Contractor's claim dismissed; acceptance of work requires no explicit objection despite partial non-compliance.

Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 816/2010 год.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 315

гр.София, 16.05.2011 година

В. касационен съд на Република България , Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

изслуша докладваното от

председателя ( съдията ) ЛИДИЯ ИВАНОВА

търговско дело под № 816/2010 година

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Хр.К. от АК-К. срещу въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд № 117/17.05.2010 год., постановено по в.гр.дело № 81/2010 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Кърджалийския районен съд № 85/03.11.2009 год. по гр.дело № 603/2008 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма], [населено място] иск по чл.266 вр. с чл.258 ЗЗД за сумата 10 633,86 лева – частично неизплатена цена по договор за изработка от 24.10.2007 год.-предмет на издадена фактура № 61/21.04.2008 год., както и обективно съединените искове по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна неустойка за неизплащането на посочената сума в размер на 1 063,86 лева, както и мораторна неустойка от 2 700 лева за забава при извършено плащане на цената по фактура № 59/21.12.2007 год.

В касационната жалба се правят подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Наведени са доводи, че с приемането на работата съгласно представения по делото акт обр.15 и въвеждане на обекта в експлоатация се презумира, че същата е извършена съгласно договора и изискванията на БДС, при което положение възложителят дължи остатъка от договорената цена – предмет на иска.

В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа, че релевантния за спора материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е свързан с приложението на нормите на чл.264, ал.3 и чл.266 ЗЗД и е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Обобщен той се свежда до следното: наличието на доказателства, че макар и мълчаливо изработеното е прието от поръчващия, означава ли, че изпълнителят е изпълнил договора с оглед презумпцията на чл.264, ал.3 ЗЗД. Позовава се на приложените към жалбата три броя решения на различни състави на ВКС: р.№ 240/14.06.2007 год. ТК-ІІ т.о., р.№ 557/24.10.2008 год. по т.дело № 268/2008 год. ТК-І т.о. и р.№ 1100/04.07.2003 год. по гр.дело № 1876/2002 год. на V г.о., постановени по реда на отменения ГПК.

Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, намира че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при съобразяване с указанията, дадени в ТР № 1/2009 год.

Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното отхвърлително решение. Прието е,че искът за заплащане на сумата от 10 633,86 лева по издадената фактура № 61/21.04.2008 год., представляваща неизплатена част от цената по сключения между страните договор за изработка № 14/24.10.2007 год.

е неоснователен, тъй като с оглед данните по делото ищецът не е доказал, че е извършил част от договорената работа – предмет на издадената фактура. Този извод съдът е направил след извършен цялостен анализ на събраните по делото доказателства, включително заключенията на назначената по делото техническа експертиза, както и забележката, съдържаща се в съставения констативен акт № 15 от 10.03.2008 год.

за приемането на извършената работа, в т.3 на който е записано, че не са заземени всички метални конструкции-пилони. Прието е с оглед данните по делото, че тъй като заявеното количество от 150 бр. заземителни колове не е получено, при монтажа на част от електромерните табла присъединяването към въздушната мрежа е изпълнено като монофазно вместо предвиденото по проект двуфазно захранване с допълнително заземяване, каквото фактически не е извършено, поради което не се дължи и заплащане за неизвършена работа.

По отношение отхвърлените претенции за заплащане на мораторни неустойки съдът е приел, че тъй като фактура № 59/21.12.2007 год. е издадена предварително без да има основание за авансово плащане на сумата по нея не е налице забава с оглед уговорката в раздел ІІ, т.3 на договора. По отношение отхвърлената претенция за мораторна неустойка по втората фактура № 61/21.04.2008 год.

е направен извода, че такава не се дължи, тъй като не се дължи самата главница-вземането, за което е издадена.

По поставения от касатора материалноправен въпрос е налице трайноустановена съдебна практика на ВКС, според която: когато възложителят е във фактическа власт на изработеното от изпълнителя съоръжение и същото функционира по предназначение, без да е направено възражение за недостатъци, счита се, че работата е извършена и приета от възложителя чрез конклудентни действия.

В този смисъл е и р.№ 250/250/11.01.2011 год. по т.дело № 535/2010 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с така посочената съдебна практика на ВКС. В случая, обаче, видно от данните по делото в съставения акт обр.15 изрично е направена забележка за недовършени СМР, тъй като не са заземени всички метални конструкции-пилони, при което положение презумпцията на чл.264, ал.3 ЗЗД не намира приложение.

Ето защо, с оглед конкретните данни по делото, доколкото не е доказано изпълнението на конкретния вид работа по договора за изработка от страна на касатора-изпълнител, то не му се дължи и договореното възнаграждение от страна на възложителя. В тази връзка въпросът за дължимостта на претендираната част от уговореното възнаграждение и изпълнението на насрещните права и задължения на страните по процесния договор за изработка при направено възражение от възложителя е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело, а не от неправилно разрешение на поставените от касатора правни въпроси с оглед практиката на ВКС.

Що се касае до извършената от съда преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, същата е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.

Не е налице и твърдяното основание по чл.280, ал.1, н.3 ГПК предвид наличието на установената съдебна практика на ВКС при действието на новия ГПК по поставения правен въпрос.

По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд № 117/17.05.2010 год., постановено по в.гр.дело № 81/2010 год.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: