Legislator Case Law & Legislation
VKS-EB74EC01A41B884AC2257DDD002EB00D AI generated

Bulgarian Supreme Court dismisses appeal on assignment contract rescission due to lack of legal question criteria.

Case Number VKS-EB74EC01A41B884AC2257DDD002EB00D
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the appellant's cassation appeal against a lower court ruling that rejected claims for contract rescission and damages. The appellant argued that the assignor failed to notify the debtor of the assignment, violating the Civil Code, while the respondent submitted no defense. The court held that the appeal did not meet the criteria for cassation review because the outcome was already determined by other legal questions regarding liability clauses, rendering the disputed issues irrelevant to the final result.

Legislator headnote

AI generated

Art. 280, para. 1, item 3 of the Civil Procedure Code; Art. 288 of the Civil Procedure Code: A cassation appeal is inadmissible if the appealed decision does not raise a legal question of general importance that could alter the final outcome of the case.

Keywords

AI generated
cassation appeal assignment contract contract rescission Civil Procedure Code legal question criteria notification of assignment supreme court review

Cited Legislation

AI generated
Art. 280, para. 1, item 3 of the Civil Procedure Code
Art. 288 of the Civil Procedure Code
Art. 283 of the Civil Procedure Code
Art. 55, para. 1, item 3 of the Assignment Law
Art. 99, para. 3 of the Assignment Law
Art. 87, para. 4 of the Assignment Law
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 67

гр. София, 30.01.2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1764 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 119 / 04.02.2014г. по в.т.д. № 2110/2013г. на Окръжен съд – Варна, с което след частична отмяна на решение № 3938/ 08.08.2012г. по гр.д. № 10619/2012г. на Районен съд – Варна, са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма] за връщане, поради разваляне на договор за цесия от 24.07.2007г., на сумата от 12 848 лева с ДДС, платена по него, ведно със законна лихва върху сумата от предявяването на исковата молба до заплащането й и за присъждане на 7789,01 лева - обезщетение за вреди от неизпълнение на същия договор.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по жалбата, [фирма], не депозира отговор по нея.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен иска по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД, въззивният съд е приел, че договорът за цесия не е надлежно развален, тъй като от една страна, цедентът е изпълнил задължението си по чл.99, ал.3 ЗЗД да уведоми за цесията длъжника преди цесионерът да направи волеизявление за разваляне на договора за цесия на това основание, а от друга страна са изложени мотиви, че наличието на неизпълнение на посоченото задължение само по себе си не е основание за разваляне на договора за цесия, сключен между страните по делото.

Според решаващия състав, известието за доставяне, адресирано до длъжника, като официален документ, издаден съобразно правилата на чл.36, ал.1, т.2 вр. пар.1, т.15 ДР на Закона за пощенските услуги и чл.58, ал.3 от Наредбата при връчване на пратките, се ползва с материална доказателствена сила и удостоверява получаването на пратката от адресата чрез оторизиран пълномощник, като тежестта за опровергаване на истинността на документа се носи от ищеца, предприел оспорването му.

Изложени са съображения, че неспазването на установеното в чл.99, ал.3 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, не съставлява съществено неизпълнение на задълженията по договора за цесия и основание за развалянето му. Въззивният съд е изходил от целта на разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД, която по аргумент на ал.4 от същия член, е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му - изпълнение на лице, което не е носител на вземането.

Позовал се е и на разпоредбата по чл.100 ЗЗД за определяне на обема на отговорността на цедента спрямо цесионера за съществуване на вземането, което правило може да бъде изменено по силата на сключения договор, като отпадне отговорността на цедента за съществуване на вземането или да се разшири същата чрез отговорност за неплатежоспособността на длъжника.

От клаузите на договора е изведено, че страните са договорили цедентът да отговаря за съществуване на вземането и относно характеристиките му на лихвоностно и необременено от прекратително условие или залог, единствено при неизпълнение на които условия за цесионера е налице основание за разваляне на договора.

Допълнително е аргументирано, че само при евентуално извършено на стария кредитор плащане, за каквото няма твърдение по делото, би се породило право на цесионера да предяви спрямо цедента осъдителен иск, като от неоснователността на предявения главен иск, е изведена и неоснователността на предявения иск за обезщетение за причинените вреди.

Касаторът сочи, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по обусловилите изхода на спора правни въпроси: „/1/ Съставлява ли неизпълнението на задължението на цедента по един договор за цесия да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането, произтичащо от нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД, съществено неизпълнение на договора по см. на чл.87, ал.4 ЗЗД - основание същият да бъде развален?; /2/ Съставлява ли разписката за връчване на пощенска пратка, оформена съобразно изискванията на чл.36, ал.1, т.2 вр. пар.1, т.15 от ДР на Закона за пощенските услуги доказателство, освен за връчване на пратката, също и за нейното съдържание?”. Релевирано е, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:

Въпреки че въззивната инстанция е изложила мотиви, че неизпълнението на задължението на цедента по един договора за цесия да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането, произтичащо от нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД, не е съществено неизпълнение на договора по см. на чл.87, ал.4 ЗЗД, този въпрос не обуславя наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като изходът на спора е предопределен от извършеното от съда тълкуване на договора за цесия в частта относно клаузите за отговорността на цедента, и от застъпеното от него становище, че правото на разваляне на цесията би се породило само при извършено от длъжника изпълнение на стария кредитор, във връзка с които няма формулирани от жалбоподателя въпроси.

Ето защо, отговорът на въпроса за приложението на чл.87, ал.4 ГПК при неизпълнение от цедента на задължението по чл.99, ал.3 ЗЗД, не би довел до промяна на крайния резултат по делото, поставен в зависимост от други самостоятелно обуславящи го правни въпроси. Вторият въпрос в изложението, свързан с надлежното съобщаване на цесията с писмо с обратна разписка, също не отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, предвид факта, че въззивният съд е приел, че дори в хипотеза на неизпълнение на задължението за съобщаване на цесията на длъжника, липсва основание за разваляне на договора за цесия, още повече, че в конкретния случай страните по делото са договори съобщаването по чл.99, ал.3 ЗЗД да се извърши от цедента именно с обратна разписка.

Поради липсата на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, наведената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не следва да бъде обсъждана.

Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 119 / 04.02.2014г. по в.т.д. № 2110/2013г. на Окръжен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.