Legislator Case Law & Legislation
VKS-F7AEEC6EB833CC93C2257F0700347845 AI generated

Supreme Court dismisses appeal as inadmissible due to lack of relevant grounds for cassation review.

Case Number VKS-F7AEEC6EB833CC93C2257F0700347845
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Inadmissible

Legislator summary

AI generated

The Supreme Commercial Court declared the cassation appeal inadmissible because the appellant failed to establish relevant grounds for review under Article 280 of the Civil Procedure Code. The appellant argued that the appellate court violated established Supreme Court practice regarding partner equity distribution when a company's liabilities exceed its assets. The court rejected this, noting the appellate decision strictly followed mandatory Supreme Court precedents and correctly applied the law to the specific facts of the liquidation case.

Legislator headnote

AI generated

Art. 280, para. 1, point 1 of the Civil Procedure Code; Art. 283 of the Civil Procedure Code: An appeal to the Supreme Court is inadmissible if the appellant fails to demonstrate that the lower court's decision violates mandatory legal provisions or established Supreme Court practice.

Keywords

AI generated
cassation appeal inadmissible grounds commercial procedure mandatory precedent partner equity company liquidation supreme court practice

Cited Legislation

AI generated
Art. 280, para. 1, point 1 of the Civil Procedure Code
Art. 283 of the Civil Procedure Code
Art. 517, para. 3 of the Civil Procedure Code
Art. 284, para. 3, point 1 of the Civil Procedure Code
Art. 287, para. 1 of the Civil Procedure Code

Cited Case Law

AI generated
VKS decision No. 100/7.11.2013, I Commercial Section, case No. 665/2011
VKS decision No. 186/26.11.2010, II Commercial Section, case No. 417/09
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 888

София, 24.11.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков

Ирина Петрова

при секретаря ……………………………………………….. и с участието на

прокурора ………………………………………, като изслуша докладваното

от съдията Емил Марков т.д. № 3499 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх.№ 10318 от 29.08.2014 г. на благоевградското [фирма], подадена против решение № 1546 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 18.VІІ.2014 г., постановено по т.д.№ 3009/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 2007/27.V.2013 г. на ОС-Благоевград по т.д.№ 242/2012 г. С последното – на основание чл.517, ал.3, изр. 4-то ГПК – е било прекратено д-вото настоящ касатор и открито производството по ликвидация на същото, като за негов ликвидатор е била назначена В. Ст.Р. съдружник-управител.

Единственото оплакване на търговеца касатор е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон /чл.517, ал.3 ГПК/, поради което се претендира касирането му „с всички законни последици от това”, както и присъждане на направените по делото разноски.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 100/7.ІІ.2013 г. на І-во т.о. по т.д. № 665/2011 г., а също и Р. № 186/26.ХІ.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т.д. № 417/09 г.) по материалноправния въпрос: „Следва ли да се взема предвид кога настъпва прекратяването на участието на съдружника длъжник в ООД и следва ли последното да извърши плащане на равностойността на дружествения му дял при превишаване на пасива над актива по баланса на търговец към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на това членствено правоотношение?”

По реда на чл.287, ал.1 ГПК ответната по касация [фирма]-София писмено е възразила чрез двама свои процесуални представители по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски за настоящето касационно пр-во, но без да са били ангажирани доказателства, че такива реално са били направени.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл.283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на [фирма]-Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

За да приеме, че предявеният от [фирма]-София конститутивен иск с правно основание по чл.517, ал.3 ГПК е основателен, въззивният съд е съобразил преди всичко релевантното за изхода на спора обстоятелство, че превишаване на пасива (без собствения капитал, резервите и финансовия резултат) над активите на д-вото настоящ касатор, според неговия междинен баланс, определен към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членственото правоотношение със съдружника длъжник Й.

Б. Р., а именно 31 октомври 2011 г., изплащане на равностойността на дружествения дял не се извършва, констатирайки същевременно, че до приключване на устните състезания по делото вземанията на банката взискател (214 967.96 евро и лихви, както и 594 лв.) не са били удовлетворени. Изрично при постановяване на атакуваното въззивно решение е била съобразена задължителната практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 100/7.ІІ.2013 г.

на І-во т.о. по т. д. № 665/2011 г., според което: „В случай, че сумата на активите е по-ниска от сумата на пасива, не е налице капитал, от който на прекратилия участието си съдружник да се изплати дела му, а направената от съдружника първоначална вноска в капитала на ООД не се включва в компонентите при определяне на равностойността на дружествения му дял при прекратяване на участието му в д-вото, съгласно чл.125, ал.3 ТЗ и не подлежи на връщане на самостоятелно основание при прекратяване на членството му”.

Следователно атакуваното въззивно решение не само не противоречи, но е било постановено в стриктно съответствие с първото от цитираните от търговеца настоящ касатор в изложението му по чл.284, ал.3 ГПК две решения на състави от ТК на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и съставляващи поради това негова задължителна практика. В заключение, при съпоставка между обжалваното решение на САС и решение № 186/26.ХІ.2010 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС, постановено по т. д. № 417/09 г., според което „задължение на съда е да определи правното основание на иска, въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум”, по необходимост се налага извод, че последното е съвършено неотносимо към изхода по конкретното дело, заведено по специалния конститутивен иск за прекратяване на ООД, чието правно основание е в разпоредбата на чл.517, ал.3 ГПК.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1546 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 18.VІІ.2014 г. постановено по т. д. № 3009/2013 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1