Cassation appeal dismissed as procedural questions did not meet substantive conflict criteria under Civil Procedure Code.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 18

гр. София, 20.01.2016 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като разгледа докладваното от съдията Мариана Костова ч. т. д. №3472/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ЕТ К. Г. С. с фирма „К. С.”, [населено място] срещу определение №1667 от 15.06.2015 г. по гр.д. № 2363/ 2015 г. на Софийски апелативен съд, гр.о., с което е потвърдено определение от 13.03.2015 г., постановено по гр.д. № 13062/2013 г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото, като процесуално недопустимо на основание чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Частният жалбоподател, поради несъгласие с постановения съдебен акт, е изложил становище, че същият следва да бъде отменен и делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от частната касационна жалба и приложенията са връчени на [фирма], [населено място], който в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимна страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В случая пред Софийски градски съд е предявен от ЕТ К. Г. С., с фирма [фирма] иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД против ответника [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 48 000 лв., като част от общото задължение от 60 000 лв. по договор за заем от 06.11.2007 г. Производството е приключило с определение на СГС от 13.03.2015 г., с което същото отново е прекратено поради преклудиране на иска от силата на пресъдено нещо с влязлото в сила решение на СГС, ІV-в състав по в.гр.д.

№12765/2013 г. С това решение частичният иск на ЕТ за реално изпълнение по договора за заем, е отхвърлен като неоснователен. Съдът е уважил като основателно възражението на ответника за неизпълнение на собственото си задължение поради изпадане на ищеца - заемател в неплатежоспособност за погасява на своето задължение по договора за връщане на получените в заем суми, което на практика означава отказ от договора.

Въззивният състав е възприел изводите на Софийски градски съд, че ако частичен иск бъде отхвърлен като неоснователен, формираната по него сила на пресъдено нещо е процесуална предпоставка за прекратяване на производството по дело за горницата. Позовава се на т. 1 от ТР № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС и определение по чл.274, ал.3 ГПК на ВКС, ІV г.о., постановено по ч.гр.д.

№ 2904/2013г. Според съда, без значение е по какви съображения е отхвърлен иска при прилагане на разпоредбата на чл. 299, ал.1 ГПК, тъй като мотивите към решението не се ползват със сила на пресъдено нещо, с такава сила се ползва единствено диспозитивът на решението. Съгласно трайната практика на ВКС, ако съдът е отхвърлил като неоснователен частичния иск, със сила на пресъдено нещо се отрича съществуването на цялото право.

Формираната СПН за съдебно отреченото право е процесуална пречка за съществуване на правото на иск за горницата над предявената част от правото.

Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение и на двата процесуалноправни въпроса: „Императивна ли е правната норма намерила отражение в чл. 278, ал. 3 ГПК?” и „Може ли по-долу стоящия съд да не се съобрази с определението на по-висше стоящия съд и да постанови съдебен акт противоречащ на това определение?”. Настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение намира, че поставенитe от частният касатор процесуални въпроси имат връзка с процеса, доколкото са налице две противоречиви определения на САС за произнасяне от СГС по предявения иск. Поставените процесуалноправни въпроси обаче не са обусловили решаващия правен извод на съда за прекратяване на производството по делото, поради което не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Решаващият извод на съда е обоснован с императивната разпоредба на чл. 299, ал. 1 ГПК. Основанието за прекратяване на производството по предявения частичен иск за сумата от 48 000 лв., е обусловено от формирана сила на пресъдено нещо за съдебно отреченото съществуване на спорното право за неизпълнената част от договора за заем.

Не е налице и допълнителния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Определението на ВАС по ч.гр.д. №377/2014г. е постановено при друг правен спор, а именно кои действия на съдебния изпълнител подлежат на обжалване пред съда. Определение №825/12.12.2014г. по в.гр.д. № 601/2014г. на САС е постановено по жалба по чл.248 ГПК, за произнасяне на съда по молба за присъждане на разноски.

Определение №123 постановено по гр.д. № 819/2014г. на Смолянския окръжен съд не се обсъжда, тъй като няма данни да е влязло в сила, поради което според даденото в т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разрешение невлезлите в сила съдебни актове не формира съдебна практика. Представената съдебна практика не обосновава необходимост от допускане на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото се отнася до правни въпроси, които нямат отношение към поставените от частния касатор въпроси, нито към разрешения от въззивния съд обослувящ спора правен въпрос.

Съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г., правният въпрос по чл.280 ал.1 ГПК би бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, ако разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а при непълни, неясни или противоречиви закони - за създаване или осъвременяване на съдебна практика по прилагането им.

Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.2 и т.3 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.

На ответника по частната касационна жалба не се присъждат разноски, след като не е направено искане по чл.81 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1667 от 15.06.2015 г. по гр.д. № 2363 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: