Court dismisses appeal in loan dispute where defendant proved debt repayment via bank transfer and witness testimony.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 75

София, 22.01.2016 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Светла Цачева

Членове: Албена Бонева Боян Цонев

изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4593 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

С решение № 221 от 07.05.2015 година по гр.д. № 105/2015 година на Смоленски окръжен съд е отхвърлен като неоснователен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД, предявен от Е. Ф. Я. от [населено място] против А. Р. В. от същия град за сумата 7000 лева. В решението е прието за установено, че на 08.01.2010 г. между страните по делото е бил сключен договор за паричен заем, в изпълнение на който ищецът е предал 7000 лева на ответника, който се е задължил да ги върне до 30.05.2010 г., като за получаване на сумата е подписал разписка. Договорът е бил съставен в един екземпляр, предаден в държане на заемодателя. На 25.02.2011 г. ответникът е получил сумата 15300 евро по договор за банков кредит, с част от който е върнал взетата от ищеца в заем сума от 7000 лева. При връщане на сумата ищецът му е върнал висококачествени цветни ксерокопия от разписката и договора за заем, въвеждайки го в заблуждение, че му предоставя оригиналите от документите, след което е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение за заемната сума срещу длъжника на основание чл. 410 ГПК. При така установените факти е прието, че предявеният иск за установяване на вземането по договора за заем е неоснователно, тъй като ответникът е погасил изцяло задължението си.

Касационна жалба против решението на Смоленски окръжен съд е постъпила от Е. Ф. Я.. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси кои факти следва да докаже заемополучателят и по какъв начин, за да се приемат те за установени; длъжна ли е страната по делото да проведе насрещно доказване за факти, от които се ползва насрещната страна и при непровеждане на насрещно доказване да понесе последиците на доказателствената тежест;

как се установява степента на достоверност на косвените доказателства и следва ли да са налице множество такива, за да се счита главният факт за доказан; изключени ли са по силата на чл. 164, ал.1, т.4 ГПК свидетелски показания за установяване погасяване на задължение, за което е съставен писмен документ по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗД и може ли съдът да цени такива показания, са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 150 от 25.06.2012 г.

по гр.д. № 574/2011 г., 4 г.о. ВКС; решение № 31 от 09.03.2012 г. по гр.д. № 502/2011 г., 3 г.о. ВКС; решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 921/2010 г., 4 г.о. ВКС; решение № 190 от 2013 г. по т.д. № 483/2012 г., 1 г.о. ВКС и решение № 160 от 29.05.2013 г. по гр.д. № 800/2012 г., 4 г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Поддържа се, че в противоречие с решение № 131 от 12.04.2013 г.

по гр.д. № 1/2013 г. 4 г.о. ВКС са разрешени и въпросите кои факти и обстоятелства следва да се зачетат при преценката по чл. 172 ГПК за заинтересованост на свидетеля; дължи ли съдът задълбочен анализ на фактите, за които свидетелят дава показания; следва ли съдът да изложи съображения защо кредитира свидетелските показания;

може ли решаващите изводи на съда да почиват на свидетелски показания, попадащи в хипотезата на чл. 172 ГПК и косвено доказателство и как се формира преценката, че страната по делото е въвела насрещната страна в заблуждение. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите може ли да се формира извод за погасяване на задължение, когато в държане на длъжника е копие от особен документ по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗД;

приложима ли е разпоредбата на чл. 109 ЗЗД, когато оригиналният документ по чл. 77, ал. 2 ЗЗД е в държане на кредитора и може ли на копието да се придаде значение, присъщо на оригинала на документа.

Ответникът по касационната жалба А. Р. В. не взема становище.

По доводите за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:

Повдигнатите от касатора въпроси кои факти следва да докаже заемополучателят и по какъв начин, за да се приемат те за установени; как се установява степента на достоверност на косвените доказателства и следва ли да са налице множество такива, за да се счита главният факт за доказан; изключени ли са по силата на чл. 164, ал.1, т.4 ГПК свидетелски показания за установяване погасяване на задължение, за което е съставен писмен документ по смисъла на чл. 77, ал.2 ЗЗД и може ли съдът да цени такива показания са разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на Върховния касационен съд.

Съобразявайки установената съдебна практика, израз на която е приложеното решение № 150 от 25.06.2012 г. по гр.д. № 574/2011 г., 4 г.о. ВКС, въззивният съд е приел, че в производството по иск за установяване дължимостта на дадена в заем сума, заемополучателят следва да установи при условията на пълно и главно доказване възражението си, че задължението е погасено.

Съобразена е и съдебната практика (решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 921/2010 г., ІV г.о. ВКС; решение № 31 от 09.03.2012 г. по гр.д. № 502/2011 г., ІІІ г.о. ВКС), съгласно която главно доказване на факти може да бъде проведено и чрез косвено доказване; доказване чрез улики и индиции на факти, които са във връзка и зависимост с правнорелевантния факт и които, изключвайки друга вероятност, създават сигурно убеждение, че правнорелевантният факт се е осъществил.

Така въззивният съд, съпоставяйки поредица от доказателствени факти, разглеждайки ги в тяхната съвкупност и ценейки степента им на достоверност, е формирал несъмнения извод, че заемната сума е върната от ответника. В съответствие с установената съдебна практика (решение № 190 от 2013 г. по т.д. № 483/2012 г., І г.о.

ВКС и решение № 160 от 29.05.2013 г. по гр.д. № 800/2012 г., ІV г.о. ВКС) са разрешени и въпросите изключени ли са по силата на чл. 164, ал.1, т. 4 ГПК свидетелски показания за установяване погасяване на задължение, за което е съставен писмен документ по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗД и може ли съдът да цени такива показания – въззивният съд не е ценил показанията на разпитания свидетел относно факта на връщане на заемната сума, а само относно обстоятелствата, при които е било извършено предаването на договора за паричен заем и разписката за получената сума.

Въпросите длъжна ли е страната по делото да проведе насрещно доказване за факти, от които се ползва насрещната страна и при непровеждане на насрещно доказване да понесе последиците на доказателствената тежест не са обуславящи изхода на делото. Въззивният съд е отхвърлил иска като неоснователен, тъй като е приел, че ответникът е провел пълно и главно доказване на факта, че е върнал на ищеца заемодател дадената в заем сума, т.е., че е доказал правопогасяващото си възражение. Приел е и че ищецът не е провел насрещно доказване, без с това обаче да размести правилата на доказателствената тежест в процеса.

В съответствие с установената съдебна практика са разрешени и въпросите относно преценката на съда по чл. 172 ГПК за заинтересованст на свидетеля. Съобразявайки съдебната практика, съгласно която преценката на съда повлияла ли е възможната заинтересованост на свидетеля на достоверността на показанията му се извършва въз основа на всички доказателства по делото (в този смисъл и решение № 131 от 12.04.2013 г. по гр.д. № 1/2013 г. 4 г.о. ВКС), съдът е ценил достоверността на показанията на разпитаната като свидетел съпруга на ответника, съпоставяйки ги с всички доказателства, в т.ч. доказателствата за получен от ответника банков заем и намиращите се в негово държане копия от договор за заем и разписка.

Не дават основание за допускане на касационно обжалване и въпросите може ли да се формира извод за погасяване на задължение, когато в държане на длъжника е копие от особен документ по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗД; приложима ли е разпоредбата на чл. 109 ЗЗД, когато оригиналният документ по чл. 77, ал. 2 ЗЗД е в държане на кредитора и може ли на копието да се придаде значение, присъщо на оригинала на документа – така изведени, въпросите не обуславят изхода на делото. Несъмнено е, че задължението се счита за погасено ако частният документ за дълга се намира в длъжника, както и че на копието не може да се придаде значението, присъщо на оригинала, но тези правила са неотносими към решаващите изводи на съда. Съдът е приел, че ответникът е получил висококачествено копие от оригиналите на документите за дълга, бидейки заблуден, че получава оригиналите; че при съставяне на документите в един екземпляр, получен незабавно след подписването им от ищеца заемодател, ищецът не е имал възможност да разполага с копия от тях, освен ако не са му предоставени от ищеца при връщане на дълга – извод, формиран след преценка на всички събрани по делото доказателства.

Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 221 от 07.05.2015 година по гр.д. № 105/2015 година на Смоленски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: