обявяване неистинността на тези документи, тъй като ищецът не излага какво е правното действие на същите (за каква цел ще бъдат използвани) и защита на какви субективни материални права ще търси впоследствие, в какво ще се състои тази защита и срещу кого. Твърдението на ищеца, че ще бъдат използвани в производство по отмяна по реда на чл. 303 ГПК, не е довело съда до извод за допустимост на исковете, с оглед изложеното по-горе.

В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са разрешени при наличието на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.

Поставените правни въпрос, касаещи правото на иск с оглед защита правото на собственост са неотносими към настоящото производство, на първо място, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по тях, с оглед твърдяното противоречие с практиката на ЕСПЧ, касаеща защита правото на собственост. Липсата на предявени искове за собственост изрично е заявена и от ищеца, с допълнителна молба по делото, с оглед дадените му от първоинстанционния съд указания.

По отношение на представените в производството по приключилото гражданско дело писмени доказателства, съдът е съобразил задължителната съдебна практика, обобщена с тълкуването, дадено от ВКС с ТР №5/2012 г. на ОСГТК, съобразно което е недопустимо предявяване на установителен иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК в случаите, в които писмените доказателства са представени, но неоспорени в производство по приключило гражданско дело, когато ищецът извежда правният си интерес с молба за отмяна на влязлото в сила решение.

Правният въпрос, следва ли при неяснота или непълнота на исковата молба, съдът да я остави без движение, като даде на страната указания за отстраняването им, не е разрешен при наличието на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, тъй като видно от данните по делото, съдът е процедирал именно в насока твърденията на касатора – производството по делото е било установено без движение, като на ищеца са дадени подробни и пълни указания за отстраняване нередовности на исковата молба, като именно в тази насока ищецът е обосновал правния си интерес с бъдещата възможност да иска отмяна на влязлото в сила решение, както и е заявил, че не е предявил вещни искове.

Поставя се правен въпрос, свързан с възможността съдът да приеме за недопустим иск за установяване неистинност на писмен документ, който не е представен по друго дело, като следва ли да се приеме, че провеждането на иска с правно основание чл.124, ал.4 ГПК е недопустимо, предвид възможността да се иска отмяна на влязлото в сила решение. Въпросът се поставя, доколкото съдът е приел, че един от писмените документи, чиято истинност се оспорва с предявения иск, не е представен по приключилото гражданско дело, но въпреки това е приел, че и по отношение на него предявеният иск е недопустим.

Правният интерес от предявяването на иска по чл.124, ал.4 ГПК трябва винаги да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване съдържание и последици се определят от извода за истинността на въпросния документ. Правен интерес не е налице когато страната се позовава на абстрактна възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения, а е необходимо да се установи, че документът ще бъде използуван като доказателство с оглед други правоотношения между страните. В това отношение съдебната практика на ВКС е категорично е непротиворечива. В случая, страната се е позовала на възможността да ползува решението по предявения иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК в бъдещ процес по отмяна на влязлото в сила решение. Съдът не е изложил мотиви в тази насока, като на това основание касационното обжалване следва да бъде допуснато, по отношение на предявения иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, касаещ оспорването на регулационната сметка.

По отношение на този предявен иск - иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, касаещ оспорването на регулационната сметка, твърдението на ищеца е, че същата не е била представено в производството по гражданското дело, приключило с влязло в сила решение. След като писменото доказателство не е било представено по гражданското дело, то за страната е съществувала възможност да подаде молба за отмяна на влязлото в сила решение и без да е налице успешно проведен иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, ползувайки се от възможността по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Отделен е въпросът, дали молбата би била допустима, предвид предвидените крайни срокове по чл.232 ГПК /отм./ и тълкуването, дадено с т. 8 по ТР №7/2014 г.. При всички случаи обаче, обосновавйки правния си интерес и по отношение на този документ с възможността да иска отмяна на влязлото в сила решение, предвид липсата на доказателства, че същия е бил представен по делото, не води до допустимост на предявения иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК. Ако страната твърди, че са налице други правоотношения, които са от значение за спорното право, които произтичат от оспорения в настоящото производство писмен документ, тя е разполагала с други процесуални способи за защита, в т.ч. и чрез предявяване на иск, но с друго правно основание.

Предвид изложеното, след допускането на касационното обжалване, обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, съставът на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5006/06.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 856/2018 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5006/06.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 856/2018 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.