Court allows appeal against dismissal of lawsuit due to unpaid tax when debt is part of bankruptcy estate.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 92

гр.София, 16.02.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№2413/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК .

Образувано е по частна касационна жалба на С. М., в качеството му на синдик на „Обзор Б. Р. II“ /н/ срещу определение № 2286/05.07.2016г., постановено по в.ч.гр.д.№2552/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 102861 от 10.12.2015 г. по т. д. №2050/2013 г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от „Обзор Б. Р. II“ /л/ искова молба поради невнасяне на дължимата държавна такса и е прекратено производството по делото.

В частната жалба са наведени доводи за постановяване на обжалваното определение в нарушение на чл. 620 ал. 5 ТЗ ,която жалбоподателят счита за относима и към настоящия спор,доколкото заведеният от ликвидатора на дружеството осъдителен иск е продължен след откриване на производството по несъстоятелност от синдика,като такъв за попълване масата на несъстоятелността на дружеството.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение като взе предвид изложените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира,че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК ,поради което е процесуално допустима.

Производството по т. д. № 2050/2013 г. по описа на СГС е образувано по предявени с искова молба вх.№134587/19.12.12г. от няколко ищци,между които и „Обзор Б. Р. II“ /л/ ,чрез неговия ликвидатор А. С., искове за осъждане на ответника ЗАД [фирма] да заплати на дружеството застрахователно обезщетение по имуществена застраховка /конкретно за този ищец - в размер на 338 624,73 лв. и лихва за забава в размер на 86 624,73 лв./. След извършени от съда процесуални действия по разделяне на производството с отделяне на исковете на този ответник в отделно такова,с определение от 09.05.13г. това производство е оставено без движение,като на ищеца е указано да представи документ за внесена по сметка на съда държавна такса върху цената на исковете.

Междувременно с решение №381/24.04.13г. на ОС Варна,вписано в ТР на 26.04.13г., по отношение на дружеството-ищец е открито производство по несъстоятелност по реда на чл.630 ал.1 ТЗ /а впоследствие с решение №870/11.10.13г. е и обявено в несъстоятелност по реда на чл.710 ТЗ/.Поради това с молба от 04.06.13г., в отговор на дадените от съда указания, избраният от Първото събрание на кредиторите и вписан на 30.05.13г. синдик на дружеството С. М. е поискал дружеството да бъде освободено от предварително внасяне на държавна такса по делото на основание чл.620 ал.5 ТЗ,тъй като същото се води за попълване масата на несъстоятелността. След последващо оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на други недостатъци по нея, СГС е предприел действия по чл.367 ГПК за размяна на книжата /постъпил е отговор на исковата молба и допълнителна искова молба от дружеството в несъстоятелност, представлявано от синдика/. С разпореждане от 25.06.15г. /след смяна на докладчика по делото/ исковата молба отново е оставена без движение с указания за заплащане на държавна такса по съображения за неприложимост на чл.620 ал.5 ТЗ,тъй като при завеждането на исковата молба дружеството не е било в производство по несъстоятелност.Разпореждането е съобщено на синдика,като в дадения срок определената от съда такса не е внесена. С първоинстанционното разпореждане исковата молба е върната.

По образуваното по частна жалба на „Обзор Б. Р. II“ /н/ чрез синдика му производство пред САС въззивният съд е постановил атакуваното определение,с което е приел за правилно съображението на първоинстанционния съд,че към момента на предявяването на исковете ищецът не е бил обявен в несъстоятелност ,като към този момент исковата молба е следвало да бъде комплектована с доказателство за внесена държавна такса.Тъй като последващо настъпилите обстоятелства по обявяването на дружеството в несъстоятелност не могат да се отразят на процедурата съдът е намерил , че липсва правно валидно основание за отмяна на постановеното връщане на исковата молба.Приел е за безспорно,че в предходен момент ищецът е бил уведомен за разпореждането на СГС за оставяне на производството без движение и в дадения му срок не е извършил действия съобразно дадените му указания.

Въззивното определение е от категорията на актовете по чл. 274 ал. 3 от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280 ал. 1 ГПК . В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят е поставил в хипотезата на т. 3 на чл. 280 ал. 1 на ГПК въпроси,които се свеждат до приложимостта на разпоредбата на чл.620 ал.5 ТЗ спрямо осъдителни искове,предявени първоначално от ликвидатор на дружество и поддържани от синдика след откриването на производство по несъстоятелност на дружеството с оглед това дали те представляват искове за попълване масата на несъстоятелността по смисъла на посочената разпоредба .

Настоящият състав на ВКС,Търговска колегия,Първо отделение намира,че са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване в посочената хипотеза,доколкото така поставеният въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд. Същевременно , предвид липсата на легална дефиниция и изчерпателно законово посочване на исковете за попълване масата на несъстоятелността, както и съдебна практика по случаи на встъпване на синдика,като представляващ несъстоятелното дружество във висящи производства по предявени от последното осъдителни искове,поставеният въпрос налага тълкуване на разпоредбата на чл.620 ал.5 ТЗ,което го прави от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

По правния въпрос. Постоянна и безпротиворечива е практиката на ВКС,че разпоредбата на чл.620 ал.5 ТЗ намира приложение в случаите,в които се касае до предприети от дружеството в несъстоятелност чрез неговия синдик или от самия синдик действия по иницииране на съдебни производства,имащи за цел възстановяване и съхраняване масата на несъстоятелността /но само когато то/той е активна,не и ответна страна – опр.№301/22.03.11г.

по ч.т.д.№107/11г. на второ т.о. на ВКС/.Действия за попълване масата на несъстоятелността по смисъла на чл.620 ал.5 ТЗ могат да бъдат както отменителните искове по чл.647 ТЗ,така и искове по чл.646 ТЗ за обявяване нищожност на действия и сделки,целящи връщане на имущество в масата на несъстоятелността,установителни искове за нищожност на договори,косвен иск по чл.134 ЗЗД, преки искове – за изпълнение на договор,за плащане на задължение,за връщане на дадено по развален договор или при начална липса на основание и др. /в т.см.

опр.№267/07.05.09г. по ч.т.д.№139/09г. на второ т.о., опр.№1072/30.11.12г. по ч.т.д.№888/12г. на второ т.о., опр.№479/29.12.08г. по ч.т.д.№339/08г. на второ т.о., опр.№309/21.11.08г. по ч.т.д.№312/08г. на първо т.о., опр.266/10.03.11г. по ч.т.д.№123/11г. на второ т.о. и др./. За да се отговори на поставения от касатора правен въпрос следва да бъде съобразен смисъла на така възприетите в практиката разрешения,като се изходи и от целта на разпоредбата на чл.620 ал.5 ТЗ.

А тя е насочена към това реализирането на вземанията на несъстоятелния търговец с включването им в масата на несъстоятелността,което би я увеличило,а оттам – и възможността за по-пълно удовлетворяване на кредиторите, да бъде извършено по облекчен ред без да се натоварва тя с разноски,които биха довели до намаляването й.

Именно поради това законодателят е освободил търговеца в несъстоятелност от задължението за предварително плащане на държавна такса. Встъпвайки в производството по несъстоятелност на длъжника-търговец, действайки първоначално наред с неговите органи,а впоследствие и вместо тях,синдикът е призван да защитава интересите както на самия длъжник,така и на неговите кредитори.Всички негови функции и правомощия,са основани на идеята за консолидиране на цялото имущество на несъстоятелния длъжник в обща маса и осъществяване на универсално принудително изпълнение върху него с оглед възможно най-справедливо удовлетворяване на всичките му кредитори.

В изпълнение на тези правомощия той е задължен не само да издирва и уточнява имуществото на длъжника,да завежда и води от негово име дела за събиране на паричните му вземания,но и да продължи, след откриването на производството и назначаването/избора му, да води образуваните от името на дружеството дела,насочени към снабдяване с изпълнителен титул за събиране на вземанията на несъстоятелния търговец в интерес на кредиторите му.

В този смисъл,независимо дали са били заведени от търговеца чрез управителния му орган,щом евентуално положителни за него съдебни решения биха създали предпоставки за увеличаване масата на несъстоятелността му,тези дела продължават след откриването на производството като такива за нейното попълване.

Доколкото към момента на откриването на производството по несъстоятелност предявената от дружеството чрез управителните му органи искова молба не е била комплектована с документ за платена държавна такса,това не може да бъде основание за различно третиране на иска,последващо обездвижване на исковото производство и задължаване на дружеството /вече в производство по несъстоятелност/ с плащането на държавна такса.

С оглед даденото разрешение на правния въпрос , разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.

Доколкото успешното провеждане на предявения от дружеството, представлявано от 2013г. от неговия синдик,осъдителен иск би довело до увеличаване масата на несъстоятелността и удовлетворяване в по-голяма степен на кредиторите на несъстоятелния търговец, следва да се приеме, че, макар и предявен първоначално чрез органния представител на търговеца, този иск попада в категорията на исковете за попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 620 ал. 5 ТЗ .

Изложеното е основание да се приеме, че, като е разрешил поставения въпрос в различен смисъл, САС е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено.Заедно с него следва да се отмени и потвърденото с него разпореждане на първоинстанционния съд, а делото да бъде върнато на последния за продължаване на процесуалните действия по него.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2286/05.07.2016г., постановено по в.ч.гр.д.№2552/2016 г. на Софийски апелативен съд.

ОТМЕНЯ определение № 2286/05.07.2016г., постановено по в.ч.гр.д.№2552/2016 г. на Софийски апелативен съд, както и потвърденото с него разпореждане № 102861 от 10.12.2015 г. по т. д. №2050/2013 г. на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото на същия състав на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждането на т.д.№ 2050/2013 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.