Supreme Court dismisses appeal on procedural grounds for small claims and rejects substantive review of contract modification.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 213

София, 12.02.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

гр.дело №1106/2012 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от адв. А. П. – процесуален представител на ищцата В. Г. Г. от [населено място], против въззивно решение от 16.51.2012 г. по гр.д.№848/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Д отделение.

С обжалваното решение е потвърдено решение №ІІ-119-21/18.10.2011 г. по гр.д.№16802/2011 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГК, 119 състав, с което са отхвърлени предявените от В. Г. Г. от [населено място] против Д. п. “Р. о.” – , обективно съединени искове с правно основание чл.-344, ал.1, т.т.1-3 КТ, иск с правно основание чл.59 КТ за сумата 1848 лева – за безплатна храна под формата ваучери, както и в частта с която ищцата е осъдена да заплати на ответника по исковата молба/по обективно съединени насрещни искове – пари за храна, транспорт и неползван отпуск/ сумата 3116,30 лева, при обща цена на тези искове 3230,30 лева.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ въззивната инстанция е приела, че е налице изменение на трудовия договор с допълнително споразумение по отношение заеманата от ищцата длъжност, като тя се съгласила да заеме друга длъжност, поради което е сключен договор със срок за изпитване, и поради което законосъобразно работодателят се е възползвал от дадената му възможност да прекрати трудовия договор на основание чл.71 КТ.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат следните материалноправни въпроси:

1. Какво е правното действие на допълнителното споразумение по чл.119 КТ – допълни и изменя едно съществуващо правоотношение или води до възникване на нов основен трудов договор?;

2. Запазва ли се основното трудово правоотношение между страните, ако страните го изменят, като уговорят нова длъжност и ново трудово възнаграждение ? Може ли споразумение по чл.119 КТ, с което е променена заеманата длъжност и възнаграждението, да се приеме за нов трудов договор, сключен между страните ?;

3. Може ли сключването на споразумение по чл.119 КТ, което не би учредило валидно ново трудово правоотношение, тъй като не отговаря на изискванията на чл.66 КТ, да доведе до прекратяване на съществуващото между страните трудово правоотношение, при липса на воля за това между страните ?;

4. Може ли да се прекрати трудов договор на основания, различни от чл.325 и следващите КТ, и по конкретно с конклудентни действия ?;

5. Налице ли е валидно уговорен срок за изпитване, ако в споразумението по чл.119 КТ единствено е посочен номер на разпоредба(чл.70, ал.1 КТ), без да има други индиции, че волята на страните е да уговорят срок за изпитване, като в споразумението по чл.119 КТ, нито в молбата за работника до работодателя за изменение на трудовия договор ?; Обхваща ли действителната обща воля на страните сключването на договор по чл.70, ал.1 КТ ? При уговарянето на изпитателен срок следва ли изрично да се запише, че се уговаря изпитателен срок, или е достатъчно да се цитира номерът на разпоредбата – “чл.70, ал.1 КТ ?, означава ли че работникът е изразил съгласието си за сключването на договор по чл.70, ал.1 КТ ?;

6. Може ли да се приеме, че уговорката между страните за изпитателен срок за предходна, различна длъжност, в основният трудов договор се прилага автоматично и за новозаетата длъжност, тъй като в споразумението за преназначаване по чл.119 КТ е записано, че то е неразделна част от основния трудов договор и всички останали клаузи остават непроменени ? Може ли клаузи от прекратен договор да се прилагат за нов сключен между страните договор ?.

Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Ответникът по касация ДП “Р. о.” – , е депозирал отговор по чл.287 ГПК, приподписан от процесуалния си представител – адв. Р.. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира следното:

По иска с правно основание чл.59 КТ за сумата 1848 лева – за безплатна храна под формата ваучери, както и в частта с която ищцата е осъдена да заплати на ответника по исковата молба/по обективно съединени насрещни искове – пари за храна, транспорт и неползван отпуск/ сумата 3116,30 лева, касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като всеки един от тях с цена до 5000 лева. Касационната жалба е подадена на 12.6.2012 г., поради което обжалваният акт е изключен от касационен контрол, съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

По исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:

С оглед изводите на въззивния съд релевантният за спора въпрос, поставен в изложението е: “Запазва ли се основното трудово правоотношение между страните, ако те го изменят, като уговорят нова длъжност и ново трудово възнаграждение ?”. Всички останали въпроси не кореспондират с изводите на въззивната инстанция и са неотносими.

С оглед предмета на спора и изводите на СГС въпросът следва да бъде уточнен предвид приетото в т.1, изречение трето, in fine, от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГК - “Запазва ли се основното трудово правоотношение между страните, ако те го изменят, като уговорят нова длъжност и ново трудово възнаграждение с уговорка за изпитване ?”. Разрешение на този въпрос е даден с решение №366/28.4.2010 г. по гр.д.№1023/2009 г. на ВКС, ІV г.о., по чл.290 ГПК, а именно, че “По изключение трудов договор за изпитване може да се сключва и при съществуващо трудово правоотношение, но само когато по реда на чл.119 КТ е съществено променена трудовата функция на работника или служителя”, което съответства с решаващите изводи на въззивната инстанция по обжалваното решение.

Поради това решението на СГС, в частта му по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

С оглед изхода от спора в настоящото производство касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 570 лева.

Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.5.2012 г. по гр.д.№848/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Д отделение, по касационна жалба, вх.№70805/29.6.2012 г., подадена от адв. А. П. – процесуален представител на ищцата В. Г. Г. от [населено място].

ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], вх., ап., да заплати на Д. П. “Р. О.” – [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 570/петстотин и седемдесет/ лева.

Определението в тази част е окончателно.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, вх.№70805/29.6.2012 г., подадена от адв. А. П. – процесуален представител на ищцата В. Г. Г. от [населено място], в останалата част.

Определението в тази част може да се обжалва в седмичен срок от получаване на съобщението от страните, ведно с настоящото определение, пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: