Supreme Court dismisses appeal on negatory claims for removal of structures in shared property where plaintiff failed to prove interference.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 335

София, 31.05.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 304/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1675 от 28.10.2015 г. по гр.д. № 1936/2015 г. на Пловдивския окръжен съд е отменено решение № 1721 от 20.05.2015 г. по гр.д. № 13126/2014 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от П. И. А. против Ц. А. А. и В. Й. А. искове по чл. 109 ЗС за осигуряване на свободен и безпрепятствен достъп до водомер в затворено помещение, непосредствено до изградената външна чешма до входната врата за първия етаж, и в тази част е постановено друго, с което Ц. А. А. и В. Й. А. са осъдени да осигурят на П. И. А. свободен достъп до този водомер. Със същото решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от П. И. А. против В. Й. А. и Ц. А. А. искове по чл. 109 ЗС за премахване на дървена барака с приблизителни размери 2.90/4.00 м, находяща се в дворното място, цялото с площ 242 кв.м в [населено място],[жк], [улица], и външна чешма до входа на вратата на първия етаж от жилищната сграда, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният като насрещен от Ц. А. А. против П. А. иск по чл. 109 ЗС за премахване на построените в южната част на съсобственото дворно място бараки с приблизителни размери 3.00/4.00 м и 2.00/3.00 м.

В срока по чл. 283 ГПК П. И. А., действащ чрез своя пълномощник адв. Д. Б., е подал касационна жалба, с която атакува въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от него негаторни искове по чл. 109 ЗС за премахване на външната чешма и барака с размери 2.90/4.00 м. Оплакванията са за нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните правни въпроси: 1/ За значението на актовете на администрацията и в частност на удостоверението за търпимост на незаконен строеж в производството по чл. 109 ЗС. 2/ Дали всяко въздействие върху имота може да бъде предмет на защита с иска по чл. 109 ЗС и дали незаконните, но търпими строежи в съсобствен имот, ограничават или смущават пълноценното ползване на имота от останалите съсобственици.

Ответниците по касация Ц. А. А. и В. Й. А. не са взели становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

От фактическа страна по делото е установено и не е спорно между страните, че ищецът П. И. А. е собственик на приземния / първи/ жилищен етаж с югоизточно изложение от масивна жилищна сграда, а ответницата Ц. А. А. е собственик на втория етаж. Наред със самостоятелните жилищни обекти всеки от тях притежава по ¼ ид. част от дворното място. Не е било спорно, а това е установено и от заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза, че в източния край на дворното място е изградена дървена барака с размери 3.00/4.00 м. , която се ползва от ответницата Ц. А. за складиране на дърва. Изградена е и дворна чешма с бетоново корито, долепена до стената на въшното стълбище за етажа на ответницата в близост до входа на жилището на ищеца.

По делото е представено писмо от [община], район „Ю.”, от 01.08.2008 г., адресирано до ищеца П. А., с което същият по повод подадена от него жалба е уведомен за резултатите от извършена проверка, която е констатирала, че А. И. А. / баща на ответницата Ц. А. и съпруг на ответницата В. А./ е представил нотариално заверена декларация за това, че постройките са изградени преди 1987 г., поради което на основание § 16 от ЗУТ същите се считат за търпими.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява процесните барака и външна чешма да са изградени в нарушение на установените с благоустройствените закони строителни правила и норми, обезпечаващи нормалното ползване на строежите. Посочил е, че незаконността на строежа, извършен в съсобствен недвижим имот, не е безусловно основание за уважаване на негаторния иск, а в тежест на ищеца е да докаже с какво конкретно тези строежи пречат на нормалното упражняване на правото му на собственост в пълен обем. Приел е, че в случая ищецът не е провел такова доказване, поради което предявените от него негаторни искове за премахване на бараката и на чешмата се явяват неоснователни.

Съдът не е придал решаващо значение на изразеното от [община] становище, според което процесните обекти са със статут на търпимост по § 16 ЗУТ. Напротив, посочил е, че този статут не е безусловно основание за запазване на строежа и за отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС. Твърдението на касатора за произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за доказателственото значение на удостоверението за търпимост по § 16 ЗУТ в исковото производство по чл. 109 ЗС, не кореспондира с изложените от въззивната инстанция мотиви, поради което този въпрос не обосновава основание за допускане на касационно обжалване.

Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационна проверка и по следващия правен въпрос - дали всяко въздействие върху имота може да бъде предмет на защита с иска по чл. 109 ЗС и дали незаконните, но търпими строежи в съсобствен имот ограничават или смущават пълноценното ползване на имота от останалите съсобственици. В соченото от касатора решение № 74 от 09.07.2014 г. по гр.д. № 6580/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., е прието, че при предявен иск за премахване на строеж в съсобствен недвижим имот следва да се установи дали същият ограничава правото на собственост и в частност- правото на ползване на имота. Посочено е, че подлежат на премахване по реда на чл. 109 ЗС и тези строежи в съсобствения имот, които са в режим на търпимост, ако те ограничават или смущават пълноценното ползване на имота от останалите съсобственици. Даденото от въззивния съд разрешение не е противоречие с цитираната практика, доколкото искът по чл. 109 ЗС за премахване на бараката и чешмата е отхвърлен като неоснователен не поради това, че са в режим на търпимост, а защото е прието, че ищецът не е навел твърдения и не е доказал как конкретно тези обекти смущават или ограничават правото му на собственост върху дворното място или върху жилището му.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1675 от 28.10.2015 г. по гр.д. № 1936/2015 г. на Пловдивския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: