Supreme Court dismisses consumer's appeal, ruling commercial loan contract dispute is not civil despite consumer status.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court dismissed a private appeal challenging a decision that rejected a cassation complaint against a commercial loan contract dispute. The appellant argued that their status as a consumer made the case civil rather than commercial, but the court held the nature of the dispute depends on the underlying transaction, not the procedural history. Since the loan was an absolute commercial deal and the claim value fell below the statutory threshold for cassation, the appellate decision was final and not subject to further review.
Legislator headnote
AI generatedArt. 274, para. 2, item 2 of the Civil Procedure Code; Art. 280, para. 3, item 1 of the Civil Procedure Code: A dispute arising from an absolute commercial transaction remains commercial in nature regardless of the parties' status as consumers, and if the claim value is below the statutory threshold, the appellate decision is final and not subject to cassation.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр. София, 28.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение , в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№101 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. М. К. срещу определение №224 от 25.10.2019 г. оп т.д.№1484/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. М. К. срещу решение №101 от 06.12.2018 г. по в.гр.д.№315/2018 г. на ОС Видин.
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се посочва, че съставът на ВКС не е взел предвид обстоятелството, че Е. К. е потребител, поради което делото не е търговско, а гражданско.
Ответникът по частната жалба – „Банка ДСК” ЕАД заявява становище за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като вземането, предмет на предявения иск по чл.422 от ГПК, произтича от абсолютна търговска сделка – договор за кредит от 26.04.2012 г., сключен от банката търговец и жалбоподателя, което определя и характера на делото като търговско, а размерът на цената на предявения иск – 7 654.80 лв. е под законово определения в разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно установената практика на ВКС търговският характер на делото не може и не се определя от процесуалния ред, по който се разглежда материалноправният спор и тъй като в случая предмет на делото са били права, произтичащи от абсолютна търговска сделка и при цена на иска под минималния праг за достъп до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, въззивното решение не е подлежало на касационен контрол, до какъвто извод е достигнал и първият тричленен състав на ВКС, ТК.
Не е довод в подкрепа на обратното становище осъщественото със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр.100/2019 г., в сила от 24.12.2019 г., допълнение на разпоредбата на чл.113 от ГПК, с което законодателят е предвидил, че образуваните дела по искове на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.
Очевидно е, че смисълът, вложен във визираното допълнение е, независимо дали спорът, в който участва потребител, е породен от или отнасящ се до търговска сделка или не, делата да се образуват и разглеждат като граждански, както с оглед процесуалния ред за разглеждане, така и с оглед разширяване на кръга дела, решенията по които подлежат на касационен контрол, предвид размера на цената на иска и минималния праг, предвиден в разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК.
Доколкото със закона за изменение и допълнение на ГПК не са предвидени преходни и заключителни разпоредби, придаващи обратна сила на допълнението, същото се прилага за всички заварени към влизане в сила на ЗИД на ГПК /ДВ бр.100/2019 г./ дела по искове на и срещу потребители, по които съдебният акт слагащ край на производството не е влязъл в сила.
В конкретния случай въззивният съд се е произнесъл на 06.12.2018 г. с окончателен съдебен акт, който към момента на постановяването му с оглед изложените по-горе съображения не подлежи на обжалване и влиза в сила от момента на обявяването му, респективно подадената срещу решението на въззивния съд касационна жалба, не е породила суспензивен ефект, а решението е влязло в сила на 06.12.2018 г., когато е било и обявено – чл.296, т.1 от ГПК.
С оглед изложеното наведените в частната жалба доводи са неоснователни, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №224 от 25.10.2019 г. оп т.д.№1484/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.