VCS dismisses appeal due to lack of formulated legal question under Article 280 of the Civil Procedure Code.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 133

гр.София, 30.01.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 6777 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Г. П., представлявана от адв.Г. М., срещу въззивно решение от 24.06.2014г. постановено по възз.гр.д.№1288/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 18.11.2013г. по гр.д.№36019/2013г. на РС - София. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от ищцата обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, за възстановяването й на предишната работа и за заплащане на обезщетение.

В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен необоснован и постановен в нарушение на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна.

В изложението на основанията за касационно обжалване са релевирани доводи за допускане на касационния контрол в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, но правни въпроси не са формулирани. Изложени са само съображения са неправилно приложение на материалния и процесуалния закон от въззивната инстанция, без да е изведен конкретен въпрос с характеристиките по чл.280 ал.1 ГПК.

В писмения си отговор ответната страна по жалбата поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.

Съдът е приел, че ищцата е работела в Н. с. а. „В. Л.” – като преподавател – доцент в катедра „Ф. и Б.”. Трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ, считано от 03.07.2013г., поради навършване на 65-годишна възраст. Прието е, че за осъществяване на това прекратително основание са необходими две предпоставки – обективният факт на навършена 65-годишна възраст и лицето да е професор, доцент или доктор на науките. Тези условия са били налице към 03.07.2013г., поради което е счетено, че прекратяването на трудовия договор с ищцата е законосъобразно. Възражението на П., че работодателят не е спазил срока за предизвестие, е преценено за неоснователно и ирелевантно за законността на уволнението. С тези решаващи мотиви въззивният съд е направил извод за неоснователност на предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационния контрол на въззивното решение.

Съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е възможно, ако при постановяване на обжалваното въззивно решение, съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението, по който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната - касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280 ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Съгласно приетото с ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

В случая касаторката не е формулирала материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, който да се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Развитите в съдържанието на изложението доводи отразяват несъгласието на страната с анализа и оценката на доказателствата, направена от съда. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.

По приложението на материалния и процесуалния закон, в контекста, поставен в изложението на касаторката, въззивният съд не се е произнасял, тъй като такива доводи, респ. факти и обстоятелства за незаконосъобразност на прекратяването на трудовия договор, не са били своевременно въведени от страната нито с исковата молба, нито подобни оплаквания са направени с въззивната жалба. Последователно в практиката си ВКС е приемал, че когато работникът твърди, че уволнението му е проява на дискриминация, то съгласно чл. 9 от З.., ответникът - работодател следва да установи, че правото на равно третиране не е било нарушено, но след като ищецът докаже факти, от които може да се направи извод, че е била налице дискриминация. В конкретния случай подобни факти не са установени от касаторката. Следва да се отбележи, че хипотезата по чл.328 ал.1 т.10 КТ се прилага само по отношение на ограничен кръг служители – професори, доценти и доктори на науките. Трудовият договор с тях може да бъде прекратен при навършване на 65-годишна възраст, по преценка на работодателя, без да се изисква лицата да са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Основанието по т.10 се прилага за посочените категории лица, които работят по трудово правоотношение като преподаватели във висшите училища и в научните институти, какъвто е и разглежданият случай.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.06.2014г., постановено по възз.гр.д.№1288/2014г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.