Supreme Court allows probation for fraud and theft charges while reducing sentence term.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 81

гр.София, 10 юни 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА

ЖАНИНА НАЧЕВА

със секретар Кристина Павлова

при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ

изслуша докладваното от

председателя ( съдията ) ЛИДИЯ СТОЯНОВА

наказателно дело под № 104/2014 година, за да се произнесе,

взе предвид:

Производството е образувано по искането на осъдения Г. С. Н. и защитника му за възобновяване на въззивно нохд № 768/2013 год. на Бургаския окръжен съд, наказателен състав и изменение на решение № 270/18.11.2013 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че при произнасяне по въпросите за вида и размера на наказанията е допуснато нарушение на закона, поради което са явно несправедливи. Определено е като законосъобразно определянето им при условията на чл.373, ал.2 НПК вр.чл.55 НК вр.чл.2, ал.2, НК.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения, че след като е приложен чл.66, ал.1 НК няма основание за допълнителна проява на снизхождение по отношение на осъдения.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира искането за основателно по следните съображения:

Бургаският районен съд, ХV наказателен състав с присъда № 131/2013 год. по нохд № 1513/2013 год. признал подсъдимия Н. за виновен в това, че:

в периода 17.09. – 22.10.2007 год. в [населено място] при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у В.В. заблуждение, че е собственик на л.а. марка ”Ш." и с това му причинил имотна вреда в размер на 8 000 лева. На основание чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода и го оправдал по обвинението да е поддържал заблуждение;

на 22.10.2007 год. в [населено място] противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „Ш.” на стойност 12 605 лева, собственост на [фирма], [населено място], която владеел по силата на договор за финансов лизинг на МПС като предмета на обсебването е в големи размери. На основание чл.206, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.58а, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода;

на 22.10.2007 год. в [населено място] съзнателно се ползвал в качеството му на продавач пред В.В. от неистински частен документ-лицензиран превод на регистрационен талон, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. На основание чл.316 вр.чл.309, ал.1 вр.чл.58А, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 4 месеца лишаване от свобода.

Приложил чл.23, ал.1 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание – най-тежкото от определените – 3 години лишаване от свобода, изтърпяването на което определил при условията на чл.61, т.3 вр.чл.59, ал.1 ЗИНЗС.

Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Бургаският окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 768/2013 год. приел за частично основателна жалбата на подсъдимия Н. като изменил присъдата и на основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на наложеното общо наказание за срок от пет години и потвърдил в останалата част.

Първоинстанционният съд е постановил присъдата в производство по глава 27 НПК „съкратено съдебно следствие”. Подсъдимият Н. след разясняване на правата му приел условията по чл.371, т.2 НПК като признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Обсъдил е и оценил установените по делото индивидуализиращи обстоятелства като приел, че наказанието следва да се определи при условията на чл.373, ал.3 НПК вр.чл.58А от НК в сила към момента на постановяване на присъдата. Въззивният съд е приел, че доводите за нарушение на закона, като не са определени наказанията при условията по чл.55 НК, са неоснователни.Възприел оценката на обстоятелствата от значение за определяне на вида и размера на всяко едно от наказанията като смекчаващи и отегчаващи за правилна. Обосновал извода, че с оглед действителната им тежест и значение обществената опасност на подсъдимия и на конкретно извършеното от него не се отличават с висока степен на обществена опасност. Мотивирал възможността за постигане на целите по чл.36 НК и преди всичко на специалната превенция с приложението на чл.66, ал.1 НК при по-продължителен срок на изпитание – максимално предвидения 5 години.

В искането се поддържат доводи за неправилно приложение на материалния закон с определяне на наказанията според действащата към момента на провеждане на съдебното производство разпоредба на чл.373, ал.2 вр.чл.58А, ал.1 НПК, поради което са явно несправедливи. Обоснована е необходимостта от изменение като се приложи чл.55 НК, каквато възможност е предвидена в действащата към момента на извършване на престъпленията разпоредба на чл.373, ал.2 НПК и според която наказанието се определя при условията на чл.55 НК без да са налице многобройни или изключителни обстоятелства, защото според чл.2, ал.2 НК е по-благоприятена.

Тези възражения се подкрепят от данните по делото, че към момента на извършване на престъпленията е в сила НПК, въвеждащ съкратеното съдебно следствие в производството пред първоинстанционния съд и е предвидена възможността наказанието да се определя при условията на чл.55 НК. Според последващите изменения съдът е длъжен да приложи съответно чл.58А НК в действащата редакция според изменението в ДВ, бр.27/10.04.2009 год.

и чл.58А НК в новата му редакция /ДВ, бр.26/2010 год./, т.е. приети са изменения, които се отнасят към дейността на съда, свързана с определяне на наказанието. От съдържанието на двете разпоредби следва, че предвиждат по-тежка наказуемост при индивидуализацията на наказанието в сравнение с разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК вр.чл.55 НК/ДВ, бр.86/2005 год./.

Разпоредбите на Наказателния кодекс, регламентиращи начина на определяне на наказанието при осъждане в производството по глава 27 НПК, са материалноправни по своя характер независимо от връзката с процесуалната норма на чл.373, ал.2 НПК. Затова при определяне на наказание във всеки конкретен случай съдът е длъжен да вземе предвид времето на извършване на деянието и да приложи най-благоприятния закон според изискванията по чл.2, ал.2 НК.

Въз основа на установеното, че подсъдимият е осъществил престъпната си дейност през м.септември-м.октомври 2007 год., когато е в сила редакцията на чл.373, ал.2 НПК вр.чл.55 НК, съдът е бил длъжен да определи наказанията при тези условия.

Нарушението на закона е довело и до явна несправедливост на наложените наказания, но може да бъде отстранено в настоящото производство, защото е основание за изменение на оспорения съдебен акт, което е в полза на осъдения.

По делото са установени достатъчно по обем обстоятелства, които имат значение за определяне на наказанията и поначало двете инстанции по същество са оценили тяхната действителна тежест и значение като са приели, че не са нито многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла на чл.55 НК, което в конкретния случай предвид възможността наказанията да се налагат под предвидения минимум или да бъде заменено наказанието лишаване от свобода с друго, по-леко по вид от предвидените, не е от значение. Правилно са взети предвид данните за поведението на подсъдимия и ясното и недвусмислено заявено признание още на досъдебното производство, отношението му към извършеното и решението му да го оцени като негативно, изразявайки разкаяние и съжаление, чистото съдебно минало към този момент, съдействието му за разкриване на истината, подбудите, последиците, но не е отчел продължителността на наказателното преследване от образуването му през 2008 год. до постановяване на въззивното решение през м.ноември 2013 год., което не е последица от неговото процесуално поведение.

Предвид тези обстоятелства и тяхното значение за оценката, че обществената опасност на дееца и на конкретно извършеното, не е висока, наказанията следва да се определят както следва:

За престъплението по чл.209, ал.1 НК следва да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК, защото предвиденото наказание към момента на извършване на деянието е лишаване от свобода до 6 години. Съгласно чл.2, ал.2 НК тази редакция е по-благоприятна от изменената с ДВ, бр.26/2010 год., според която е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години и незаконосъобразно възприета от инстанциите по същество.С оглед цялостната оценка на индивидуализиращите обстоятелства наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода следва да бъде заменено съгласно чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК с наказание пробация и пробационни мерки по чл.42А, ал.2, т.1 – задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност от 1 година 2 пъти седмично, по т.2 – задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност от 1 година, както и по т.6 – безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност от 100 часа за една година.

Съгласно чл.206, ал.3 вр.ал.1 НК на подсъдимия е възможно да се определи само наказание по вид лишаване от свобода, тъй като предвиденото наказание е от 3 години до 10 години, т.е. има минимум и са налице условията на чл.55, ал.1, т.1 НК за определяне на наказанието под най-ниския предел. В съответствие с извършеното и целите по чл.36 НК справедливо е наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца. При определяне на наказанието за извършено престъпление по чл.316 вр.чл.309, ал.1 НК с оглед предвиденото по вид лишаване от свобода и в размер до 2 години налице са условията по чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК за замяна с по-лекото по вид наказание пробация. Подходящи и съответни на личността на дееца и на извършеното са пробационните мерки по чл.42А, ал.2 НК: т.1 – задължителната регистрация по настоящ адрес с продължителност от 6 месеца с периодичност от два пъти седмично и по т.2 – задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност от 6 месеца.

На основание чл.23, ал.1 НК следва да се определи и едно общо наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца, което като вид според систематичното му място в чл.37 НК е най-тежкото.

За постигане целите на наказанието настоящият състав намира, че с оглед установеното за личността на подсъдимия, неговата и на деянията обществена опасност и данните за продължителността на наказателното преследване в нарушение на принципа по чл.22 НПК не се налага определянето на по-продължителен срок на изпитание от минимално предвидения от 3 години. В този смисъл решението следва да се измени.

Предвид изложеното решението, с което е потвърдена осъдителната присъда, следва да бъде изменено по реда на възобновяването и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл.425, ал.1, т.3 вр.чл.425, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК

Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 768/2013 год. на Бургаския окръжен съд, наказателен състав. ИЗМЕНЯ решение № 270/18.11.2013 год., постановено по отношение на осъдения Г. С. Н., с което е потвърдена присъда № 131/22.05.2013 год. по нохд № 1513/2013 год. на Бургаския районен съд в частта относно наказанията, приложението на чл.23 НК и срока по чл.66, ал.1 НК като на основание чл.55, ал.1, т.2, б.Б НК за престъплението по чл.209, ал.1 НК заменява наказанието лишаване от свобода с пробация и пробационни мерки по чл.42А, ал.2, т.1 – задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност от 1 година и периодичност от 2 пъти седмично, по т.2 – задължителна периодична среща с пробационен служител с продължителност от 1 година и по т.6 – безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 100 часа за 1 година; за престъплението по чл.206, ал.3 вр.ал.1 НК вр.чл.55, ал.1, т.1 НК определя наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца; за престъплението по чл.316 вр.чл.309, ал.1 НК на основание чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК заменява наказанието лишаване от свобода с наказание пробация с пробационни мерки по чл.42А, ал.2 НК - т.1 – задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност от 6 месеца с периодичност от 2 пъти седмично; т.2 – задължителна периодична среща с пробационен служител с продължителност от 6 месеца.

На основание чл.23, ал.1 НК налага на Г. С. Н. едно общо наказание – най-тежкото от определените – лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца.

Изменя в частта относно приложението на чл.66, ал.1 НК като намалява срока на изпитание на 3 години.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ

Р Е Ш Е Н И Е

№................

гр.София, ................................. 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА

ЖАНИНА НАЧЕВА

със секретар Кристина Павлова

при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ

изслуша докладваното от

председателя ( съдията ) ЛИДИЯ СТОЯНОВА

наказателно дело под № 104/2014 година, за да се произнесе,

взе предвид:

Производството е образувано по искането на осъдения Г. С. Н. и защитника му за възобновяване на въззивно нохд № 768/2013 год. на Бургаския окръжен съд, наказателен състав и изменение на решение № 270/18.11.2013 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че при произнасяне по въпросите за вида и размера на наказанията е допуснато нарушение на закона, поради което са явно несправедливи. Определено е като законосъобразно определянето им при условията на чл.373, ал.2 НПК вр.чл.55 НК вр.чл.2, ал.2, НК.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения, че след като е приложен чл.66, ал.1 НК няма основание за допълнителна проява на снизхождение по отношение на осъдения.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира искането за основателно по следните съображения:

Бургаският районен съд, ХV наказателен състав с присъда № 131/2013 год. по нохд № 1513/2013 год. признал подсъдимия Н. за виновен в това, че:

в периода 17.09. – 22.10.2007 год. в [населено място] при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у В.В. заблуждение, че е собственик на л.а. марка „Шкода” и с това му причинил имотна вреда в размер на 8 000 лева. На основание чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода и го оправдал по обвинението да е поддържал заблуждение;

на 22.10.2007 год. в [населено място] противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „Шкода” на стойност 12 605 лева, собственост на [фирма], [населено място], която владеел по силата на договор за финансов лизинг на МПС като предмета на обсебването е в големи размери. На основание чл.206, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.58а, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода;

на 22.10.2007 год. в [населено място] съзнателно се ползвал в качеството му на продавач пред В.В. от неистински частен документ-лицензиран превод на регистрационен талон, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. На основание чл.316 вр.чл.309, ал.1 вр.чл.58А, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 4 месеца лишаване от свобода.

Приложил чл.23, ал.1 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание – най-тежкото от определените – 3 години лишаване от свобода, изтърпяването на което определил при условията на чл.61, т.3 вр.чл.59, ал.1 ЗИНЗС.

Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Бургаският окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 768/2013 год. приел за частично основателна жалбата на подсъдимия Н. като изменил присъдата и на основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на наложеното общо наказание за срок от пет години и потвърдил в останалата част.

Първоинстанционният съд е постановил присъдата в производство по глава 27 НПК „съкратено съдебно следствие”. Подсъдимият Н. след разясняване на правата му приел условията по чл.371, т.2 НПК като признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Обсъдил е и оценил установените по делото индивидуализиращи обстоятелства като приел, че наказанието следва да се определи при условията на чл.373, ал.3 НПК вр.чл.58А от НК в сила към момента на постановяване на присъдата. Въззивният съд е приел, че доводите за нарушение на закона, като не са определени наказанията при условията по чл.55 НК, са неоснователни.Възприел оценката на обстоятелствата от значение за определяне на вида и размера на всяко едно от наказанията като смекчаващи и отегчаващи за правилна. Обосновал извода, че с оглед действителната им тежест и значение обществената опасност на подсъдимия и на конкретно извършеното от него не се отличават с висока степен на обществена опасност. Мотивирал възможността за постигане на целите по чл.36 НК и преди всичко на специалната превенция с приложението на чл.66, ал.1 НК при по-продължителен срок на изпитание – максимално предвидения 5 години.

В искането се поддържат доводи за неправилно приложение на материалния закон с определяне на наказанията според действащата към момента на провеждане на съдебното производство разпоредба на чл.373, ал.2 вр.чл.58А, ал.1 НПК, поради което са явно несправедливи. Обоснована е необходимостта от изменение като се приложи чл.55 НК, каквато възможност е предвидена в действащата към момента на извършване на престъпленията разпоредба на чл.373, ал.2 НПК и според която наказанието се определя при условията на чл.55 НК без да са налице многобройни или изключителни обстоятелства, защото според чл.2, ал.2 НК е по-благоприятена.

Тези възражения се подкрепят от данните по делото, че към момента на извършване на престъпленията е в сила НПК, въвеждащ съкратеното съдебно следствие в производството пред първоинстанционния съд и е предвидена възможността наказанието да се определя при условията на чл.55 НК. Според последващите изменения съдът е длъжен да приложи съответно чл.58А НК в действащата редакция според изменението в ДВ, бр.27/10.04.2009 год.

и чл.58А НК в новата му редакция /ДВ, бр.26/2010 год./, т.е. приети са изменения, които се отнасят към дейността на съда, свързана с определяне на наказанието. От съдържанието на двете разпоредби следва, че предвиждат по-тежка наказуемост при индивидуализацията на наказанието в сравнение с разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК вр.чл.55 НК/ДВ, бр.86/2005 год./.

Разпоредбите на Наказателния кодекс, регламентиращи начина на определяне на наказанието при осъждане в производството по глава 27 НПК, са материалноправни по своя характер независимо от връзката с процесуалната норма на чл.373, ал.2 НПК. Затова при определяне на наказание във всеки конкретен случай съдът е длъжен да вземе предвид времето на извършване на деянието и да приложи най-благоприятния закон според изискванията по чл.2, ал.2 НК.

Въз основа на установеното, че подсъдимият е осъществил престъпната си дейност през м.септември-м.октомври 2007 год., когато е в сила редакцията на чл.373, ал.2 НПК вр.чл.55 НК, съдът е бил длъжен да определи наказанията при тези условия.

Нарушението на закона е довело и до явна несправедливост на наложените наказания, но може да бъде отстранено в настоящото производство, защото е основание за изменение на оспорения съдебен акт, което е в полза на осъдения.

По делото са установени достатъчно по обем обстоятелства, които имат значение за определяне на наказанията и поначало двете инстанции по същество са оценили тяхната действителна тежест и значение като са приели, че не са нито многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла на чл.55 НК, което в конкретния случай предвид възможността наказанията да се налагат под предвидения минимум или да бъде заменено наказанието лишаване от свобода с друго, по-леко по вид от предвидените, не е от значение. Правилно са взети предвид данните за поведението на подсъдимия и ясното и недвусмислено заявено признание още на досъдебното производство, отношението му към извършеното и решението му да го оцени като негативно, изразявайки разкаяние и съжаление, чистото съдебно минало към този момент, съдействието му за разкриване на истината, подбудите, последиците, но не е отчел продължителността на наказателното преследване от образуването му през 2008 год. до постановяване на въззивното решение през м.ноември 2013 год., което не е последица от неговото процесуално поведение.

Предвид тези обстоятелства и тяхното значение за оценката, че обществената опасност на дееца и на конкретно извършеното, не е висока, наказанията следва да се определят както следва:

За престъплението по чл.209, ал.1 НК следва да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК, защото предвиденото наказание към момента на извършване на деянието е лишаване от свобода до 6 години. Съгласно чл.2, ал.2 НК тази редакция е по-благоприятна от изменената с ДВ, бр.26/2010 год., според която е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години и незаконосъобразно възприета от инстанциите по същество.С оглед цялостната оценка на индивидуализиращите обстоятелства наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода следва да бъде заменено съгласно чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК с наказание пробация и пробационни мерки по чл.42А, ал.2, т.1 – задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност от 1 година 2 пъти седмично, по т.2 – задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност от 1 година, както и по т.6 – безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност от 100 часа за една година.

Съгласно чл.206, ал.3 вр.ал.1 НК на подсъдимия е възможно да се определи само наказание по вид лишаване от свобода, тъй като предвиденото наказание е от 3 години до 10 години, т.е. има минимум и са налице условията на чл.55, ал.1, т.1 НК за определяне на наказанието под най-ниския предел. В съответствие с извършеното и целите по чл.36 НК справедливо е наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца. При определяне на наказанието за извършено престъпление по чл.316 вр.чл.309, ал.1 НК с оглед предвиденото по вид лишаване от свобода и в размер до 2 години налице са условията по чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК за замяна с по-лекото по вид наказание пробация. Подходящи и съответни на личността на дееца и на извършеното са пробационните мерки по чл.42А, ал.2 НК: т.1 – задължителната регистрация по настоящ адрес с продължителност от 6 месеца с периодичност от два пъти седмично и по т.2 – задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност от 6 месеца.

На основание чл.23, ал.1 НК следва да се определи и едно общо наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца, което като вид според систематичното му място в чл.37 НК е най-тежкото.

За постигане целите на наказанието настоящият състав намира, че с оглед установеното за личността на подсъдимия, неговата и на деянията обществена опасност и данните за продължителността на наказателното преследване в нарушение на принципа по чл.22 НПК не се налага определянето на по-продължителен срок на изпитание от минимално предвидения от 3 години. В този смисъл решението следва да се измени.

Предвид изложеното решението, с което е потвърдена осъдителната присъда, следва да бъде изменено по реда на възобновяването и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл.425, ал.1, т.3 вр.чл.425, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК

Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 768/2013 год. на Бургаския окръжен съд, наказателен състав. ИЗМЕНЯ решение № 270/18.11.2013 год., постановено по отношение на осъдения Г. С. Н., с което е потвърдена присъда № 131/22.05.2013 год. по нохд № 1513/2013 год. на Бургаския районен съд в частта относно наказанията, приложението на чл.23 НК и срока по чл.66, ал.1 НК като на основание чл.55, ал.1, т.2, б.Б НК за престъплението по чл.209, ал.1 НК заменява наказанието лишаване от свобода с пробация и пробационни мерки по чл.42А, ал.2, т.1 – задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност от 1 година и периодичност от 2 пъти седмично, по т.2 – задължителна периодична среща с пробационен служител с продължителност от 1 година и по т.6 – безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 100 часа за 1 година; за престъплението по чл.206, ал.3 вр.ал.1 НК вр.чл.55, ал.1, т.1 НК определя наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца; за престъплението по чл.316 вр.чл.309, ал.1 НК на основание чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК заменява наказанието лишаване от свобода с наказание пробация с пробационни мерки по чл.42А, ал.2 НК - т.1 – задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност от 6 месеца с периодичност от 2 пъти седмично; т.2 – задължителна периодична среща с пробационен служител с продължителност от 6 месеца.

На основание чл.23, ал.1 НК налага на Г. С. Н. едно общо наказание – най-тежкото от определените – лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца.

Изменя в частта относно приложението на чл.66, ал.1 НК като намалява срока на изпитание на 3 години.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ