Supreme Court allows cassation appeal regarding land division quotas and inheritance of newly restored property rights.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 331

София, 20.04.2010 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република

България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева

гр.д.№1 896 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид

следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

С решение №352 от 21.07.09г. по гр.д. №1234/06г. на Б. окръжен съд, след частична отмяна на решение №4233/25.09.06г. по гр.д. №682/05г. на Б. районен съд, са променени квотите, при които е допусната делба на поземлен имот /бивша нива/ с идентификатор 04279.602.43 по одобрения кадастрален план на гр. Б., с площ от 2450 кв.м. – вместо по 1/5 ид.част за В. С. , А. С. , И. П. и Е. А. и 1/5 ид.част в режим на СИО за Е. и В. А. , делбата е допусната при квоти по ¼ ид.част за В. С. , А. С. , И. П. и Е. А. Решението на районния съд е оставено в сила в останалата обжалвана част, с която е допусната делба на първи и втори жилищни етажи от сградата, изградена в УПИ * в кв.89 по плана на V микрорайон на гр. Б., на гаража, построен в същото дворно място, на другите помещения в избения етаж, както и на тавана, а също и в частта, с която В. С. е осъден да заплаща на Е. А. по 62,50лв. месечно обезщетение за ползването на втория етаж от жилищната сграда, считано от 05.05.05г. до окончателното приключване на делото.

Въззивният съд е приел, че праводателите на страните С са построили върху собствено дворно място първи и втори етаж от жилищна сграда, а с нот.акт №53/78г. учредили на дъщеря си Е. А. правото да надстрои четвърти етаж на сградата. По-късно, с нот.акт №155/93г. родителите прехвърлили срещу задължение за издръжка и гледане на дъщеря си Е.

А. ½ ид.част от първия етаж на жилищната сграда, заедно с ¼ ид.част от мазето и от тавана. С последващ нотариален акт №47/2000г. родителите продали на дъщеря си Е. А. средния гараж, намиращ се в гаражния етаж от лицевата страна на масивната пет етажна жилищна сграда, както и ¼ ид.част от тавана. При тези данни е прието, че след смъртта на родителите и предвид прехвърлителните сделки, съсобственици на първия етаж от сградата са децата им В.

С. , А. С. , И. П. и Е. А. , при квоти по 1/8 ид.част за всеки, а останалите 4/8 ид.части от етажа са на Е. А. и В. А. в режим на СИО; съсобственици на втория етаж и на гаража /различен от този на Е. А. / са четирите деца, при равни квоти – по ¼ ид.част. Приети са за неоснователни възраженията на И. П. , В. С. и А. С. , че са придобили по давност съответно ½ ид.част от първия етаж, целия втори етаж и гаража.

Освен това е допусната делба на избения етаж, състоящ се от три избени помещения, както и на таванския етаж, между съсобственици и при квоти: по 3/16 ид.части за В. С. , А. С. , И. П. и Е. А. и 4/16 ид.части за Е. и В. А. в режим на СИО. Намерена е за основателна претенцията на Е. А. срещу В. С. за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на частта и от втория етаж.

По отношение на другия имот – бивша нива, възстановена на наследниците на К. А. В. с решение от 09.04.2001г. на ПК Б. е прието, че тя е съсобствена само между В, А. С. , И. П. и Е. А. , при равни квоти – по ¼ ид.част. Кирил В. е дядо по майчина линия на тези лица. Починал е през 1955г. и към този момент се преценява кои са неговите наследници. Това са преживялата му съпруга Е дъщеря му К. С. След смъртта на Е. В. през 1964г., негов единствен наследник остава К. С. – майка на изброените по-горе съделители, между които е допусната делбата. Възстановеният имот се смята за „новооткрито наследство”, съгласно чл.91а от ЗН, и тъй като К. С. е починала през 2000г., преди възстановяване на собствеността, тя се замества само от своите низходящи, но не и от преживелия съпруг С. Е. защо съдът не е зачел прехвърлителната сделка по нот.акт №92/2001г., с който С. С. е продал на дъщеря си Е. С. 1/5 ид.част от този имот.

Касационни жалби срещу въззивното решение са подали всички съделители.

В. С. , А. С. и И. П. са обжалвали решението в частта, с която е била допусната делба на първи и втори етаж от жилищната сграда, гаража, избения и таванския етаж, както и по претенцията по чл.282, ал.2 от ГПК /отм./. Развиват доводи, че поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е отхвърлил възраженията им за придобиване по давност на самостоятелните обекти в сградата, а по отношение на избения и таванския етаж, които представляват общи части на сградата, не следвало изобщо да се допуска делба.

Недопустимо било и произнасянето по искането за обезщетение за ползването на втория етаж, тъй като е уважено за период, за който не е имало претенция. В изложението към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК по въпросите: 1. Налице ли е придобито ч. давностно владение право на собственост от съделителите В.

С. , А. С. и И. П. съответно върху втория етаж, гаража и ½ ид.част от първия етаж на сградата?; 2. Д. ли са общите части на сградата – мазета и тавани?; 3. Д. ли е обезщетение от В. С. на сем. Атанасови, след като не е доказано те да са искали, а той да не ги е допускал да ползват втория етаж и 4. З. се потвърждава първоинстанционното решение, след като въззивният съд не е извършил собствен анализ на доказателствата по делото и не е изложил собствени мотиви.

Жалбоподателите са се позовали на решения №230 от 02.06.94г. по гр.д. №779/93г. на ІV ГО и решение №81/10.03.08г. по гр.д. №1559/06г. на V ГО, а по въпроса за делбата на таванския етаж – на съдебната практика, съгласно която „таванското помещение, преди да е изградено в клетки, е едно общо помещение и не подлежи на делба” – т.е.

на ТР №34/15.08.83г. по гр.д. №11/83г. на ОСГК на ВС.

Жалбоподателите Е. А. и В. А. са обжалвали решението в частта, с която са променени квотите на съсобственост в поземления имот – бивша нива, както и в частта, с която са определени квотите на съсобственост в избения и таванския етаж. Развили са подробни доводи в подкрепа на виждането, че в случая е неприложима хипотезата на чл.10, ал.1 от ЗН – наследяване по заместване, тъй като тя възниква само когато наследникът почине преди наследодателя, а в случая К. С. е починала след баща си К, затова „новооткритото наследство” се наследява общо от нейните наследници, включително и от преживелия и съпруг, а не само от децата и, както е приел въззивният съд. В изложението към жалбата се поддържа, че по този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на т.2 на ТР №1 от 04.11.1998г. по гр.д. №1/98г. на ОСГК на ВКС, с което е извършено тълкуване на понятието „новооткрито наследство”, както и на решение №743 от 21.11.02г. на І ГО на ВКС.

Върховният касационен съд счита, че следва да се допусне касационно обжалване и по двете жалби.

По въпроса за придобивната давност в хипотезата на придобиване на владението със съгласие на предишния владелец е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като обжалваното решение влиза в противоречие с практиката на ВС и ВКС при подобни случаи, отразена например в решение №803 от 21.10.94г. по гр.д. №662/94г. на І ГО на ВС.

По въпроса следва ли съдът при делба на мазета и тавани да изследва дали те представляват общи части на сградата, дали са принадлежност към жилищата и дали е допустимо да бъдат предмет на делбата, въззивното решение противоречи на приетото в решение №270 от 28.07.09г. по гр.д. №206/08г. на ІІ ГО на ВКС, решение №1229/16.01.09г. по гр.д. №4889/07г. на І ГО, а за тавана – на ТР №34/15.08.83г. по гр.д. №11/83г. на ОСГК на ВС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.

По въпроса какъв е кръгът на лицата, призовани да наследят новооткрито наследство по смисъла на чл.91а от ЗН, в хипотезата, при която наследник на бившия собственик е починал преди възстановяване на собствеността, въззивното решение противоречи на приетото в решение №207 от 08.06.1996г. по гр.д. №70/96г. на І ГО на ВС и на решение №661/18.11.03г. по гр.д. №319/03г. на І ГО на ВКС – т.е. и по този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №352 от 21.07.09г. по гр.д. №1234/06г. на Б. окръжен съд.

Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС по 25 лв. държавна такса за всяка касационна жалба и да представят вносните документи, в противен случай жалбите им ще бъдат върнати.

Делото да се докладва за насрочване на председателя на първо гражданско отделение след представяне на доказателства за внесена държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: