Supreme Court dismisses appeal on procedural grounds, finding no legal basis for review despite alleged lack of disciplinary violation details.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 462

София, 24.04.2017 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4991 по описа за 2016 г., взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Д....“, [населено място], представляван от директора И. Б., чрез адвокат Ц. Х. от АК-П., срещу въззивно решение № 339/03.08.2016 г., постановено от Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д. № 497/2016 г.

Касаторът излага доводи за нарушение на материалния закон и за необоснованост. Иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло.

Насрещната страна П. Д. Б., чрез адвокат Е. К.-П., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че не касационната жалба е недопустима, но по съображения, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК; излага съображения за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на съдебноделоводните разноски, сторени пред касационната инстанция.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – основанията по чл. 280 ГПК са от значение за проверката по чл. 288 ГПК – на редовни и допустими касационни жалби, с оглед допускане на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Пещерски районен съд, е отменил като незаконно дисциплинарното уволнение на П. Б. със заповед № 222 от 30.11.2015 г. на директора на „Д..., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил го на заеманата преди уволнението длъжност „санитар“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и работодателят е осъден да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода на оставане без работа поради незаконното уволнение, в размер на 2 971,98 лева, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Ответникът – работодател, е осъден да заплати и дължимата държавна такса за двете инстанции.

За да постанови този резултат, въззивният съд приел за установено, че П. Д. Б. е работил в „Д....“ по трудово правоотношение на длъжността „санитар“, считано от 16.02.2004 г., като тази длъжност била изпълнявана до момента на уволнението. С писмо изх. № 383/19.11.2015 г., връчено на 19.11.2015 г., работодателят поискал от служителя писмени обяснения за извършени от последния нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т.8 и т.10 от КТ. Със заповед № 222 от 30.11.2015 г. Б. бил уволнен дисциплинарно, считано от датата на връчване на заповедта – 01.12.2015 г., като за причина за прекратяване на трудовия договор било посочено „дисциплинарно уволнение“. Съдът намерил, че заповедта е лишена от всякакви мотиви – от съдържанието й не може да се прецени дали наказание е наложено за нарушенията на трудовата дисциплина, за които е поискано обяснение или за други такива, както и дали е наложено наказание за всички дисциплинарни нарушения, за които е искано обяснение от служителя, или само за част от тях. В заповедта работодателят не е препратил към писмото, с което е поискал обяснения, а само е посочил, че нормата на чл.193, ал.1 от КТ е изпълнена.

В заключение, уволнението е признато за незаконно поради неспазване на чл. 195, ал. 1 КТ и исковете са уважени.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса дали са изпълнени изискванията на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, в случай че в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се препраща към друг документ, в който са посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено.

Жалбоподателят счита, че по отношение на този въпрос е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като сочи следната съдебна практика на ВКС: решение № 171/23.02.2010 г. по гр.д. № 68/2009 г. на III г.о. на ВКС, решение № 460/17.06.2010 г. по гр.д. № 465/2009 г. на III г.о. на ВКС, решение № 946/11.01.2010 г. по гр.д. № 127/2009 г. на III г.о. на ВКС, решение № 3/02.02.2011 г. по гр.д. № 1000/2010 г. на IV г.о. на ВКС.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че въпросът е неотносим към постановеното от съда, който е установил, че липсва препращане към писмото, с което са поискани писмени обяснения или друг документ, известен на работника, за индивидуализиране от обективна страна деянията, приети от работодателя като нарушения на трудовата дисциплина и послужили като основания за допускане на касационно обжалване.

В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касация има право на съдебноделоводни разноски за инстанцията и в срок е направил искане по чл. 78, ал. 1 ГПК, но не е представил доказателства, че е сторил такива. Искането му е неоснователно.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 339/03.08.2016 г., постановено от Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д. № 497/2016 г.

РАЗНОСКИ не се присъждат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: