Supreme Court dismisses private appeal regarding inadmissibility of cassation appeal due to claim value under 5000 leva.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.488

С..24.10.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 349/2011г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на „А. Т.”А., [населено място], срещу определение № 170 от 01.06.2011г. по гр.д. №538/2011г. на ВКС, състав на Іг.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба с вх.№ 867/07.02.2011г. срещу въззивно решение №281/15.12.2010г. по гр.д.№524/2010г. на Шуменския окръжен съд в обжалваната му част - на основание чл.280,ал.2 ГПК. Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно, тъй като материалният интерес надвишава 5000 лева с оглед приложения по делото договор за покупко-продажба на процесния имот. Сочи се, че първоинстанционният съд е определил само дължимата държавна такса, но не и цената на иска по реда на чл.70,ал.2 ГПК, поради което не са били отстранени нередовностите на исковата молба.Обжалваемият интерес по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК е паричен еквивалент на спорното право и в конкретния случай това е пазарната цена на имота. Прилага експертна оценка на процесната нива.

Ответникът по частната жалба не изразява становище.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното :

За да постанови определението си ВКС, състав на І г.о. е приел, че касационното обжалване е недопустимо, тъй като касационната жалба е подадена след изменението на ГПК /ДВ,бр.100/21.12.2010г./, съгласно което условие за касационно обжалване е цената на иска да е над 5000 лева, което в случая не е изпълнено.

Обжалваното определение е правилно. Касационната жалба е подадена на 07.02.2011г., след изменението на ГПК /ДВ,бр.100/21.12.2010г./. При това положение на основание §25 ПЗР З. /ДВ,бр.100/2010г./ приложима е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в посочената редакция, съгласно която не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева.

Паричната оценка на предмета на делото е цената на иска.Тя е определена съобразно разпоредбата на чл.69,ал.1,т.2 ГПК по приложената в първоинстанционното производство данъчна оценка /л.24/. С оглед цитираната разпоредба, са неоснователни доводите на жалбоподателя, че цената на уважения срещу него иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на недвижимия имот, следва да се определи не по данъчна оценка, а по цената в договора за покупко-продажба, от който жалбоподателят черпи права.

Оценката е приложена към исковата молба и цената на иска е определена по реда на чл.70,ал.1 ГПК с определянето на дължимата въз основа на нея /по данъчната оценка/ държавна такса. Ето защо промяната на цената на иска към момента на подаване на касационната жалба е недопустимо и приложената към частната жалба експертна оценка не може да бъде ценена.

Правилно съставът на ВКС, ІІ г.о. е приложил правните последици на чл.286, ал.1,т.3 ГПК с оглед недопустимостта на касационния контрол. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 170 от 01.06.2011г. по гр.д. №538/2011г. на ВКС, състав на Іг.о.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: