Legislator Case Law & Legislation
VKS-EC4FBA833F6C4DB2C22589DD0050CF5F AI generated

Supreme Court allows appeal regarding damages calculation for wrongful accusation under ZODOV and Art. 52 ZGD.

Case Number VKS-EC4FBA833F6C4DB2C22589DD0050CF5F
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Allowed / Granted

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria allowed the cassation appeal against the appellate court's decision on damages for wrongful accusation. The appellant argued that the awarded sum was insufficient given the six-year duration of the criminal proceedings and the severity of the charges, citing Article 52 of the Civil Code. The court agreed that the appellate court must explicitly explain how specific circumstances influence the final compensation amount under the relevant statute.

Legislator headnote

AI generated

Art. 2, para. 1, item 3 ZODOV; Art. 52 ZGD: The court must explicitly explain how specific circumstances influence the final compensation amount for non-material damages under the relevant statute.

Keywords

AI generated
wrongful accusation damages non-material harm compensation Article 52 Civil Code ZODOV liability cassation admissibility

Cited Legislation

AI generated
Art. 2, para. 1, item 3 ZODOV
Art. 52 ZGD
Art. 280, para. 1 GPC
Art. 283 GPC
Art. 284, para. 1 and 2 GPC
Art. 284, para. 3, item 1 GPC
Art. 287, para. 1 GPC

Cited Case Law

AI generated
PPVS No. 4/1968
TR No. 3/22.04.2005 of the Supreme Court
Decision No. 3/2004 of the Supreme Court
Decision No. 350/17.10.2011 of the Supreme Court
Decision No. 70/2012 of the Supreme Court
Decision No. 158/2012 of the Supreme Court
Decision No. 59/2016 of the Supreme Court
Decision No. 215/2014 of the Supreme Court
Decision No. 182/2016 of the Supreme Court
Decision No. 26/11.02.2019 of the Supreme Court
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2000

София, 05.07.2023 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4814 по описа за 2022 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Х. К. П., чрез адвокат И. Х., срещу въззивно решение № 127/29.08.2022 г., постановено от Великотърновския апелативен съд по в.гр.д. № 40/2022 г.

Касаторът обжалва решението в частта, с която отхвърлен предявения от него иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за сумата над 16 500 лв. и в частта, в която е отхвърлен в цялост иска за обезщетяване на имуществени вреди, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да бъде увеличен размерът на присъденото обезщетение. Счита, че то не е съобразено с действителните вреди, настъпили в причинна връзка с продължителността на наказателното производство, принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и с икономическата обстановка в страната.

Насрещната страна Прокуратурата на Република България не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният Великотърновски апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Габровски окръжен съд, осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Х. К. П. обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в размер на 16 500 лв. и компенсаторна лихва в размер на законната върху главницата, считано от 29.07.2018 г. до окончателното издължаване. Искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ досежно обезщетението за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до 76 630 лв., а по отношение на имуществените вреди – изцяло.

За да постанови този резултат въззивният съд установил, че първоначално през 2009 г. е образувано досъдебно производство № 206/2009 г. по описа на ОД на МВР – Габрово срещу трима неизвестни извършители, съставляващи организация или група, за това, че на 27.11.2009 г. в местност край [населено място] принудили лице от същия град да поеме имуществено задължение – да подпише запис на заповед за сумата от 1 500 лева, като го заплашили с насилие – престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 3 от НК.

На 27.02.2010 г. касаторът П. бил привлечен като обвиняем по ДП № 206/2009 г. за престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК и по чл. 321, ал. 3, т. 1 във вр. ал. 1 от НК. Впоследствие квалификацията била прецизирана. С определение от 28.02.2010 г. на Габровския окръжен съд по ЧНД № 78/2010 г. по отношение на П. била взета мярка за неотклонение “задържане под стража“, потвърдена от Апелативен съд – Велико Търново по ВЧНД № 71/2010 г.

П. е бил приведен в следствения арест в Габрово; наложената мярка е изменена с постановление от 28.02.2011 г. в по-лека – парична гаранция, поради изтичане на срока по чл. 63, ал. 4 от НПК. На 11.06.2013 г. досъдебното производство било спряно; възобновено е на 19.10.2015 г. На 24.11.2015 г. Окръжна прокуратура – Габрово е изпратила делото на Специализирания наказателен съд с обвинителен акт против 9 обвиняеми, сред които и Х.

П.. На 30.11.2015 г. било образувано НОХД № 1482/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд; делото е прекратено на 12.12.2015 г. на основание чл. 249, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК и върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. На 19.05.2016 г. разследващият полицай изпратил делото на Специализираната прокуратура с мнение за предаване на съд на Х.

П.. На 29.07.2016 г. Специализираният наказателен съд постановил определение по ЧНД № 522/2016 г., с което на основание чл. 369, ал. 2 от НПК прекратил наказателното производство по всички повдигнати срещу Х. П. обвинения. Определението е влязло в сила на 29.07.2016 г.

Установено е, че в периода, в който е продължило воденото срещу П. наказателно производство и в резултат на същото, последният е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативно отражение върху психо-емоционалното му състояние, дискомфорт, стрес, страх, притеснения. Затворил се в себе си, чувствал голям срам, бил подтиснат, ограничил излизанията си, дискредитирано било доброто му име, уронени били честта и достойнството му;

В заключение въззивната инстанция намерила, че е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Съдът посочил, че определя паричен еквивалент на обезщетението за причинените неимуществени вреди по правилата на чл. 52 ЗЗД, като съобразява характера на престъпленията; продължителността на наказателния процес и етапите, през които е преминал – съдебна и досъдебна фаза, с обща продължителност 6 години, 5 месеца и 2 дни; наложените мерки за нетоклонение – задържане под стража за срок от 1 година и парична гаранция, като първата е ограничила правото на касатора на лична свобода и придвижване; конкретните негативни изживявания, публичната разгласа; сравнително младата възраст на касатора по време на воденото наказателно производство; съобразена е и обществено-икономическата обстановка в страната към датата на влизане в сила на определението за прекратяване на наказателното производство спрямо подсъдимия.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с твърдение, че въззивният съд в противоречие с цитирана съдебна практика на ВКС е приложил чл. 52 ЗЗД без да обсъди релевантни за предявения иск обстоятелства – вида и тежестта на повдигнатите обвинения и предвидените за тях наказания; извършени претърсвания в дома и личния автомобил; личността и характеристичните данни на пострадалия; медийна разгласа и достояние на обвинението до широк кръг хора. Преценените от съда обстоятелства по чл. 52 ЗЗД не е обяснил как и в каква степен влияят върху крайния размер на определеното обезщетение. Формулирал е следния правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК: задължен ли е въззивният съд да посочи и обсъди всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им за размера на неимуществените вреди Твърди се противоречие с ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по т.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, решение № 350/17.10.2011 г. по гр.д. № 1382/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 70/2012 г. по гр.д. № 748/2011 г. на III г.о., решение № 158/2012 г. по гр.д. № 708/2011 г. на IV г.о., решение № 59/2016 г./ по гр.д. № 3340/2015 г. III г.о.о, решение № 215/2014 г. по гр.д. № 1287/2014 г. на IIII г.о.о, решение № 182/2016 по гр.д. № 1331/2016 г. на III г.о., решение № 26/11.02.2019 г. по гр.д. № 1467/2018 г. на IV г.о.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК по преформулирания от съда правен въпрос, разрешен в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС: кои обстоятелства са от значение за определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди по иск с правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и длъжен ли е съдът да се мотивира как всяко от тях влияе при определяне крайния размер на дължимото обезщетение според чл. 52 ЗЗД.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 127/29.08.2022 г., постановено от Великотърновския апелативен съд по в.гр.д. № 40/2022 г.

УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 5 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.

При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: