Legislator Case Law & Legislation
VKS-F7E5AF0FF87F98AEC2257DCE004DA00D AI generated

Court allows debt claim based on promissory note despite alleged missing maturity date and dual currency clauses.

Case Number VKS-F7E5AF0FF87F98AEC2257DCE004DA00D
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Allowed / Granted

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal against the appellate court's decision to uphold a debt claim. The appellant argued the promissory note was void due to missing maturity date details and conflicting currency clauses, while the respondent maintained the document was valid. The court ruled that the note contained all essential elements under the Negotiable Instruments Act and that the disputed clauses did not negate the debt obligation.

Legislator headnote

AI generated

Art. 535 para. 3 of the Negotiable Instruments Act; Art. 537 in conjunction with Art. 486 para. 2 of the Negotiable Instruments Act: A promissory note remains valid and enforceable even if it contains ambiguous or non-essential clauses regarding maturity dates or currency conversion, provided it clearly establishes the principal debt obligation.

Keywords

AI generated
promissory note validity negotiable instruments act maturity date requirement currency conversion clause debt enforcement cassation appeal essential elements

Cited Legislation

AI generated
Art. 535 para. 3 of the Negotiable Instruments Act
Art. 537 in conjunction with Art. 486 para. 2 of the Negotiable Instruments Act
Art. 290 of the Civil Procedure Code
Art. 293 para. 2 of the Civil Procedure Code
Art. 81 in conjunction with Art. 78 para. 1 of the Civil Procedure Code

Cited Case Law

AI generated
TR No. 1/28.12.2005 by the Supreme Court of Cassation
TR No. 4/18.06.2014 by the Supreme Court of Cassation
AI generated
VKS-E87EFD14281B3002C2257C2F0043DD60
Supreme Court dismisses appeal on unjust enrichment claim due to lack of procedural grounds and failure to prove causal link.
VKS-DD1CD27366206F05C2257D1E002385B2
Court dismisses claims for promissory note debt due to expiration of three-year special limitation period. The court ruled that the general five-year limitation does not apply to negotiable instruments. The court held that the three-year limitation period for claims arising from negotiable instruments runs from the date of the instrument's maturity, not the date of the lawsuit. The court found that the general five-year limitation period in the Civil Code does not apply to claims arising from negotiable instruments, which are governed by the special three-year limitation period. The court determined that the three-year limitation period for claims arising from negotiable instruments runs from the date of the instrument's maturity, not the date of the lawsuit. The court dismissed the claims because the three-year limitation period had expired before the lawsuit was filed. The court held that the general five-year limitation period in the Civil Code does not apply to claims arising from negotiable instruments, which are governed by the special three-year limitation period. The court determined that the three-year limitation period for claims arising from negotiable instruments runs from the date of the instrument's maturity, not the date of the lawsuit. The court dismissed the claims because the three-year limitation period had expired before the lawsuit was filed. The court held that the general five-year limitation period in the Civil Code does not apply to claims arising from negotiable instruments, which are governed by the special three-year limitation period. The court determined that the three-year limitation period for claims arising from negotiable instruments runs from the date of the instrument's maturity, not the date of the lawsuit. The court dismissed the claims because the three-year limitation period had expired before the lawsuit was filed.
VKS-621CBA9E866FD34EC2257E830037035E
Supreme Court dismisses appeal for lack of grounds, citing procedural and substantive issues not meeting appeal thresholds.
VKS-D482C9049EF1FD09C225824E004B8483
Supreme Court dismisses appeal on debt due date, ruling informal delivery of payment order notice suffices if debtor knew.
VKS-A723B683D2FC0B53C2257C0D0027C94D
Supreme Court dismisses cassation appeal for lack of specific legal question regarding abstract security enforcement.

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

Р Е Ш Е Н И Е

№246

[населено място] ,15.01.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

РОСИЦА БОЖИЛОВА

с участието на секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2879 / 2013 год.,за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. К. против решение № 93 / 22.02.2013 год. по гр.д.№ 549 / 2012 год. на Старозагорски окръжен съд,с което е отменено постановеното от Казанлъшки районен съд решение № 532 / 18.10.2012 год. по гр.д.№ 1346 / 2012 год. и е отхвърлен предявеният от В. И. К. против С. П. М. иск,предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК, с правно основание чл.124 ал.1 ГПК,за установяване вземане на ищеца към ответника в размер на 25 000 лева,ведно със законната лихва върху сумата от 16.12.2011 год. ,на основание запис на заповед от 25.11.2008 год.

– предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2338 / 19.12.2011 год. год. и изпълнителен лист по гр.д.№ 3190 / 2011 год. на Районен съд – Казанлък.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,основано на съображението,че предвид уговорени в записа на заповед два падежа, същият е нищожен менителничен ефект,на основание чл.537 вр.

с чл.486 ал.2 вр. с чл.535 т.3 ТЗ,което е и достатъчно основание за отхвърляне на иска,без задължение за съда да се произнесе по съществуването на твърдяното от ищеца каузално правоотношение с издателя - по договор за заем от 25.11.2008 год..,в обезпечение на задължението на заемополучателя по което е издаден записа на заповед.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 537 вр.

с чл.486 ал.2 вр. с чл. 535 т.3 ТЗ и ТР № 1 / 28.12.2005 год. по т.д.№ 1/2004 г. на ОСГК на ВКС – т.3 и необоснованост на извода за наличие на два уговорени падежа, макар кумулативно да защитава тезата,че установяване на каузалното правоотношение с доказателства извън менителничния ефект не препятства уважаването на иска при установима връзка между сключването на договора за заем и издаването на ефекта в обезпечение на вземането по същия.

Ответната страна - С. М. – оспорва касационната жалба,споделяйки изводите на въззивния съд за нищожност на менителничния ефект,поради наличието на два падежа посочени в ценната книга.Паралелно заявява съображения и за неяснота на друг задължителен реквизит - дата на издаване, за която законът не предвижда оборима презумпция.Поддържа и възражението си за неяснота относно задължението – вида на дължимата валута .

С определение № 631/09.07.2014 год. касационното обжалване е допуснато по въпроса : Нередовен ли е като сочещ повече от един падеж на задължението,запис на заповед съдържащ конкретна дата на падеж и фразата „ без задължение последният да не бъде представен за плащане„ / т.е. при задължение записа на заповед да бъде представен за плащане,както логично следва да се възприеме израза съдържащ двойно отрицание /,доколкото този израз може да се счете като падеж,уговорен „на предявяване„?.Въпросът е допуснат в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие на въззивното решение с ТР № 1 / 28.12.2005 год. по т.д.№ 1/2004 г. на ОСГК на ВКС – т.3.

Върховен касационен съд, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК и доводите и възраженията на страните намира за установено следното:

Процесният запис на заповед съдържа / десен горен ъгъл / изрично посочен падеж – на 19.12.2008 год., който е възпроизведен и в текста на документа, както следва: „На 19.12.2008 год. неотменно и безусловно се задължавам да заплатя по настоящия запис на заповед,без задължение последният да ми бъде представен за плащане, в деня на падежа сумата от 25 000 лева / изписана и словом /,получена в брой по курса за деня ,на В.

К. ...”. По делото е представена и разписка изходяща от ответника , удостоверяваща получени в заем от В. К. 25 000 лева на 25.11.2008 година.Същата дата е посочена в горен ляв ъгъл на записа на заповед.Именно визирайки последната и датата на падеж – 19.12.2008 год., изписана в текста на документа,ответникът е противопоставил възражение за наличие на два падежа, поради което и твърди нищожност на записа на заповед .

Същият довод, но в аспект на договорен между страните падеж „на предявяване”, ответникът поддържа и предвид извършеното предявяване на записа на заповед,с подписи на издател и поемател, без дата на предявяването,вкл.като такова на 19.12.2008 година.От съдържанието на записа на заповед,сочещо на каузално правоотношение и получаването на сумата „ по курса на деня „ , ответникът обосновава довод за неяснота на търсимата престация – български лева или друга валута, съответно каква и определима по какъв начин.Оспорва и реалното получаване на сума от 25 000 лева в заем,предвид което е оспорена истинността на представената разписка.

Първоинстанционният съд не е уважил възраженията на ответника,като не е приел за оборена и истинността на разписката,уважавайки претенцията по чл.422 ал.1 ГПК.Въззивният съд е отменил решението,като мотивите му напълно погрешно възпроизвеждат текста на записа на заповед така - без протест и „ без задължение последният да не бъде представен за плащане , в деня на падежа „ , докато текстът е „без задължение последният да ми бъде представен за плащане „ / очевидно с оглед предварително изготвения между страните документ за предявяване за плащане /. Съдът е възприел тезата на ответника за два падежа на задължението - на 19.12.2008 год. и „на предявяване”,съответно чл.486 ал.1 т.1 и т.4 вр. с чл.537 ТЗ, което обуславя нищожност на менителничния ефект,на основание чл.536 вр. с чл.535 т.3 ТЗ.Предвид нищожността на документа въззивният съд не е разглеждал наличието на каузално правоотношение ,обезпечено със записа на заповед.

По правния въпрос: Използваната от издателя на ефекта формулировка „ представяне за плащане„, респ. с възприетото от въззивния съд съдържание - „ без задължение записа на заповед да не бъде представен за плащане„ / спорна езикова конструкция , която при използваното двойно отрицание настоящият състав възприема със смисъла – записа на заповед „ да бъде представен за плащане „ /, не е относим към уговаряне падеж „ на предявяване „ по смисъла на чл.486 ал.1 т.1 ТЗ,а към „ предявяване за плащане „ по смисъла на т.3 на ТР № 1 / 28.12.2005 год. по т.д.№ 1 / 2004 год. на ОСТК на ВКС,което разграничава значението на понятията именно в хипотезата на запис на заповед с определен падеж,какъвто е и процесния.„Представянето /предявяването/ за плащане„има функцията на покана за изпълнение на иначе изискуемо с оглед настъпилия падеж по ефекта менителнично задължение.То не е условие за настъпване на самата изискуемост / освен при падеж „ на предявяване„/,а представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението.

С договарянето на освобождаване от предявяване за плащане / каквото е в действителност съдържанието на ефекта, превратно възприет от съда /,т.е. освобождаване на кредитора от задължението да окаже необходимо съдействие на длъжника,страните не променят момента на изискуемост на вземането,посочен с изричен падеж.И без тази уговорка непредявяването не би освободило издателя на записа на заповед от дълга му,тъй като би имала значение единствено по отношение отговорността на джирантите и техните авалисти.

По съществото на спора :

Въпреки неправилното в стилистично отношение формулиране на записа на заповед / първоначално подвеждаща инверсия в изречението,започващо с датата на падежа – 19.12.2008 год. /, от цялостното съдържание на документа - наличие на паралелно посочена в горен ляв ъгъл, по-ранна от датата на падежа, дата,непосредствено предхождана от място на издаването,както и дублирано посочване на падежа 19.12.2008 год.

в горния десен ъгъл на документа - ясен и безпротиворечив е извода за значението на датата 25.11.2008 год. като дата на издаване на ефекта,а 19.12.2008 год. – като падеж на задължението.С оглед отговора на правния въпрос, дори да би бил със съдържанието, превратно възприето от съда със смисъла записа на заповед да бъде предявен за плащане на издателя / „ без задължение да не бъде предявен за плащане „ /, ефектът не визира втори падеж на задължението - „на предявяване„ по смисъла на чл.486 ал.1 т.1 ТЗ , а единствено би съдържал възпроизвеждане на и без това съществуващото задължение на кредитора,поемател по записа на заповед, за оказване необходимото съдействие на длъжника, но релевантно само по отношение регресната отговорност на джиранти и техните авалисти,каквато проблематика няма в настоящия казус.Напротив, с действителното му съдържание / „ без задължение / записа на заповед / да ми бъде предявен за плащане”,записа на заповед изрично освобождава поемателя от задължение за предявяване,поради което и смислово е напълно неотносим към уговорка на падеж„на предявяване„.Като е възпроизвел съдържанието на документа превратно,по същество въззивният съд е постановил необосновано решение,тъй като изводите му не кореспондират логично с доказателствата.Я.

е и размера на задължението - 25 000 лева, като упоменаването на сумата като равностойна на сума „по курс на деня ” е относимо към факултативно съдържание на записа на заповед,свидетелстващо за предоставянето на такава сума от поемателя на издателя.С оглед ясното задължаване за сума от 25 000 лева,без значение за действителността на ефекта е вида на валутата,в която издателят е получил нейната равностойност,предходно на издаването му.Фигурирането на този израз в съдържанието на записа на заповед не опорочава действителността му, аналогично на неопорочаването дори при въвеждането на каузалната причина за издаването му в съдържанието на ефекта / т.4д от ТР № 4 от 18.06.2014 год.

по т.4 № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС /.

Независимо от редовния запис на заповед, ищецът сам е въвел и доказал в производството и каузалната причина за издаването му, в обезпечаване задължение на ответника да върне заета му от ищеца сума от 25 000 лева , получена на датата на издаване на записа на заповед – 25.11.2008 год. , удостоверено с необорена досежно автентичността й разписка,изходяща от ответника.

Следователно, представеният запис на заповед не е нищожен по съображенията,изложени от въззивния съд, съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл.535 ТЗ и установява изискуемо вземане на ответника към ищеца в размер на 25 000 лева, ведно с лихвата за забава върху същото, претендирана от датата на подаване заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение – 16.12.2011 год.. Съгласно т.12 на преждецитираното ТР № 4 от 2014 год. с уважаването на иска следва да бъдат присъдени в тежест на ответника дължимите на ищеца разноски : 500 лв. зазаповедното, 1 450 лв. за първоинстанционното и 1 250 лева за касационното производство.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл.293 ал.2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 93 / 22.02.2013 год. по гр.д.№ 549 / 2012 год. на Старозагорски окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на В. И. К. от [населено място],ул.”Ген.Г. „ № 22,предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК,с правно основание чл.124 ал.1 ГПК,че С. П. М. от [населено място],ж.к.”В.Л.” [жилищен адрес]дължи на В. И. К.,на основание запис на заповед от 25.11.2008 год.,сумата от 25 000 лева,ведно със законната лихва върху същата от 16.12.2011 год. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА С. П. М., на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК,да заплати на В. И. К. 500 лева - разноски за заповедното производство,1 450 лева – разноски за първа и 1 250 лева – разноски за касационна инстанция .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :