Supreme Court allows appeal due to lower court's contradictory ruling on essential substantive property law issues.

Р Е Ш Е Н И Е

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

София 05.03. 2009 г.

Върховният

касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно

заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:

Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

Членове: МАРИЯ ИВАНОВА

ВАНЯ

АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията

Ваня Атанасова гр.д. № 3514 /2008 година.

Производството

е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от „ЧЕЗ Р. БЪЛГАРИЯ” АД против решение от 27.05.2008 г. по гр.д. № 312/2007 г. по описа на Софийски градски съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Поддържа се, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по съществен материалноправен въпрос решаван противоречиво от съдилищата и разглеждането на който ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответницата по касационната жалба А. Н. Т. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението, а в случай на допускане изразява становище за правилност на решението и оставянето му в сила.

Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данни по делото, прие следното:

Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Делото има за предмет предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС. Ищцата твърди, че е собственик на магазин, находящ се на партерния етаж на сграда на бул. „Стефан Стамболов” № 37 в гр. С., с площ от 69,08 кв.м., на основание договор за дарение. През 1999 г. без нейно съгласие на стената на магазина били монтирани два метални шкафа – електроразпределителен вляво, който затруднява влизането в магазина и закрива част от витрината и електромерно табло отдясно на входа, които обслужват павилиони на „Общински пазари Възраждане” АД, находящи се на около 15 метра. Твърди се, че монтираните шкафове пречат на ищцата да упражнява търговска дейност по изложените по горе съображения и се иска осъждане на дружеството да ги премахне.

Ответното дружество е оспорвало иска като неоснователен, по съображения, че шкафовете не са монтирани на сградата, в която е магазинът, а на тротоара, върху бетонови фундаменти, че те не пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост, тъй като не затрудняват достъпа до магазина и единият закрива минимална част от витрината /0,04 м./, както и по съображения, че ищцата не може да препятства упражняването на сервитутното право на ищцовото дружество, учредено по силата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./.

С решение № 190 от 11.06.2008 г. по гр.д. № 298/2007 г. по описа на Софийски градски съд е отменено решение от 17.04.2003 г. по гр.д. № 13837/2002 г. по описа на Софийски районен съд и вместо това е постановено решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е уважен.

В мотивите към така постановеното решение въззивният съд, при извършване на преценката за основателността на иска, е разгледал съществени материалноправни въпроси: за приложението на чл. 60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ /отм./, създаващ сервитутни зони около съществуващите енергийни обекти – за всички съществуващи енергийни обекти, изградени при фактическо съответствие с изискванията на закона ли се създават сервитутни зони или само за тези от тях, за изграждането на които са издадени необходимите документи; липсата на посочените в 22-25 ППЗЕ /отм./ документи от значение ли е при извършване на преценката за това създадена ли е сервитутна зона по силата на закона; достатъчно основание за уважаване на предявен негаторен иск ли е незаконността на строителството; собствениците на обекти около сервитутните зони по чл. 60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ /отм./ длъжни ли са да търпят известно ограничение на собствеността си с оглед обществения интерес да се осигурява електроснабдяване.

Въпросите са съществени, тъй като касаят основателността на иска и от законосъобразното им решаване зависи законосъобразното решаване на конкретния правен спор, както и на други дела, имащи за предмет подобни спорове.

Разглеждането на посочените въпроси би допринесло за точното прилагане на цитираните по-горе законови разпоредби.

На жалбоподателя следва да бъде предоставена възможност да внесе държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, дължима за разглеждане на касационната жалба, в размер на 25 лв.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.05.2008 г. по гр.д. № 312/2007 г. по описа на Софийски градски съд.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя „ЧЕЗ Р. БЪЛГАРИЯ” АД в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по чл. 18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК в размер на 25 лв. и представи доказателства за внасянето й, като УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: