Legislator Case Law & Legislation
VKS-EB5F3D8743AE7650C2258BAC0020DDFB AI generated

Supreme Court remands case for correction of obvious factual error where court motives contradicted operative part regarding claim dismissal.

Case Number VKS-EB5F3D8743AE7650C2258BAC0020DDFB
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court dismissed the cassation appeal by remanding the case to the District Court of Sliven for correction of an obvious factual error. The District Court's operative part only dismissed the claim for the difference between the awarded and claimed amounts, while its motives confirmed the full claim and costs, creating a contradiction. The court ruled that such a discrepancy constitutes an obvious factual error under Article 247 of the Civil Procedure Code, requiring the lower court to issue a corrected decision.

Legislator headnote

AI generated

Article 247 of the Civil Procedure Code; When the will of the court formed in the motives of a judgment is not reflected in the operative part, it constitutes an obvious factual error requiring remand for correction.

Keywords

AI generated
obvious factual error motive operative part contradiction judgment remand for correction Civil Procedure Code cassation appeal judicial inconsistency

Cited Legislation

AI generated
Article 247 of the Civil Procedure Code
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4394

гр. София, 03.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 160 по описа за 2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, чрез юрисконсулт П. Стоянова, срещу въззивно решение № 229/18.10.2023 г., постановено по гр.д. № 163/2023 г. на Окръжен съд – Сливен. С последното частично е отменено решение № 14/11.01.2023 г., постановено по гр.д. № 397/2022 г. на Районен съд – Сливен, и като краен резултат е отхвърлен предявеният от Г. Д. В. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за заплащане на брутно обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа на тримесечие за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. за сумата над 4548,60 лв. до пълния предявен размер.

Касаторът твърди, че решението е недопустимо, а също и неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск да бъде изцяло отхвърлен.

Ответникът по касационната жалба Г. Д. В. взема становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, при проверката на допустимостта на касационната жалба, подадена от ответника по делото срещу въззивното решение в осъдителната част констатира, че в обжалваното въззивно решение, е допусната очевидна фактическа грешка.

Първоинстанционният съд е уважил предявения от Г. Д. В. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за заплащане на обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа на тримесечие за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. изцяло за претендираната сума от 5010 лв.

Видно от мотивите на решението, въззивният съд, след като е разгледал въззивната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е обжалвано изцяло осъдителното първоинстанционно решение, е формирал извод за частична основателност на предявения иск за главница за сумата от 4548,60 лв. и от 1424,00 лв. за разноски и в тази връзка за потвърждаване на решението на първата инстанция за тази сума-главница и разноски, и за неоснователност и за отмяна, и за отхвърляне на предявения иск в останалата част за разликата до пълния претендиран и уважен размер на главницата и съответно за част от разноските. В диспозитива на решението обаче, въззивният съд е отменил обжалвания акт в посочената осъдителна част, включително и за разноските и вместо него е постановил решение, с което само е отхвърлил иска за главницата за разликата от 4548,60лв. до пълния предявен размер от 5010лв. /погрешно е посочено 5100лв./. Налице е несъответствие между така формираната воля в мотивите и диспозитива на решението за уважената част от иска.

В случаите, когато волята на съда, формирана в мотивите на съдебното решение, не е намерила отразяване в диспозитива на решението, е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК. Тъй като съгласно чл. 247 ГПК компетентен да отстрани допуснатата очевидна фактическа грешка във въззивното решение е съдът, който го е постановил, то делото следва да бъде върнато на въззивния съд за провеждане на процедурата и постановяване на решение по чл. 247 ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА делото на същия състав на Окръжен съд – Сливен за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение № 229/18.10.2023 г., постановено по гр.д. № 163/2023 г.

След влизане в сила на решението по чл. 247 ГПК делото да се върне на същия състав на ВКС, ГК, Трето г.о., за произнасяне по постъпилата касационна жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: