Supreme Court dismisses appeal as failure to raise adverse possession objection in first instance bars it under Civil Procedure Code.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 943

София, 15.12.2012г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА

гр.дело № 720 /2012 год.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Д. С. и В. В. С. от [населено място] чрез пълномощника им адв. А. Р. от АК-гр.К. срещу решение от 8.6.2012 г, постановено по гр.дело № 704/2011 г на Кюстендилски окръжен съд.С въззивното решение съдът е изменил решение от 4.8.2011 г по гр.дело № 1903/2010 г на Дупнишки районен съд, в частта относно квотите при които е допусната делба на апартамент с идентификатор 68789.13.45.2.17 с площ от 92, 33 кв.м, находящ се в [населено място], п.к. 2600, на [улица], ап.17, ет.5, а именно :

За В. Д. С.-1/16 ид.част

За Л. Д. С. и В. В. С.-общо 13/16 ид.части

За Л. Д. С.-1/16 ид.част

За В. Д. С., Д. Г. С. и В. Г. С.-общо 1/16 ид.част

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.1 от ГПК.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по процесуално правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС като не е взел предвид релевираното от касаторите Л. Д. С. и В. В. С. възражение за придобиване на процесното жилище по давност.Възражението е направено за пръв път пред въззивната инстанция, което е изцяло в съответствие със задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1/2001 г на ОСГК.Поради това считат, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.

Ответниците по касация В. Д. С., Д. Г. С., В. Г. С. и В. Д. С. не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.

Жалбоподателите признават, а и от данните по делото се установява, че същите не са релевирали възражението си за придобиване на имота по давност с писмения отговор на исковата молба по смисъла на чл.131 от ГПК.Считат обаче, че искането им не е преклудирано по смисъла на чл. 133 от ГПК, тъй като с ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС изрично е прието, че е допустимо за първи път пред въззивния съд да бъдат направени евентуални възражения за прихващане, задържане и придобиване на имота по давност.

Формулирания процесуалноправен въпрос е свързан с приложението на чл. 133 от ГПК.Съгласно тази разпоредба, ако ответникът не подаде писмен отговор или с подадения такъв не направи възражения си, в това число за придобиване на имота по давност, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства.Пропускането на този срок води до констатираната от въззивния съд последицата на чл. 133 от ГПК.Задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК относно преклудирането на незаявените с отговора възражения по съществото на спора е безпротиворечива.След изтичането на срока по чл.131 ал.1 ответникът може да ги релевира само ако докаже, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.Недопустимо е след срока по чл.131 ал.1 от ГПК, за първи път пред въззивната инстанция да бъде направено възражение за придобивна давност./В този смисъл решение № 491/7.7.2010 г по гр.дело № 1348/2009 г на ВКС , Първо ГО и решение № 116/24.3.2011 г по гр.дело № 401/2010 г на ВКС , Първо ГО./

Следва да се отбележи, че ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС на което се позовават касаторите е постановено при различна правна уредба –ГПК /отм/, поради което следва да се счита за изгубило своето значение. Процесуалната преклузия по чл.133 е приета с влизане в сила на ГПК от 1.3.2008 г, поради което въззивното решение е постановено в съответствие с новата правна уредба и безпротиворечивата практика на ВКС в този смисъл..Следователно не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение 8.6.2012 г, постановено по гр.дело № 704/2011 г на Кюстендилски окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :