Supreme Court dismisses appeal claiming employer failed to pay minimum daily allowances for foreign business trips.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 416

гр.София, 21.05.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев

Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 633 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Х. К. против решение № 138 от 27.11.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 220 по описа за 2020 г. на Разградския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 253 от 20.8.2020 г. по гр. д. № 1 по описа за 2020 г. на Разградския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против „Дев Европа“ ООД иск за заплащане на 7 000 евро за командировки за периода от 18.01.2016 г. до 2.5.2017 г.

Касаторът твърди, че решението на Разградския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон-основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Желае да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следния въпрос:

Дали в хипотезата на чл.121, ал.5 от КТ/отм./ работодателят дължи командировъчни пари съгласно Наредбата за служебни командировки и специализации и в какъв размер на ден? Съгласно чл.215 от КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.

Според чл.228 от КТ размерът на обезщетението по чл.215 от КТ се прилага, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. Начинът, по който е уредена материята, включително и в приложимите разпоредби на чл.15, ал.1, чл.17, ал.1 и чл.22 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, сочи недвусмислено, че определеният размер за дневни пари е задължителен минимум, като ръководителите на предприятието могат да определят само по-висок размер, но не и по-нисък от посочения в наредбата.

В случая според касатора определеният в приложение № 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина размер от 35 евро на ден за дневните пари в Германия е задължителен минимум и работодателят не може да определя по-нисък размер. Затова разрешението на въззивния съд по този въпрос противоречи на решения № 107 от 1.6.2011 г.

по гр. д. № 1810/2009 г. на IV ГО и № 798 от 12.01.2011 г. по гр. д. № 1807/2009 г. на III ГО на ВКС.

Ответникът по касационната жалба „Дев Европа“ ООД счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 400 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховен касационен съд намира следното:

Касаторът е изложил в исковата си молба, че за периода от 18.01.2016 г. до 2.5.2017 г. е работил като международен шофьор на тежкотоварен автомобил в ответното дружество. В молба от 17.01.2020 г. той е уточнил, че за този период не са му издължени командировъчни средства в размер на 7 000 евро, поради което е поискал дружеството да бъде осъдено да му заплати тази сума.

Ответното дружество е оспорило предявения иск с твърдението, че всички дължими командировъчни пари са изплатени на ищеца.

От приетата съдебно-икономическа експертиза е било установено по делото, че ищецът е бил командирован три пъти в Брюксел за времето от 18.01 до 25.3.2016 г., от 1.6. до 23.12.2016 г. и от 20.01.2017 г. до 28.04.2017 г. Общо за 372 командировъчни дни са му начислени от работодателя суми в размер на 15 788 евро и са му изплатени 15 855 евро. Съгласно Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина минималните размери за шофьори са 27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда и дължимата на ищеца сума, изчислена по Наредбата, би била общо 9 954 евро. Работодателят обаче е определил в командировъчните заповеди по-високи размери от тези в Наредбата, поради което е изплатил 5 301 евро повече от минималния размер. При тези данни Разградският районен съд е приел, че за командировките на ищеца са начислени и изплатени командировъчни пари в съответствие с посоченото в командировъчните заповеди, което надвишава минималните размери в приложение №3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, поради което е отхвърлил предявения иск. Разградският окръжен съд е възприел фактическите и правни изводи на Разградския районен съд и затова е потвърдил първоинстанционното решение.

От формулирания в изложението въпрос във връзка с мотивите на въззивния съд може единствено да се заключи, че според касатора размерът на изплатените от работодателя командировъчни пари е по-нисък от минимално установения в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Това твърдение противоречи на установената по делото фактическа обстановка.

Според чл. 31, ал.1 от Наредбата/изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г./ командировъчните пари на касатора като шофьор по международен курс се определят съгласно индивидуалните ставки, посочени в приложение № 3. В точка първа от това приложение е посочено, че за шофьори възнаграждението на ден е 27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда, включително квартирни пари.

На касатора обаче са начислени и изплатени командировъчни пари според а размерите в командировъчните заповеди, които са по-високи от определените в т.1 на приложение № 3 минимални размери. Това означава, че настоящият случай е противоположен на хипотезите, по които са постановени цитираните от касатора решения № 107 от 1.06.2011 г.

по гр. д. № 1810/2009 г. на IV ГО и № 798 от 12.01.2011 г. по гр. д. № 1807/2009 г. на III ГО на ВКС. Решенията касаят случаи, при които при уговорен по-висок размер на командировъчните пари работодателят е изплатил минимума по Наредбата. Следователно по поставения от касатора въпрос въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС, поради което касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на ответното дружество 400 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 138 от 27.11.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 220 по описа за 2020 г. на Разградския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 253 от 20.8.2020 г. по гр. д. № 1 по описа за 2020 г. на Разградския районен съд за отхвърляне на предявения от С. Х. К. против „Дев Европа“ ООД иск за заплащане на 7 000 евро за командировки за периода от 18.01.2016 г. до 2.5.2017 г.

ОСЪЖДА С. Х. К.-ЕГН [ЕГН], да заплати на „Дев Европа“ ООД-ЕИК:200880314, сумата 400/четиристотин/ лв. разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: