Supreme Court dismisses appeal as procedural grounds under Civil Procedure Code are not met.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the private cassation appeal against the Second Instance Court's decision to terminate proceedings due to inadmissibility. The appellant argued that the lower court incorrectly applied rules regarding the protection of debtors in enforcement proceedings, citing a potentially conflicting precedent. The court rejected this claim because the appellant failed to specify a concrete legal issue contradicting established case law or requiring clarification of the law.
Legislator headnote
AI generatedAccording to Articles 274, paragraph 3, item 1 and Article 280, paragraph 1 of the Civil Procedure Code; a cassation appeal is inadmissible if the grounds do not demonstrate a specific contradiction in case law or a need to clarify the law.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
Р Е Ш Е Н И Е
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
гр.София, 04 . 06 .2009 година
Върховният касационен съд на Република България ,
Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и шести
май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя ( съдията ) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 340/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ж. Д. Г. от гр. Д. срещу определението на Добричкия окръжен съд № 316/21.11.2008 год., постановено по ч.гр.дело № 774/2008 год. С това определение въззивният съд е потвърдил определението на Добричкия районен съд № 156/11.09.2008 год. за прекратяване на производството по гр.дело № 1448/2009 год. поради недопустимост на предявения иск, с който се иска да бъде установено по отношение на ответника “Ю”ЕООД/в ликвидация/ гр. Д., че ищцата не дължи сумата от 6 000 лева, представляваща начислени такси и др.разходи – за адвокатско възнаграждение и вещо лице, които недължимо са й били събрани в хода на образуваното срещу нея изпълнително производство по изп.дело № 25 по описа на ЧСИ Н. Ж. рег. № 811 с район на действие Окръжен съд-Добрич.
В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с искане същото да бъде отменено, а заедно с него и прекратителното определение на първоинстанционния съд, който да разгледа по същество предявения отрицателен установителен иск.
В допълнително изложение сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК като поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като се позовава на приложеното решение № 171/29.05.2006 год. по т.дело № 165/2006 год. на Пловдивския апелативен съд, за което липсват данни, че е влязло в сила.
Ответникът по частната жалба „Ю”ЕООД/в ликвидация/, гр. Д. не ангажира становище по изложените основания за допускане на касационно обжалване и направените оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Частната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, който е от категорията на определенията по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Видно от данните по делото, с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил прекратителното определение на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по гр.дело № 1448/2008 год. на ДРС поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск. С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и петитум и допълнително направените уточнения съдът е приел, че с предявения иск се цели оспорване на действия на съдебния изпълнител по образуваното изпълнително дело, които не подлежат на самостоятелен съдебен контрол по реда на обжалването предвиден в чл.435 ГПК. Прието е също, че посочените действия не могат да бъдат оспорвани и чрез отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК /на който текст се позовава ищцата в частната си жалба/, който предвижда различен фактически състав – новонастъпили факти след постановяването на решението по отношение на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Този иск касае защита на изпълняемото право, а не цели да се защитят нови права на длъжника по изпълнението.
Съгласно разпоредбите на чл.278, ал.4 и чл.274, ал.3 ГПК, за да бъде допуснато касационно обжалване, необходимо е да са налице предпоставките предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, а именно: произнасяне от страна на въззивния съд по съществен процесуален или материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/т.1/; разрешаван е противоречиво от съдилищата/т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/т.3/.
Видно от съдържанието на частната жалба и допълнителното приложение към нея, частният жалбоподател не е конкретизирал съществения материалноправен или процесуален въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение. Посочил е най-общо, че този въпрос се свежда до реда за защита на длъжника по изпълнителното дело, когато на взискателя са преведени суми, надвишаващи неговото вземане.
По отношение на така поставения въпрос, обаче, не е изпълнено нито едно от изискванията предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Наведените в частната жалба доводи всъщност представляват оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност и са пороци относими към правилността на обжалвания съдебен акт, поради което са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Неправилно е позоваването на касатора на наличието на противоречива съдебна практика по поставения съществен правен въпрос, тъй като липсват данни, че представеното към ч.жалба решение на Пловдивския апелативен съд № 171/29.05.2006 год. по т.дело № 165/2006 год. е влязло в сила. Разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК има предвид противоречие с практиката на съдилищата, произнесли се с влезли в сила съдебни решения по граждански дела/поне две/ по съществения правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело.
Не е налице твърдяното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е конкретния случай.
По изложените съображения, тъй като не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Добричкия окръжен съд № 316/21.11.2008 год., постановено по ч.гр.дело № 774/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: