Supreme Court increases non-pecuniary damages for elderly victim in traffic accident from 5,000 to 12,000 leva.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 16

[населено място] , 06.03.2012 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия , второ търговско отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари , през две хиляди и дванадесета година , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ СЛАВЧЕВА

РОСИЦА БОЖИЛОВА

при секретаря Лилия Златкова , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 461 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.290 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Д. против постановеното на 29.12.2010 год. от Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав, въззивно гр.д.№ 788 / 2010 год. решение , с което е потвърдено решение от 28.05.2010 год. на Софийски градски съд, ГК, І отд.- 5 състав по гр.д.№ 3604 / 2008 год. , в частта в която със същото е отхвърлен предявеният от Н. Д. против ЗАД „Б. В. иншуърънс груп „ [населено място] иск , с правно основание чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането / КЗ / ,за разликата между присъдените 5 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие , по вина на застрахования по застраховка „ Гражданска отговорност „ при ответника , водач на МПС - В. Б. Г. , до претендираните 30 000 лева. Претендира разноски за всяка инстанция , при уважаване касационната му жалба . Със същата е наведено оплакване за неправилност, поради постановяване въззивното решение в обжалваната му част в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД - касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че присъденото му обезщетение за неимуществени вреди е силно занижено спрямо действително претърпените и търпими болки и страдания и размерът му не съответства на въведения от законодателя критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД .

С определение № 715 / 07.11.2011 год. на второ търговско отделение на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд , в частта му - предмет на подадената касационна жалба, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Прието е , че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния резултат по делото материалноправен въпрос относно критериите за определяне на справедливо обезщетение на неимуществени вреди, по смисъла на чл.52 от ЗЗД , е в противоречие със задължителната практика на ВКС в тази насока , намерила израз в ППВС № 4 / 1968 година .

Ответната страна - ЗАД „ Б. В. иншуърънс груп „ - не е взела становище по касационната жалба .

Върховен касационен съд, второ търговско отделение , като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение в обжалваната му част , с оглед поддържаното в касационната жалба основание по чл.281 т.3 от ГПК , приема следното :

С обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел за установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, за настъпилите в резултат на виновното поведение на водача на лек автомобил „Форд транзит Конект 2000 „ ,с рег.№ СА 56-29 АВ - В. Б. Г. , неимуществени вреди за ищеца Н. Д., на основание сключената от деликвента , по застрахователна полица № 03 107 47100035914 / 05.11.2007 год. , застраховка „ Гражданска отговорност „ с ответното дружество, за периода 11.11.2007 - 10.11.2008 год. , в който е настъпило и застрахователното събитие - 02.09.2008 година . При определяне размера на обезщетението , въззивният съд , в съответствие със заключението на медицинската експертиза , приета в първоинстанционното производство, е споделил извода на първоинстанционния съд , за справедлив размер на обезщетението за репариране на причинените вреди - 5 000 лева, ведно със законната лихва върху същото от датата на увреждането . За разликата до претендираните 30 000 лева искът е отхвърлен .

Решението е валидно и процесуално допустимо, но частично неправилно в обжалваната му част , поради нарушение на материалния закон .

За да определи размер на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост - 5 000 лева , въззивният съд е препратил, на основание чл.272 от ГПК , към мотивите на първоинстанционното решение, отчело , че в резултат на ПТП ищецът е претърпял фрактури на коронките на три предни зъба, кръвонасядания на ляв лакът , мишница и предмишница , кръвонасядане на дясното коляно , контузия и охлузване на лицето .

Прието е , че раните са заздравяли до 15 дни , при двудневен болничен престой и последващо амбулаторно лечение, а лечебният и възстановителен процес на мекотъканните увреждания и възстановяването на коронките е приключило до един месец . През този месец съдът е отчел, че увреденият е ползвал обезболяващи и е приемал пасирана и течна храна .

Акцент в мотивите на въззивния съд, по наведените доводи за неправилно приложение на критерия за справедливост от първоинстанционния съд , при определяне на размера на обезщетението , е този , че пострадалите зъби не се нуждаят от цялостно премахване и ново изграждане . В мотивите на въззивното решение, а и в тези на първоинстанционното решение , към което същите препращат , е посочено , че възстановяването на зъбните коронки е приключило до 1 месец, но не са коментирани обстоятелства , посочени в медицинската експертиза на вещо лице Б.

Б. и потвърдени при разпита му в съдебно заседание ,че възстановяването на коронките е било съпроводено освен със затруднения в храненето, предвид необходимостта от поемане на течни и пасирани храни, също и с периодично явяващи се болки и със затруднения при говоренето , както и че предвид засягането на предни зъби / резци /, възстановяването им , с изграждането целостта на зъбите , не е окончателно , тъй като предполага и обличане с метало - керамични коронки , за по-голяма якост .

Съгласно задължителните за съдилищата указания , дадени в ППВС № 4 / 1968 год., справедливостта , като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие , а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема , характера и тежестта на уврежданията , интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания , физическите и психологически последици за увредения , преценени адекватно и в тяхната съвкупност , при това в мотивирано изложение за преценката на приноса им спрямо увреждането , а не единствено с изброяването им , като релевантни за определяне на справедливо обезщетение .

От изложеното в предходния параграф е видно ,че при постановяването на решението , правилно въззивният състав е възприел съвкупността и вида на претърпените увреждания и характера им , но не е съобразил всички търпими неудобства и страдания във връзка със същите : болките по време на ортопедичното изграждане на увредените зъби , вкл . продължаващи неудобства до обличането на зъбите , с оглед все още компрометирана якост , в качеството им на предни зъби - резци , затрудненията при говорене, безспорно възникналите емоционални неудобства от естетично естество при общуването на пострадалия , с оглед разкъсно – контузните рани на горна и долна устна и охлузванията на лицето , наред със засягането и на изговора , предвид фрактурата на предни зъби. Съдът неточно е приложил въведения с чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост и по отношение на съобразените , като релевантни за определянето на размера на обезщетението , неудобства и страдания , неотчитайки напредналата възраст на пострадалия / 77 год. / , при която възстановителните процеси са значително по – затормозяващи и бавни , а създадените във връзка с преодоляване на уврежданията неудобства - значително по – затруднителни за лицето .

С оглед горното , настоящият състав на Върховен касационен съд приема, че справедливо обезщетяване на търпимите от ищеца неимуществени вреди се явява сума в размер на 12 000 лева или за разликата над присъдените 5 000 и до размера 12 000 лева въззивното решение следва да бъде отменено , с уважаване иска на Н. Д. до този размер , а за разликата до претендираните 30 000 лева - потвърдено , като правилно . В частта над сумата от 12 000 лева предявеният иск се явява силно завишен и несъобразен с доказания период на търпимите от ищеца болки и неудобства . Не са събрани и доказателства , че търпимите в доказания период на лечение и възстановяване такива , са били с характеристики и интензитет , надхвърлящи обичайните за съответния вид увреждания , респ. търпимите неудобства - по-големи от обичайните / съобразявайки възрастта като известно обстоятелство / , предвид наличието на конкретни съпътстващи и други фактори и обстоятелства .

В частта относно дължимите от ответника разноски, претендирани от касатора , в случай на отмяна на въззивното решение , на основание чл.38 ал.2 вр. с чл.36 ал.2 ЗАдв. и чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения , настоящият състав намира, че ответникът следва да възмезди ищеца за разноски в размер на допълнителни 490 лева за първа и по 490 лв. за въззивна и за касационна инстанции или следва да му бъде присъдена обща сума в размер на 1 470 лева . Ответната страна следва да заплати по сметка на ВКС обща държавна такса по касационното обжалване в размер на 170 лева .

Водим от горното, ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, второ търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1040 / 29.12.2010 год. по гр.д.№ 788 / 2010 год. на Софийски апелативен съд, ГК, седми състав , в частта в която е потвърдено решение на СГС, ГК, І отд. – 5 състав , постановено на 28.05.2010 год. по гр.д.№ 3604 / 2008 год. , с което е отхвърлен предявеният от Н. Д. Д. против ЗАД „ Б. В. иншуърънс груп „ иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , за разликата между присъдените от първоинстанционния съд 5 000 лева и до размера от 12 000 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА ЗАД [фирма] , на основание чл.226 ал.1 от КЗ, да заплати на Н. Д. Д. допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП , настъпило на 02.09.2008 год. по вина на водача В. Б. Г. , застрахован по застраховка „ Гражданска отговорност „ при ответното дружество , в размер на 7 000 лева , ведно със законната лихва върху същото от 02.09.2008 год. до окончателното му изплащане, както и общо 1 470 лева разноски , както следва : 490 лв. допълнително за първа инстанция и по 490 лева за въззивна и касационна инстанции .

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му обжалвана част .

ОСЪЖДА ЗАД „ Б. В. иншуърънс груп „ да заплати по сметка на Върховен касационен съд обща държавна такса по касационното обжалване , в размер на 170 лева.

Решението е окончателно .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :