Supreme Court allows appeal regarding retroactive application of insolvency law to pre-licensing bank seizures.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60370

София, 16.06.2021 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Дария Проданова

Членове: Кристияна Генковска

Анжелина Христова

като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1512 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „В 9”ООД срещу тази част от Решение № 890/22.04.2020 год. по т.д.№ 2770/2018 год. на Софийски апелативен съд с която въззивният съд е отменил отхвърлителното решение по т.д.№ 1485/2017 год. на Софийски градски съд и е уважил предявеният срещу дружеството иск с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН. Обжалва се решението на САС и в частта за разноските.

Произнасяйки се по иска, предявен от синдика та „Корпоративна търговска банка”АД (н), съставът на САС е обявил за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката извършените от „В 9”ООД прихващания на задълженията му по договор за банков кредит от 03.11.2008 год. с вземания, придобити по договори за цесия от 08.10.2014 год. и от 03.11.2014 год., съответно до размера на 125000 евро и до 137360 евро, които прихващания са извършени с уведомления №№ 10433 и № 10487, двете от 03.11.2014 год.

За да прогласи прихващанията за недействителни с изключение на тази част, която „В 9”ООД би получил при разпределение на осребреното имущество, въззивният състав е счел за приложима разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ бр.22/2018 год.), придаваща обратно действие на разпоредбата на чл.59 ал.5 ЗБН в редакцията и от 28.11.2014 год. (ДВ бр.98/2014 год.) от което следва, че тя е приложима спрямо процесните предхождащи я прихващания.

Последователно подържаната теза на дружеството-касатор е, че при преценка на действителността на прихващанията, приложимият закон е чл.59 ал.5 ЗБН в редакцията му към датата на извършването им – 03.11.2014 год. т.е. преди датата на отнемане лиценза на банката – 06.11.2014 год.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.

Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК касаторът свързва с произнасянето по въпроса: „ Коя редакция на чл.59 ал.5 ЗБН е приложима към прихващания, извършени преди влизане в сила на промяната на чл.59 ал.5 ЗБН през 2014 год. ?”, а основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК с въпроса: Дали при прилагането на актуалната редакция на чл.59 ал.5 ГПК, изменена с § 8от ЗИД на ЗБН по време на висящността на делото за процесните прихващания спрямо които до тогава се е прилагала заварената редакция, противоречи на императивни норми и принципи на европейското право...

Становището на настоящия съдебен състав е, че е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 ГПК по отношение на първия от посочените въпроси, предвид обстоятелството, че с Решение № 8/27.05.2021 год. по к.д.№ 9/2020 год. (ДВ бр.48/08.06.2021 год.) Конституционният съд на Република България се е произнесъл по противоконституционността на придаденото обратно действие на закона спрямо прихващанията, предмет на спора по чл.59 ал.5 ЗБН.

Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на тази част от Решение № 890/22.04.2020 год. по т.д.№ 2770/2018 год. на Софийски апелативен съд с която въззивният съд е отменил отхвърлителното решение по т.д.№ 1485/2017 год. на Софийски градски съд и е уважил предявеният срещу дружеството иск с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН, както и в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.