Supreme Court allows appeal on reinstatement claim when dismissal order is revoked during proceedings.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№888

ГР. София, 15 декември 2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.11.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2250/20 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №2155/19 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касаторката срещу ОУ „Хр. Ботев”, [населено място], общ. С. иск с пр. осн.чл.344, ал.1,т.2 КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „младши възпитател – прогимназиален етап”, като неоснователен.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2, предл. последно ГПК.

Поставя като разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС и значими за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото следните правни въпроси:

1.Допустим ли е предявеният от работника иск за възстановяване на заеманата от него длъжност при отхвърлен иск за отмяна на уволнението по съдебен ред, поради отмяна на заповедта за уволнение от работодателя при висящ съдебен процес и възстановяване на работника съгласно издадената/ от работодателя/ заповед на длъжност, различна от заеманата преди уволнението?

2. Правнорелевантна ли е заповед за уволнение, издадена въз основа на споразумение, което не е подписано от работника и допустим ли е иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, ако работодателят е отменил заповедта за уволнение, но е възстановил работника на длъжността, посочена в неподписаното от него споразумение?

3. Допустимо ли е в хода на висящ процес по оспорване на заповед за уволнение съдът да приеме и разгледа заповед, с която работодателят е отменил оспорената процесна заповед за уволнение?

4. Правнорелевантно ли е издаването от работодателя на заповед за отмяна на уволнение, ако отменената заповед за уволнение е предмет на гражданско дело – последващата заповед за отмяната на оспореното уволнение правнорелевантен факт ли е съгл. чл.235 ГПК?

5.Допустимо ли е в хода на висящ процес по оспорване на заповед за уволнение съдът да основе решението си на друга заповед, с която работодателят е отменил процесната заповед за уволнение в хода на процеса?

Намира, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като разглеждането им ще допринесе за развитието на правото. Липсва или е неактуална практика на ВКС относно правната сигурност при искове по чл.344, ал.1,т.2 ГПК при отмяна в хода на процеса на заповедта/ за уволнение/ по почин на работодателя и възстановяване на работника на длъжност, различна от заеманата.

Основанието по чл.280, ал.2, пр. последно от ГПК обосновава с императивната разпоредба на закона работникът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – в случая „младши възпитател прогимназиален етап”, а не на посочената в заповедта за отмяна на уволнението длъжност „учител начален етап на основно образование”. Намира, че ако издадената от работодателя заповед за отмяна на уволнението и възстановяване на ищцата на посочената там длъжност не е породила правно действие, първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено поради позоваване на нищожна заповед. От друга страна, ако заповедта за отмяна на уволнението на работодателя е породила правно действие са настъпили същите последици, каквито са последиците на решението, с което тя е отменена, поради което искът за възстановяване на предишната работа има самостоятелно значение и неговото уважаване е допустимо и се явява единствената правна възможност за възстановяване на /действително/ заеманата преди уволнението длъжност.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е отхвърлил иска, като е приел, че в случаи като процесния, когато уволнителната заповед е отменена от работодателя с достигане на заповедта за отмяна на уволнението и възстановяване на работника на предишната работа до работника след завеждане на исковете по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ, исковете са допустими и сезираният съд сам въз основа на доказателствата по делото и закона преценява законосъобразността на заповедта за уволнение по иска с пр.

осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ със съответните акцесорни последици по чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ. Или ако исковете са допустими отмяната на заповедта за уволнение от работодателя в хода на съдебното производство е без значение за тяхната основателност – р. по гр.д. №33/10 г. на ВКС, четвърто г.о. В противоречие с тази практика първоинстанционният съд е приел, че отмяната на оспорената заповед, макар и след завеждане на делото пред съда е произвела целения правен ефект и този факт следва да се съобрази от съда на осн.

чл.235, ал.3 ГПК. Затова – поради отмяната на заповедта за уволнение от работодателя, е отхвърлил иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ. Решението по иска обаче не е обжалвано от ищцата пред въззивния съд, влязло е в сила и е задължително за всички съдилища. Неоснователността на иска за отмяна на уволнението като главен и обуславящ иск налага извод за неоснователност и на обусловения иск за възстановяване на предишната работа, който подлежи на отхвърляне.

С оглед на тези решаващи изводи на въззивния съд по спора, както и на изложените във въззивната жалба на ответника по иска основания за неправилност на първоинстанционното решение – чл.269, изр.2 ГПК, ВКС намира, че следва да допусне касационнно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1,т.3 ГПК по първите два въпроса от изложението на касаторката, поради особеностите на случая и липсата на съдебна практика. Обжалване следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК и по поставения въпрос за тълкуването и прилагането на императивната разпоредба на закона работникът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, с оглед трайната практика на ВКС, обобщена в опр. по гр.д. №4956/16 г. на трето г.о. на ВКС.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №2155/19 г. от 9.04.20 г.

Касаторът не дължи държавна такса – чл.359 КТ.

Делото да се докладва за насрочване в о.с.з.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: