Supreme Court dismisses appeal as non-justiciable issue regarding compensation calculation for lost professional income.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal filed by an attorney against a second-instance judgment rejecting his claims for damages. The appellant argued that the lower courts erred in applying Supreme Court precedents regarding compensation for lost income from a free profession. The court ruled that the appeal was inadmissible because the contested legal question did not affect the decisive findings of the second-instance court, which were based on the lack of causal link rather than the calculation method.
Legislator headnote
AI generatedArt. 280, para. 1, item 1 of the Civil Procedure Code; Art. 283 of the Civil Procedure Code: A cassation appeal is inadmissible if the alleged error in applying a Supreme Court precedent does not relate to the decisive grounds of the appealed judgment.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
1076 от 2005
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
гр.София , 05.07. 20 10 год.
Върховният
касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и десета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа
докладваното от съдията Декова
гр.дело №1941 по
описа за 200 9 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. В. от гр. П., против решението от 23.09.2009г., постановено по гр.д. №552/2009г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решението от 13.04.2009г. по гр.д. №3812/2008г. на Плевенски районен съд за отхвърляне на предявените от В. С. В. срещу Г. Д. В. от гр. П., искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Г. Д. В. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от В. С. В. срещу Г. Д. В. от гр. П., искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от нереализиран доход от упражняване на адвокатска дейност и за обезщетение за имуществени вреди от нереализиран доход от Х. В. С. , поради полагане грижи за ищеца през същия период.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят В. В. , за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поддържа, че въззивното решение противоречи на ППВС №4/1968г., т.9, по въпроса за начина за определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди когато увреденият при непозволено увреждане е упражнявал свободна професия. Този въпрос обаче не е обусловил решаващите изводи на съда по конкретното дело. Решаващите мотиви на въззивното решение са други – че безспорно трайните затруднения в двигателните способности на В. В. не се явяват пречка от такъв характер, която абсолютно да го възпрепятства да предоставя адвокатски услуги. Релевираният правен въпрос от касатора не е относим към тези решаващи мотиви на обжалваното решение, поради което неоснователно се иска допускане на касационно обжалване по този въпрос. Касаторът е представил въззивни решения, за които няма данни да са влезли в сила, поради което позававането на тези решения е неоснователно.
Не налице и твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с т.4 от ППВС №4/1975г. по въпроса дали се дължи обезщетение на пострадалия в случая, когато е бил гледан от свой близък, който поради тази причина не е получавал трудовото си възнаграждение. По делото е прието за установено, че синът на ищеца не е получавал трудово възнаграждение поради това, че трудовото му правоотношение е било прекратено преди увреждането на здравето на баща му и че през процесния период не му е предлагана работа, за която е кандидатствал и той да е отказал поради това, че гледа баща си. Т.е. решаващите мотиви на съда са за неоснователност на претенцията поради недоказаност на причинната връзка, а не поради недоказаност на вредата.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 23.09.2009г., постановено по гр.д. №552/2009г. на Плевенски окръжен съд, по касационна жалба на В. С. В..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: