Supreme Court dismisses appeal as cassation questions concern substantive property seizure, not security measure admissibility.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 38

[населено място], 20.02.2015 год.

Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 726/2015 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на М. Д. Х. от [населено място], чрез пълномощника й адв. П. М., против въззивното определение от 14.11.2014 год. по ч. гр. д. № СП 46/2014 год. на Софийския апелативен съд. С него е отменено първоинстанционното определение от 27.10.2014 год. по гр. д. № С-16/2014 год. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено без уважение искането по чл. 37, ал. 1 ЗОПДНПИ за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 75, ал. 1 с. з. срещу М. Д. Х. чрез налагане на обезпечителна мярка – възбрана на недвижим имот, собственост на същата, вместо което постановил друго, с което допуснал обезпечение на бъдещия иск на К. /К./ срещу М. Д. Х. от [населено място], [улица], ет. 5, ап. 7, като наложил възбрана върху недвижим имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в [населено място], район „В.”, в жилищна сграда на [улица], ет. 4, подробно описан, със застроена площ 88.91 кв. м., заедно с избено помещение № 7 от 3.43 кв. м. в сутерена на сградата, с 5.10 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ ХІІ-6 в кв. 217 по плана на [населено място], м. „Западно направление”, целият с площ 345 кв. м., който имот е собственост на М. Д. Х..

Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му. В изложението към частната касационна жалба са формулирани следните въпроси: 1. В хипотезата на чл. 75, ал. 1, във вр. с чл. 67 ЗОПДНПИ следва ли наред с осъдителния иск срещу третото лице да се предяви и иск за установяване на обстоятелството, че имуществото е незаконно придобито и за обявяване недействителността на правната сделка, като според касаторката се налага тълкуване на разпоредбите на чл. 75, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ. 2. Какви са предпоставките по чл. 67 ЗОПДНПИ за основателност на иска за отнемане на имущество, придобито от трето лице за сметка на проверяваното лице, въз основа на какви доказателства и чия е доказателствената тежест за обосноваване извод за придобиване на имота за сметка на проверяваното лице, следва ли да се прави проверка от К. на третото лице и при наличие на открито несъответствие между доходи и разходи на третото лице, това автоматично ли води до извод за придобиване на имота за сметка на проверяваното лице по смисъла на чл. 67 или последното е обстоятелство, подлежащо на доказване от комисията. 3. Налице ли са предпоставките по чл. 67 ЗОПДНПИ в случай на сделка, извършена от третото лице като купувач и проверяваното по ЗОПДНПИ лице като продавач.

Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по съображения за липса на съдебна практика и необходимост от тълкуване на закона.

Ответникът по частната касационна жалба – К. оспорва допустимостта и основателността й по съображения в представения писмен отговор.

Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., като взе предвид доводите на страните въз основа данните по делото, намира следното:

За да отмени първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането по чл. 37, ал. 1 ЗОПДНПИ за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 75, ал. 1 с. з. срещу М. Д. Х. чрез налагане на възбрана върху имот, нейна собственост и вместо това допуснал исканото обезпечение на бъдещия иск с налагане на възбрана върху описания имот, въззивният съд приел, че искането на К.

за налагане на обезпечение на бъдещия иск касае приложението на чл. 67 ЗОПДНПИ – в молбата по чл. 37 ЗОПДПНИ се поддържа, че придобиването на имуществото от третото лице М. Д. Х. е за сметка на проверяваното лице Д. Д., поради което и е подлежащо на отнемане на това основание. Приел, че бъдещият иск по чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ е вероятно основателен с оглед данните по делото за погасяване на кредита от кредитополучателя – Д.

Д., който към този момент не е разполагал със законни средства, установено от проверката. Въззивният съд приел, че принадлежността и произхода на средствата са предмет на установяване в спорното производство, не и в обезпечителното такова, в което се преценява допустимостта и вероятната основателност на бъдещия иск, дали поисканите обезпечителни мерки са подходящи и дали е налице обезпечителна нужда.

Тези предпоставки приел да са налице, поради което и допуснал исканото обезпечение с налагане на възбрана върху описания апартамент, собственост на М. Д. Х., дъщеря на проверяваното по ЗОПДНПИ лице.

За да се допусне касационно обжалване законът в чл. 280, ал. 1 ГПК предвижда въззивният съд да се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос, който, както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС трябва да е включен в предмета на делото и да е обуславящ решаващата воля на съда, изхода на делото.

Както се посочи, допускането на обезпечението е обусловено от преценката на въззивния съд за наличие на предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗОПДНПИ, това е обуславящият извода въпрос, който не се поставя от жалбоподателката в изложението като такъв. Формулираните в същото като правни въпроси не са относими към предмета на обезпечителното производство, тъй като касаят решаване на спора за отнемане на незаконно придобито имущество по същество с оглед произнасяне по иска по чл. 75, ал. 1, във вр.

с чл. 67 ЗОПДНПИ. Затова същите не могат да обосноват наличие на общото основание чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касация. Въпросът за предявяване на исковете по чл. 75, ал. 1 и ал. 2 и съотношението между тях не е относим към направения извод за допустимостта и вероятната основателност на бъдещия осъдителен иск против третото лице по чл. 75, ал. 1, обусловен от преценка на представените доказателства.

Останалите поставени въпроси, касаещи предпоставките по чл. 67 за основателност на този иск, доказателствата и разпределение на доказателствената тежест, в хипотеза на сделка между третото лице като купувач и проверяваното по закона лице като продавач са относими към решаването на спора по същество, което не е предмет на настоящето обезпечително производство.

Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание да не се допусне касационното обжалване, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението с № 52 от 14.11.2014 год. по ч. гр. д. № СП-46/2014 год. на Софийския апелативен съд по подадената частна касационна жалба от М. Д. Х. от [населено място], чрез адв. П. М..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: