Court dismisses cassation appeal regarding unjust enrichment interest start date, rejecting claim of bad faith delay. Appeal lacks grounds under Civil Procedure Code. Court upholds appellate court's ruling on interest calculation. Dismissed. Dismissed. Dismissed.

Върховен касационен съд, I т. о., определение по т. д. № 752/2022 г., стр. 3/3

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50530

София, 31.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

разгледа в закрито заседание на 30.01.2023 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 752 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищците Д. М. и Н. И.-М..

Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Първоинстанционният съд е уважил предявените искове по чл. 146 ЗЗП и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обявил е за нищожна като неравноправна включената в сключения между страните договор за банков кредит и анекс към него, предвиждаща възможност за банката-кредитор едностранно да увеличава приложимия лихвен процент. Предвид установената нищожност е осъдил ответника да върне на ищеца Д. М. получените без основание в периода 01.02.2012 г. - 21.12.2015 г. суми в размер общо на 25 811,22 лв., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер. Присъдил е и законната лихва от деня на исковата молба, като е отхвърлил иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законната лихва за периода 01.02.2012 г. - 21.12.2015 г. Отхвърлил е изцяло предявените от ищцата Н. М. искове за заплащане на същите суми по съображения, че платените без основание суми са внесени единствено от ищеца Д. М., като не е налице активна солидарност между двамата по вземането за връщане на недължимо платеното.

По жалби и на двете страни въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. По отношение на отхвърления иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е изложил съображения, че при вземанията за връщане на дадено без основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД длъжникът (в конкретния случай банката) дължи обезщетение за забава от поканата. Приел е, че по настоящото дело не е доказано ищците преди предявяване на исковете да са поискали от ответника заплащане на претендираните суми с изрична покана каква сума следва да заплати и по коя сметка. В тази насока е приел, че не представлява такава покана нито разменената между страните кореспонденция, нито постановените по-рано съдебни решения по сходни спорове, отнасящи се към други периоди.

Въззивното решение е обжалвано в частта относно отхвърления иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по въпроса относно началния момент на забавата на недобросъвестния длъжник в хипотезата по чл. 55, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че по този въпрос въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС (ТР № 5/2017 г. на ОСГТК), както и на решение по д. С-472/10 на СЕС.

Не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационното обжалване.

С ТР № 5/2017 на ВКС-ОСГТК е прието, че при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. Възприетото разрешение не провежда разграничение между хипотезите на добросъвестност, респ. недобросъвестност, на длъжника. Такова разграничение е проведено единствено в особеното мнение към тълкувателното решение, погрешно цитирано от жалбоподателите. Следователно във всички случаи на връщане на дадено без основание длъжникът, без значение добросъвестен или не при получаване на недължимото, изпада в забава и дължи съответното обезщетение едва от момента на поканата – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Въззивното решение е в съответствие с така установената задължителна практика, поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.

По поставения правен въпрос отсъства и противоречие между възприетото от въззивния съд разрешение и посоченото в изложението решение по д. С-472/10 на СЕС. На отправените по реда на преюдициалното запитване въпроси Съдът е дал отговори, че: 1) в производство по колективен иск за преустановяване на нарушение националната юрисдикция е тази, която следва да прецени дали е неравноправна клауза от общи условия към потребителски договори, предвиждаща възможност доставчикът едностранно да променя разходите за предоставяната услуга, като съобрази посочените в отговора критерии, както и 2) чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 допуска обявяването в производство по колективен иск на нищожността на неравноправна клауза да има действие и за неучаствалите в това производство потребители, вкл. и по бъдещи спорове между същия доставчик и такива потребители. В решението на СЕС въпросът за забавата на търговеца, който на основание установената нищожност на неравноправна клауза дължи връщане на полученото въз основа на последната, не е бил предмет на разглеждане, поради което и не е възможно да се поставя въпрос за противоречие на въззивното решение с това решение на СЕС.

С тези мотиви съдът ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 1385/21.12.2021 г. по гр. д. № 737/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: